Читаем 61 часа полностью

— Остави го да работи, защото възнамеряваше да свършиш работата за броени секунди. Влизаш, стреляш, излизаш. Никой не би обърнал внимание на малкото ти закъснение. Може би така си постъпил и тази вечер. Но аз бях в къщата. Ти се изненада, като ме видя там. Трябваше ти време да обмислиш ситуацията. Затова изглеждаше объркан. Мисис Солтър и аз го отдадохме на раздвоението ти. Но грешахме. Ти си се питал дали единият от револверите на мисис Солтър е на кръста ми и дали ще успееш да извадиш своя пистолет по-бързо от мен. Отговорът е бил отрицателен. Преценил си, че ще те изпреваря. А после си тръгна. С надеждата да опиташ още веднъж, в по-подходящ момент. Убеден съм, че Платон е бил много ядосан от решението ти. Със сигурност е бил много нетърпелив. Но в крайна сметка ти все пак изпълни заповедта му.

Холанд дълго мълча. Накрая поклати глава и попита:

— Ти знаеш защо, нали?

— Да — кимна Ричър.

— Как разбра?

— Най-накрая успях да подредя пъзела. Видях снимките в кабинета ти. Тя е копие на майка си.

— Значи наистина си разбрал.

— Тя не е била затворничка. Направили са нескопосан опит да я скрият, но изборът да остане там е бил неин. Това е ясно. Предполагам, че ѝ е харесало.

— Което не я прави по-малко уязвима.

— Не си търси оправдания. Имало е и други начини.

— Знам — въздъхна Холанд. — Съжалявам.

— Така ли? — рязко се обърна Ричър. — Убиваш трима души, а после съжаляваш?

Холанд не отговори. За момент остана неподвижен, после с рязко движение натисна педала на газта. Колата подскочи и се стрелна напред. Сух бетон под колелата, мощен осемцилиндров двигател, способен да набере от нула до сто за осем секунди, двойни ауспуси, огромен въртящ момент, усилено окачване, бърз заден мост. Ричър се оказа притиснат към облегалката. Намираха се на трийсет метра от страничната стена на най-близката къща. Само толкова. Фаровете я осветиха. Къщата бързо изпълваше предното стъкло. Право насреща им. Двигателят ревеше.

На десетия метър ръката на Ричър измъкна тежкия „Смит & Уесън“ от джоба. На двайсетия дулото му се притисна в ухото на ченгето. Миг преди сблъсъка лявата му ръка се вкопчи в облегалката на Холанд, рамото му се стегна в стоманен възел. Предницата прониза дървената стена. Въздушните възглавници експлодираха. Челното стъкло се пръсна. Предните колела се стовариха на пода на къщата. В следващия миг колата литна във въздуха. Предната броня се заби в металната рамка на някакво легло, сплеска я като гумена топка и я заби в нафтовата печка. Печката се откъсна от тръбите в основата си и излетя нанякъде. Колата се стовари на земята, заора и смачка още едно легло, отвъд пътеката. Рамката над предното стъкло удари кюнеца, който се скъса със силен трясък, а назъбеният му край направи дълбока резка в покрива. Колата влетя в къщата с цялата си дължина, продължавайки да се движи. Веригите на задните колела раздробяваха дървения под. Ричър ритна коляното на Холанд, принуждавайки го да отмести крак от газта. Колата размаза още две легла край далечната стена, проби я и изскочи от другата страна. Приземи се тежко, наполовина увиснала навън, под бледата светлина на луната. От двете ѝ страни стърчаха назъбени греди и парчета шперплат. Фаровете не светеха. Изпод капака на мотора долитаха подозрително свистене и тракане. Скъсаните ауспусни тръби свиреха и съскаха. През отвора на предното стъкло нахлуваше леден въздух, примесен с прах и отломки. Като пълноводна река.

Дулото на пистолета остана забито в ухото на Холанд.

Ричър се беше задържал на седалката, използвайки за опора облегалката на шофьора. Въздушната възглавница здравата го блъсна в рамото, после спадна.

— Казах ти, че не можеш да се състезаваш — отбеляза той.

Холанд не отговори.

— Потроши колата — добави Ричър. — Сега как ще се прибера?

— Какво ще правиш с мен? — изграчи Холанд.

— Ела да се поразходим — рече Ричър. — И дръж ръцете си така, че да ги виждам.

След като всичко това приключи, ще имам много време за четене, беше казала Джанет Солтър. Каквото посееш, това и ще пожънеш.

Измъкнаха се от разбитата кола и стъпиха на тясната алея, разделяща двете редици къщи. Вятърът виеше, беше адски студено. Ричър крачеше на три метра след Холанд и леко поклащаше стария револвер трийсет и осми калибър, който държеше в ръка. Същия, който Джанет Солтър беше държала в скута си часове наред.

— Разкажи ми за Платон — рече Ричър.

Холанд спря и се обърна.

— Никога не съм го виждал. Поддържахме връзка по телефона или чрез рокерите.

— Толкова ли е гаден, колкото изглежда?

— Много повече.

— Какво трябва да се случи тази нощ?

— Това, което вече знаеш. Ще си прибере бижутата и ще открадне част от метамфетамина.

— А ти трябва да му помогнеш, така ли?

— Да, уговорката е да съм тук. Трябва да му предам ключа и допълнително оборудване.

— Ясно — рече Ричър, вдигна револвера и го застреля между очите.