Читаем 61 часа полностью

— Нека се върнем още по-назад, в началото на тази история — продължи Ричър. — Ти си се сблъскал с онези рокери на улицата. Но всъщност не си се конфронтирал с тях, нали? Просто си ги изслушал. Редовните десетминутни инструкции. Платон беше взел своето решение. Убий адвоката, а после и Джанет Солтър. Рокерите просто са ти предали решението му. После си чул колата на Питърсън и си хвърлил пистолета си в снега. Търсил си причина да останеш по-дълго в компанията им. Блъсна единия от тях и започна бой. Шоу, предназначено за Питърсън. А може би и за мен. Ами оная работа със заровете? Няма начин да са избягвали внезапните проверки толкова дълго време. Но ти предварително си ги предупреждавал по телефона. Всички сте служили на един господар. По тази причина си им позволил да си тръгнат, без да обелиш и дума.

Холанд мълчеше.

— Доста по-късно ние с Питърсън започнахме да те подозираме — продължи Ричър. — Появихме се тук в момента, в който се готвеше да извадиш ключа от печката. Ти знаеше къде е. Но не си отгатнал, а си бил информиран. Изпратили са те тук да объркаш нещата. Долу слязохме заедно, просто защото не успя да измислиш убедителен начин това да не се случи. Така Питърсън видя неща, на които нямаше как да не реагира. Глупавата ти декларация по радиостанцията имаше единствената цел да премахне подозренията към теб и да разшири кръга на заподозрените до шейсет човека. А после ме излъга за Каплър. Опита се да ме тласнеш по фалшива следа. Но в Маями липсват слухове за пране на наркопари. Ако имаше, моята приятелка във Вирджиния щеше да го знае.

— Бих могъл да убия Питърсън още тук — обади се Холанд. — Долу, в тунелите.

— Вярно — кимна Ричър. — Но не и мен. Ти се страхуваш от мен, защото си проверил досието ми в армията. Разбрах го от жената във Вирджиния. Искането ти е прикрепено към досието. После си си дал сметка, че адвокатът, Питърсън и Джанет Солтър са едно, но аз съм съвсем друго. Те са били лесни. Изчакал си адвоката на пътя, включил си сигналните светлини и си му махнал да спре. Той е нямал причина да не се подчини, нали? Вероятно те е познавал. Началникът на полицията в съседната община. Може би пет-шест пъти сте закусвали заедно. Питърсън е бил готов да те последва навсякъде, а Джанет Солтър винаги се е радвала да те види. Докато не си измъкнал пистолета си.

Холанд мълчеше.

— Три гилзи — добави Ричър. — Две в тази кола, а третата си прибрал от пода на Джанет Солтър. Предполагам, че си ги хвърлил в контейнерите за смет пред участъка. Да звънна ли на старчето на рецепцията с молба да ги потърси?

Холанд не отговори.

— Предполагам, че четвъртият патрон е в цевта — продължи Ричър. — Предназначеният за мен. Забравен в някой стар и отдавна негоден пистолет. Изгубен или останал като улика от неразрешен случай. А може би са ти го дали рокерите. Искаш ли да ме опровергаеш, като опразниш джобовете си?

Холанд мълчеше.

— Но моят патрон ще си остане там, в цевта. Защото аз не съм като предишните трима и ти го знаеш. Подозирал си го, затова си проверил досието ми. И си станал предпазлив. Логично от твоя страна. Аз забелязвам разни неща. В продължение на три часа се опитваш да ме хванеш неподготвен. Мъкнеш ме насам-натам, разговаряш с мен, опитваш се да разбереш какво знам. Чакаш удобния момент. Включително и сега, в тази минута. В участъка се колебаеше. Отначало не ти се искаше да ме водиш тук, после промени решението си. Защото се надяваше, че подходящият момент ще настъпи именно тук. Но той не настъпи и никога няма да настъпи. Ти си умен човек и отличен стрелец, Холанд. Но аз съм по-умен и по-добър от теб. Повярвай ми. Дълбоко в себе си ти си само едно старо и уморено ченге. Не можеше да се състезаваш. Включително и в момента. Целият си опакован в дебелата шуба, сложил си и предпазния колан. А аз не съм. Мога да ти пръсна черепа още преди да посегнеш към пистолета си. Така беше през последните три часа. Не защото съм те опознал както трябва, а защото така съм устроен.

Холанд мълчеше.

— Трябваше да го разбера по-рано. Още преди трийсет и един часа. Когато сирените се включиха за пръв път. Беше пред очите ми. Не можех да си обясня как нападателят ме е видял, без аз да го видя. Знаех, че ще се появи с кола и ще влезе през входната врата. И го видях. Видях теб. Появи се само минута след като всички други си тръгнаха. Смело и бързо, с кола, точно през вратата. За да убиеш Джанет Солтър.

— Дойдох да я охранявам.

— Съмнявам се. Сам каза, че бунтът в затвора може да продължи часове, дори дни. Но въпреки това остави двигателят на колата да работи.

Холанд не каза нищо.