Читаем 61 часа полностью

— Вярваш, че ще ме победиш тук, долу, така ли?

— Мога да те победя навсякъде.

Настъпи продължителна тишина.

— Къде си? — извика Платон.

— Точно зад гърба ти — отвърна Ричър. Силен глас, гръмотевично ехо. Бързи крачки по цимента. Не получи отговор. Продължи напред, с изключено фенерче. Чу как Платон навлиза в някакъв тунел. Права отсечка, без завои. Звукът от стъпките му затихна, а после се усили. Идваше едновременно отляво и отдясно. Ричър се плъзна вляво, после вдясно. Навлезе в друга права отсечка. Може би успоредна на онази, по която се движеше Платон. За миг успя да зърне сиянието от фенерчето му, което се плъзна покрай началото на „пръстен Г“. Той продължи още малко напред, стигна до отвора на правата отсечка и легна на една страна, извивайки се във формата на буквата S. Позицията му беше само на метър от овалното помещение. Ниско на пода, за да бъде максимално малка мишена. Далеч от вертикалните стени, защото куршумите също преминават покрай тях както звуците. Всеки боец ветеран можеше да го потвърди. Тесните и затворени пространства не предлагат рикошет под произволен ъгъл. В тях куршумите летят успоредно с тухлите или камъните. Притискането до всяка твърда повърхност дава предимство не на теб, а на противника. Факт, който противоречи на интуицията, но е верен.

Чу как Платон спира на изхода на своята отсечка. Видя сиянието на фенерчето му. Беше обърнат с лице към централното помещение. Възможностите бяха две — да тръгне надясно и да се отдалечи от тунела на Ричър или наляво — към него.

Криеница.

Най-старата игра на света.

4А вкара втория маркуч в каменната постройка. Издърпа го покрай отвора на стълбището и го насочи към шахтата, в която беше пуснал и първия маркуч. Вдигна го на рамо, надвеси се над дупката и побутна накрайника с коляно. После започна да спуска маркуча. Метър по метър, бавно и внимателно. Пет метра, десет, петнайсет. Когато маркучът се спусна на двайсет метра, той го смъкна от рамото си и го опря на ръба на тръбата. После го притисна към пода и се зае да го изправи.

Всичко беше наред.

От резервоара, през шахтата, към помпата. После обратно надолу през същата шахта, към резервоара.

Проста, лесна за изпълнение задача.

Действайте.

Той излезе обратно на студа и се приближи към приятеля си.

— Можеш ли да свалиш поста от тук?

4Б сведе очи към картечния си пистолет. Дванайсетсантиметрова цев. Отлично оръжие, но не по-точно от обикновен пистолет. Освен това той трепереше, и то не само от студ.

— Не — отвърна той.

— Тогава тръгни към него — тръсна глава 4А. — Ако те забележи, кажи му, че отиваш да го смениш. Поговори с него. Аз ще се погрижа за другите в момента, в който се покажат от тази страна на самолета. Изчакай да чуеш изстрелите и го ликвидирай.

4Б не отговори.

— За майка ти — добави приятелят му. — За сестрите ти. И за дъщерите, които ще ти се родят.

4Б кимна, обърна се и тръгна на юг. Отначало бавно, после все по-бързо и по-бързо.

Платон тръгна надясно. В обратната посока на Ричър. Това беше разочароващо. А може би не. Може би беше само забавяне, което можеше да се окаже от полза. Защото светлината на фенерчето ту потъмняваше, ту ставаше по-ярка. Бавно и ритмично. Което означаваше, че Платон обхожда кръглото помещение. Обратно на часовниковата стрелка, като осветяваше всеки коридор поотделно и го проверяваше внимателно, преди да се насочи към следващия. Не, не беше чиста загуба. Защото движението надясно в едно кръгло помещение в крайна сметка означава движение наляво. А посоката, обратна на часовниковата стрелка, е по-добра от другата. Много по-добра. По ред причини, които скоро щяха да станат ясни.

Най-вече за Платон.

Ричър чакаше.

Лъчът на фенерчето продължи пътя си.

После над главата на Ричър се появиха звуци. Тихи, наподобяващи мъркане. Четири на брой. Толкова тихи, че почти не се чуваха. Може би бяха включили стартера на помпата на цистерната. А може би на камиона за обезледяване. Или се беше задействал някакъв агрегат на самолета.

А може би не беше нищо.

Но ако Ричър беше готов да заложи на най-лошия вариант, несъмнено щеше да стигне до заключението, че става въпрос за автоматични откоси. Кратки, с по три-четири патрона всеки.

На повърхността имаше шест броя такива оръжия.

Платон също ги чу. Лъчът на фенерчето замръзна на място.

Настъпи дълбока тишина.

Нищо повече.

Дълго очакване.

После лъчът се раздвижи.

Ричър зърна Платон отзад, през овалната стоманена решетка, която всъщност беше дъното на винтообразната стълба. Разстоянието между тях беше най-много седем-осем метра. Лъчът на фенерчето му беше насочен Хоризонтално в отсрещния тунел.

Ричър вдигна дясната си ръка. Готова за удар.