Викингска жена, помисли си Джак. Стоическа. Решителна. Само й виж профила!

Лицето й бе класическо и женствено. Такива лица някогашните мореплаватели са изрязвали върху носовете на корабите си — тогава за такава красота се е мислело, че може да прогони морските злини и по-неприятните обрати на съдбата.

Той с нежелание отмести поглед от Ребека към трите патрулни коли, паркирани до тротоара. Червените аварийни лампи върху една от тях проблясваха и това бе единствената ярка светлина в мрачния ден.

Хари Улбек, познатият на Джак униформен полицай, бе застанал на стъпалата на красивата тухлена къща в джорджиански стил, където бяха станали убийствата. Бе облечен в тъмносиня служебна наметка, вълнен шал и ръкавици, но въпреки това трепереше.

От изражението на Хари Джак разбра, че не лошото време го тревожеше. Хари Улбек го бяха побили тръпки от онова, което бе видял в къщата.

— Лошо ли е? — попита Ребека.

— От най-лошите, лейтенант — кимна Хари към Джак. Беше само двайсет и три или двайсет и четири годишен, но в момента изглеждаше доста по-възрастен — лицето му бе измъчено и изпито.

— Кои са жертвите? — попита Джак.

— Някой си Винсент Васталяно и бодигардът му, Рос Морант.

Джак сви рамене и вдигна яка, когато през улицата премина особено неприятен студен порив на вятъра.

— Кварталът е богат — забеляза той.

— Чакай само да видиш какво е вътре — махна с ръка Хари. — Като в някой магазин за изящни предмети от Петото авеню е.

— От кого са открити труповете? — попита Ребека.

— Някоя си Шели Паркър. Истинска красавица. Мисля, че е приятелката на Васталяно.

— Тя тук ли е сега?

— Вътре е. Но се съмнявам, че може особено да ни помогне. Навярно ще научите повече от Невецки и Блейн.

— Невецки и Блейн? Кои са те? — запита Ребека, която още стоеше незакопчана на силния вятър.

— От отделението за наркотици — отвърна Хари. — Упражнявали са полицейски надзор върху Васталяно.

— И са го убили под носа им! — подхвърли Ребека.

— По-добре ще е да не поставяте така въпроса, когато говорите с тях — предупреди ги Хари. — По този въпрос са много докачливи. Не са били само те двамата, разбирате ли? Отговаряли са за екип от шест души, който е наблюдавал всички входове към къщата. Цялото място е било завардено. Но някой все пак се е промъкнал, убил е Васталяно и бодигарда му, а после и се е измъкнал, без да го забележат. От това излиза, че Невецки и Блейн едва ли не са спали по време на работа.

Джак изпита съжаление към тях. Но не и Ребека. Тя изруга:

— Е, по дяволите, от мен съчувствие няма да получат. Изглежда, че наистина не са си гледали работата.

— Не мисля така — възрази Хари Улбек. — Бяха искрено удивени. Сигурен съм, че са наблюдавали добре цялата къща.

— А ти какво друго очакваш от тях да кажат? — кисело попита Ребека.

— Не забравяй, че не винаги можеш да прецениш веднага какво е направил колегата ти — предупреди я Джак.

— Така ли? — възкликна тя. — Как не? Аз не вярвам в сляпата колегиалност. Не я очаквам от другите и те не я получават от мене. Познавам не един добър полицай и когато съм сигурна, че е добър, ще му помогна във всяко отношение. Но познавам и истински мухльовци, за които не можеш да си сигурен дори че ще си сложат панталоните с дюкяна отпред.

Хари само я изгледа.

— Няма да се учудя, ако Невецки и Блейн са тъкмо от този тип — продължи тя, — от онези, които ходят с дюкяните отзад.

Джак въздъхна. Хари удивен се взираше в Ребека.

Тъмна камионетка без отличителни знаци спря до бордюра. От нея слязоха трима души — единият с фотоапарат, а другите с по-малки куфарчета.

— Това са хората от лабораторията — посочи ги Хари.

Тримата забързаха по тротоара към къщата. Нещо в острите изражения на лицата и в присвитите очи им придаваше вид на лешояди, забързани нетърпеливо към нова мърша.

Джак Досън потрепера.

Вятърът отново задуха силно. Голите клони на дърветата по улицата тракаха един в друг. От този звук на човек му идваха наум картини от празника на Вси светии, когато се правеха танци с подвижни скелети.

3

Съдебният медик и още двама души от лабораторията по патология бяха в кухнята, където Рос Морант, бодигардът, бе проснат сред каша от кръв, майонеза, горчица и салам. Беше нападнат и убит, докато е приготвял нещо за хапване.

На втория етаж, в голямата баня, кръвта беше навсякъде — по всяка повърхност, в ъглите, на струи и петна, по стените и по краищата на ваната имаше следи от окървавени длани.

Джак и Ребека стояха на вратата, гледаха, но не докосваха нищо. Не трябваше да се пипа, докато специалистите от лабораторията завършат работата си.