Читаем 61 часа полностью

Платон продължи обиколката си. Все така обратно на часовниковата стрелка, все така бавно. Тялото му беше с гръб към Ричър и описваше съвършена окръжност. Главата му беше извърната на една страна. Гледаше надясно, под ъгъл от деветдесет градуса спрямо всеки от радиално разположените коридори. Фенерчето беше в лявата му ръка, насочено напред. Което означаваше, че оръжието му е в дясната. Все още преметнато през рамо. Което от своя страна означаваше, че дулото е насочено наляво. В погрешната посока за човек, който действа с дясната си ръка и се движи обратно на часовниковата стрелка. То сочеше навътре, а не навън. Сериозна грешка. За да го обърне в правилната посока, щеше да се нуждае от неудобно завъртане на лакътя и сложно опъване на ремъка.

Ричър се усмихна.

Дребното човече не беше чак толкова умно.

Платон продължаваше да се приближава.

Оставаше му още четвърт обиколка. Последните два коридора.

Един коридор.

После изходящият маркуч от цистерната започна да вибрира. Високо горе бяха включили помпата. Ричър дочу свистенето на изтегления въздух, заменено от бълбукането на течността, която запълваше мястото му. Цистерната започна да се опразва. Отначало тихо, после по-силно.

Лъчът продължи пътя си.

И пристигна.

Заигра във вътрешността на тунела, после се закова на място, точно над главата на Ричър. И го улови. Платон замръзна на метър от него. За стотна от секундата. Ричър не я пропусна. Дясната му ръка се стрелна напред и надолу в камшичен удар. Като ръката на играч от външната зона, заел позиция в дъното на девета база, в отчаян опит да блокира нападението на противника за решителната точка. Фенерчето беше дълго петдесет сантиметра. Тежък метален корпус, побиращ четири големи батерии. Грапава повърхност за максимално удобно захващане. Страхотно ускорение. Огромна сила. Мускули, ярост, гняв. Геометрия и физика.

Дланта му улучи Платон в челото. Силно и точно. Ричър се завъртя странично и нанесе светкавичен ножичен удар с крак, който попадна под коленете на противника. Платон се строполи на пода. Ричър се превъртя през гръб, на другата си страна. И се стовари с цялата си тежест върху него.

Светът отново полудя. Хоризонталното стана вертикално, а вертикалното стана Хоризонтално. Високият ръст престана да бъде недостатък. А точно обратното. На пода високият мъж винаги печели.

Ричър обсипа лицето на Платон с тежки удари. Един, два, три. Много тежки удари. После пръстите му докопаха картечния пистолет „Хеклер & Кох“. Едновременно с пръстите на Платон. Започнаха отчаяна борба за надмощие. Платон се оказа силен. Невероятно, феноменално силен за човек с неговия ръст. Безчувствен към болката. Ричър стискаше пистолета с лявата си ръка, а с дясната продължаваше да му нанася убийствени удари в главата. Четири, пет, шест, седем. Платон се извиваше като змия. Наляво, после надясно. И обратно. Ричър го притискаше с цялата тежест на тялото си. С всичките си сто и двайсет килограма. Но въпреки това имаше опасност да бъде отхвърлен встрани. Платон ръмжеше и хапеше, тялото му се гърчеше. Ричър заби ръба на дланта си в основата на носа му и започна да блъска главата му в цимента. Едно, две, три, четири.

Никакъв резултат.

Платон зарита и продължи да се гърчи като змия. Сякаш плуваше по гръб. Търсеше слабините на Ричър. Блокирал оръжието с лявата си ръка, Ричър му стовари страхотен десен прав в ребрата. Платон се закашля. Веднъж, втори път. По устните му изби кървава пяна. Тялото му рязко се сгъна в кръста, главата му се стрелна напред и нагоре, опитвайки контраудар. Огромната лапа на Ричър покри оголените му зъби и рязко натисна надолу. Главата на Платон изтрака на цимента.

Очите му останаха отворени.

После въздухът изведнъж се изпълни от съскане и клокочене. Стряскащо, шумно, страшно. Като от пожарен кран. Като от десет пожарни крана. Като от сто. Като водопад. Клокоченето се превърна в рев. Замириса на керосин. Лявата ръка на Ричър остана върху оръжието. Лакътят на дясната се заби в гърлото на Платон, а пръстите му напипаха фенерчето му и го насочиха към силния шум.

От по-близката вентилационна шахта нахлуваше течност. Пълноводна и страшна, като приливна вълна. Стотици галони. Истински потоп. Течността се блъскаше в стените и се разливаше по пода. Покри го за броени секунди. Въздухът натежа от изпарения. Подскачащият лъч на фенерчето се отразяваше в тях.

Керосин.

Авиационно гориво.

Продължаваше да пълни кръглото помещение. Като гигантски водопроводен кран. Нищо не можеше да го спре. Сякаш се беше скъсала язовирна стена. Платон се сгърчи в отчаяно усилие да освободи гърлото си от лакътя на Ричър. Успя и дрезгаво изхриптя:

— Какво става, по дяволите? Някакъв теч?

— Не е теч — отвърна Ричър.

— Тогава какво?