Читаем 61 часа полностью

— Добре — отново въздъхна руснакът. — Имаш петнайсет процента.

— Благодаря — каза полковникът.

Руснакът затвори и веднага набра друг номер. На кодиран и невъзможен за проследяване мобилен телефон, който лежеше на нощното шкафче в една спалня във Вирджиния. И там минаваше три през нощта, също като в Бруклин. Една и съща часова зона. Кодираният джиесем принадлежеше на таен агент на АБН, който беше човек на приятел на зетя на братовчед на руснака. Агентът във Вирджиния вдигна и руснакът го увери, че всичко се развива по план.

— Имам ли думата ти? — попита агентът.

Руснакът се усмихна. Правилата на бюрокрацията в действие. Човекът на приятеля на зетя на братовчеда на руснака от АБН беше надделял над агента на Платон в АБН и се беше съгласил руснакът да поеме американския бизнес на Платон, но при условие да не пипа държавния метамфетамин, складиран в бункера в Южна Дакота. На практика всички щяха да бъдат доволни, ако метамфетаминът изчезнеше. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Беше досадно, че още бе там, че е бил забравен, че изобщо го е имало. Дори корумпираните ченгета притежават лоялност към службата си.

— Имаш думата ми — отвърна руснакът.

— Благодаря — отвърна човекът от Вирджиния.

Руснакът отново се усмихна. Всичко това беше пълен абсурд, но той щеше да му се подчини. И защо не? Несъмнено ставаше въпрос за огромно съкровище, но той имаше и други, по-дългосрочни цели. Освен това нямаше как да му липсва нещо, което никога не беше притежавал. Нещо, за което само се беше преструвал, че плаща.

Прекъсна линията, набра един есемес на клавиатурата и натисна бутона за изпращане.

На десет километра над Небраска, три реда зад креслото на Платон, започна да вибрира един джиесем. Мястото беше 4А, заето от петия от шестимата мексиканци, които придружаваха Платон. Той беше шофирал рейнджроувъра, който отведе господаря му до самолета. Сега измъкна телефона от джоба си и го показа на мъжа, който седеше до него. Последният от шестимата мексиканци, който беше пътувал заедно с него в джипа, а в момента заемаше място 4Б. Кимнаха си леко, без да се усмихват. Бяха твърде напрегнати за такива волности.

Текстът гласеше: Действайте.

Минута по-късно се появи колата на Холанд. Замръзналият сняг хрущеше под колелата ѝ. Ричър долови тихото бръмчене на двигателя и мекото пропукване на леда под гумите. После двигателят утихна. Проскърца врата, която меко се захлопна. Снегът под ботушите на Холанд също скърцаше. Външната врата се отвори, лъхна студ. Стъпките на Холанд прозвучаха по коридора. Миг по-късно фигурата му изпълни рамката на вратата. Беше прегърбен, съкрушен. Сякаш беше стигнал до ръба.

— Сигурен ли си? — дрезгаво попита той.

— Няма никакво съмнение — кимна Ричър.

— Защото понякога все още са живи.

— Този път не е така.

— Не трябва ли да проверим все пак?

— Няма смисъл.

— Причината?

— Деветмилиметров, между очите.

— Някакви следи?

— Не.

— Значи нямаме напредък. Все още не знаем кой е извършителят.

Ричър кимна.

— Но аз знам как ще го открия.

41

— Скоро пак ще завали сняг — продължи Ричър. — Ще затрупа пистата, но рокерите вече ги няма, за да я почистят. Метеорологичната прогноза е непредсказуема, следователно не разполагаме с много време. Най-вероятно Платон вече пътува насам. Трябва да си прибере бижутата, преди да се финализира сделката. Почти сигурно ще прецака руснака, като вземе и част от метамфетамина. По-голямата част, защото разполага с голям самолет. От това следва, че ще заповяда на своя човек да се яви, за да помага. В даден момент той ще напусне блокадата и ще тръгне натам. Може би съвсем скоро. За нас е достатъчно да бъдем на мястото преди него. Ще се скрием и ще чакаме да се появи. Така ще ни падне право в ръцете.

— Мислиш ли? — подхвърли Холанд.

— Сигурен съм.

— Може би ще се наложи да чакаме с часове.

— Едва ли. Платон ще бърза да излети. Иначе ще се окаже в плен на бурята. Самолетът му е голям, а пистата не може да бъде почистена. Като нищо ще се окаже, че трябва да чака чак до пролетта.

— Какъв вид помощ ще му трябва?

— Не знам. Някаква помощ.

— С него ще има и други хора. Нещата се свеждат до слизането по стълбата и изкачването обратно.

— Човек не си взема куче, за да лае той самият.

— Сигурен ли си?

— Трябва да приземят голям самолет насред пустошта. Някой може да ги чуе. Всичко може да се случи. Едно местно ченге винаги е полезно.

— А къде ще се скрием? Навън е ужасен студ.

— Студът е нищо — поклати глава Ричър.

Холанд се замисли. Ричър внимателно го наблюдаваше. Устните на полицейския шеф беззвучно мърдаха, очите му шареха наоколо. Понечи да каже нещо, после се отказа. След което стигна до решението.

— Добре — рече той. — Да го направим.

Три без пет сутринта.

Оставаше още един час.