Читаем 61 часа полностью

Откатът беше съвсем слаб, а звукът — типичен за 158-грейнов куршум. На открито тези револвери не вдигат много шум дори когато се използват в студен и тих въздух. Среден по сила трясък, който бързо се разнесе над равната земя. Нямаше в какво да отскочи, за да създаде ехо. Холанд се срина. Дебелата му шуба прошумоля, а тежестта ѝ наклони тялото му на една страна. Падна на рамо, с извърнато към луната лице. От математическа гледна точка трийсет и осем стотни от инча са по-широки от дупката на 9-милиметровия куршум. По тази причина третото око в челото му изглеждаше малко по-голямо от онова в челото Джанет Солтър. Но лицето на Холанд беше по-широко от нейното, така че симетрията не беше нарушена.

Началникът на полицията Томас Холанд.

Тялото му се отпусна, под главата му се образува локва кръв. Телефонът в джоба му иззвъня.

42

На третото позвъняване Ричър откри телефона във вътрешния джоб на шубата на Холанд. Натисна зеленото бутонче и го приближи до ухото си.

— Да?

— Холанд? — изкрещя някой. Връзката беше лоша, с много странични шумове. Гласът беше с испански акцент, носов, но не гръден.

Глас на дребен човек.

Платон.

Ричър не отговори.

— Холанд?

— Да — отвърна Ричър.

— Намираме се на петнайсет минути от пистата. Трябват ни светлините за кацане.

Телефонът онемя.

Намираме се? Колко са на борда? Светлини за кацане? Ричър остана неподвижен в продължение на цяла секунда. Не беше видял електрическо захранване на пистата. Нито пък характерните изпъкнали стъклени сфери по протежението ѝ. Беше само една дълга бетонирана ивица. Ако „светлини за кацане“ означаваха фаровете на полицейския Форд, значи Платон нямаше късмет. Защото и двата фара бяха счупени. Но фаровете не могат да покрият трикилометрова писта. Дори да са халогенни, включени на дълги светлини.

Петнайсет минути.

Всъщност четиринайсет и нещо.

Ричър прибра телефона, а после претърси останалите джобове на Холанд. Намери големия Т-образен ключ от вратата на каменната постройка и един стар „Глок 17“. Оръжието на престъплението, което трябваше да бъде изхвърлено. С четиринайсет патрона в пълнителя и един в цевта.

Неговият патрон.

Прибра ключа и пистолета в джоба на шубата си, а после измъкна още един глок от кобура на Холанд. По-нов. Служебното му оръжие. Напълно заредено. Сложи отново ръкавиците си, после събра яките на ризата, куртката и шубата в юмрука си и повлече трупа към най-близката къща. Вкара го вътре и го остави на пода. После забърза към колата.

Тринайсет минути и нещо.

Колата беше увиснала от разрушената къща с муцуната напред. Задницата ѝ беше вътре. Ричър се промъкна странично покрай нея, изправи се на мястото, на което доскоро имаше печка, и отвори багажника.

Беше пълен с най-различни неща от три основни категории. Обичайното автомобилно оборудване, стандартно полицейско снаряжение, старателно подредено в пластмасови тави; плюс всичко останало, разхвърляно отгоре. В първата категория попадаха крик и резервна гума. Във втората — светлоотразителна жилетка, четири червени сигнални ракети, три вкарани един в друг пътни конуса, аптечка за първа помощ, зелена кутия за дребни предмети, две мушами, три ролки полицейска лента, торбичка чисти парцали, метална кутия с ключ за лично оръжие. Третата категория съдържаше дълго и насмолено намотано въже, макари, лебедка, снабдена с рамо и три крачета, запечатани големи торби за смет с неизвестно съдържание.

Нищо, което да наподобява светлини за кацане.

Дванайсет минути и нещо.

Ричър се опита да си представи ситуацията от гледната точка на пилота. Голям и тежък пътнически лайнер Боинг 737, спускащ се за кацане на смътно осветената от луната писта насред пустошта. Видима смътно, без ясно очертани параметри. Пилотът несъмнено разполага с джипиес, но ще му трябва и помощ от земята. Това не подлежеше на съмнение. Разбира се, тази помощ нямаше да има нищо общо с одобрените формалности от Администрацията по въздухоплаване. Това също не подлежеше на съмнение. Нищо нямаше да стане по стандартните процедури.

Но от какво ще се нуждае той?

Явно от нещо импровизирано.

Може би огън?

Бомбардировачите по времето на Втората световна са кацали в гъстата мъгла на Източна Англия с помощта на дълги и плитки окопи, прокопани успоредно на пистата, в които са палили бензин. Малките самолети, превозващи тайни агенти в окупирана Европа, са се ориентирали по три огъня, разположени във формата на L.

Дали Холанд е трябвало да запали подобни огньове?

Единайсет минути и нещо.

Не, не бяха огньове.