Читаем 61 часа полностью

Патрулите предпазливо напредваха. В средата на втория ден оперативните им бази бяха преместени още по-напред, към южния край на старата писта на Военновъздушните сили. Там откриха силно повредена полицейска кола. Впоследствие тя бе идентифицирана като собственост на местното полицейско управление. Водеше се на името на началника на участъка Том Холанд. Същият беше изчезнал в нощта на пожара. В самото полицейско управление цареше пълна бъркотия. Водеше се разследване на три неотдавнашни убийства, едното от които на заместник-началника Андрю Питърсън.

Бдителен пожарникар откри двойка изгорели сигнални ракети, разположени в двата края на някогашната писта. Това предполагаше неоторизирано нощно кацане на самолет. Във Федералната агенция по авиация липсваше план на подобен полет. Част от агентите докладваха, че с помощта на бинокли могат да се видят обгорелите останки на голям самолет, южно от епицентъра на взрива. Но разстоянието беше твърде голямо, за да бъдат по-точни. След тази новина в разследването се включи и Националният съвет за безопасност на транспорта.

В средата на третия ден спътниковите снимки показаха, че температурата в периметъра е спаднала до 21 градуса по Целзий. Патрулите навлязоха в него. Външният периметър беше свит до сто метра в диаметър. Вече беше ясно, че причината за пожара е огнено кълбо, което бе избухнало, изгоряло и изчезнало. Доста по-краткотрайно в сравнение с последвалия пожар. Експертите по умишлените палежи започнаха компютърни симулации. Огледът в границите на периметъра установи огромни щети. На трийсет метра от обекта бяха открити напълно овъглени останки, най-вероятно човешки. Беше установено, че полуразтопените и изкривени парчета алуминий са останки от самолет, вероятно Боинг, вероятно модел 737.

Патрулите навлязоха още по-навътре сред купчините обгорели отломки — железни, стоманени, останки от автомобили и по-малки парчета, вероятно от оръжия. На мястото на самолета имаше купчина разкривени до неузнаваемост железа. Никой не направи опит за оценка на човешките жертви. Това беше безнадеждно. От пепелта си роден, в пепел ще се превърнеш. В буквалния смисъл на думата.

Единствената сравнително запазена постройка беше малък бетонен бункер, маскиран с каменна облицовка, за да прилича на къща. До него се стигаше по няколко стъпала. Военновъздушните сили го обявиха за своя собственост. Архитектурните планове бяха изчезнали отдавна, но бе известно, че съоръжението е било построено като бомбоубежище според стандартите отпреди петдесет години. И беше издържало доста добре. Покривът беше повреден. Бетонът беше почернял и калциран, но здрав. В пода бяха пробити три кръгли шахти. Предположенията бяха, че в тях е имало две вентилационни тръби и някаква стълба, вероятно изработена от стомана. Но металът се беше разтопил, а после и изпарил. Което според експертите по умишлени палежи доказваше, че пожарът е възникнал под земята.

Облечени в предпазни скафандри, част от тях се спуснаха в дупката, която се оказа повече от шейсет метра дълбока. Долу откриха малък лабиринт от тунели и камери. В тях бяха разпръснати купчини пепел, най-вероятно с органичен произход. Плюс, за всеобщо учудване, повече от хиляда непокътнати диаманта.

Експертите по умишлени палежи се установиха в болтънския полицейски участък, откъдето осъществиха безжична връзка със сървърите си у дома. После се заловиха за работа. Изработиха триизмерни макети на подземното съоръжение. Направиха куп предположения и догадки. Беше известно, че заедно с камиона за обезледяване е била открадната и цистерна. Следователно, ако алуминият представляваше останки от самолет и ако под земята бе имало някакъв резервоар, запалителната смес би трябвало да е авиационно гориво. Нещо, което съвпадаше с изчисленията им относно температурата на пожара, чиято горна граница е била толкова висока, че бяха оцелели единствено диамантите. За долната граница можеше да се съди единствено по разтопения сняг на повърхността — площта покриваше почти три километра.

* * *

Майор Сюзан Търнър научи за инцидента от вечерните новини по телевизията и от сутрешните вестници. От този момент нататък следеше развитието му онлайн. Без да се отделя от кабинета си в Рок Крийк. И от телефона. Спеше на столовете за посетители. Седнала на единия, с опънати крака на другия. Телефонът мълчеше.