Нещото-котка й скочи на гърба. Заби нокти в дебелото палто. Придвижи се бързо към шията й. Опита се да я захапе за гърлото. Устата му се напълни само с части от яката и плетения шал.

Беше стигнала върха на стълбището.

Изохка, сграбчи нещото-котка и го откъсна от себе си.

То ухапа ръката й.

Тя го запокити встрани.

Нещото-гущер беше още на крака й. Ухапа бедрото й на десетина сантиметра над коляното.

Тя се пресегна, хвана го, бе ухапана и по другата ръка. Откъсна обаче гущера от себе си и го запрати по стъпалата.

Духът, подобен на котка, вече се приближаваше към нея с блестящи сребърно-бели очи, пищеше и показваше зъби и нокти като триони.

Като черпеше сили от отчаянието си, Ребека сграбчи медния парапет и се изправи на крака навреме, за да ритне котката. За щастие ритникът попадна на място и духът се изтъркаля многократно по снега.

Гущерът отново се втурна към нея.

Нямаше ли край? Едва ли можеше да държи и двете гадини далече от себе си. Беше уморена, слаба и замаяна, а болката от раните я измъчваше.

Обърна се и като направи всичко възможно да пренебрегне бодежите, които пробягваха като токови удари през крака й, се завтече към вратата, през която Пени и Дейви бяха влезли в катедралата.

Нещото-гущер се хвана за края на палтото й, покачи се нагоре, заобиколи я, мина отпред и явно този път смяташе да се насочи към лицето й.

Подобният на котка дух също се беше върнал, беше я грабнал за ходилото и извърташе крака й. Тя достигна вратата и опря гръб в нея. Беше на края на силите си — поемаше и изпускаше с мъка въздуха, като че ли той беше железен.

В такава близост до катедралата, до самата й стена, духовете станаха мудни, както тя се бе надявала, както бе станало и когато преследваха Пени и Дейви. Гущерът, който се бе хванал за палтото й отпред пусна едната си уродлива ръка и замахна към лицето й. Но той вече не беше по-бърз от нея. Тя мигом отдръпна глава и усети, че ноктите само одраскват съвсем леко долната част на брадичката й. Успя да издърпа гущера от себе си, без да бъде ухапана; захвърли го колкото можа по-далече, към улицата. Успя да отдели и нещото-котка от крака си и го запрати встрани.

Обърна се бързо, открехна вратата, промъкна се в катедралата „Сейнт Патрик“ и затвори плътно след себе си.

Духовете се блъснаха веднъж от другата й страна и повече не се чуха.

Беше в безопасност. За щастие, на сигурно място.

Отдели се накуцвайки от вратата, излезе от слабо осветения вестибюл, където се бе озовала, премина покрай мраморния купел Със светена вода и влезе в огромния сводест църковен неф с масивни колони и много редици полирани пейки. Извисяващите се стъклописи бяха тъмни и мрачни, тъй като се осветяваха единствено от нощта; само тук-таме заблуден лъч от уличните лампи успяваше да открие и да премине през кобалтово син или яркочервен елемент от изображението. Тук всичко беше голямо и солидно на вид — огромният орган с хилядите си медни тръби, които се извисяваха подобно на върховете на камбанариите при по-малките катедрали, големият балкон за църковния хор над преддверието, каменните стъпала, които водеха към високия амвон, покрит с меден навес — цялата тази масивност допринесе за чувството на сигурност и мир, което облада Ребека.

Пени и Дейви бяха в нефа, на една трета от пътя по централния кораб, и говореха възбудено с един млад и объркан свещеник. Пени първа забеляза Ребека, извика и се затича към нея. Дейви я последва разплакан от облекчение и радост, че я вижда. Свещеникът с расото също дойде.

Бяха само четиримата в огромното помещение, но това не бе страшно. Не им трябваше армия. Катедралата бе непревземаема крепост. Нищо не можеше да ги нарани тук. Нищо. Катедралата бе сигурна. Трябваше да е сигурна, тъй като бе последното им убежище.

3

Джак напомпа газта на колата пред магазина на Карвър Хамптън, за да загрее двигателя.

Обърна се към Хамптън и го попита:

— Сигурен ли сте, че наистина искате да дойдете?

— Това е последното нещо, което бих искал да направя — отвърна големият човек. — Нямам вашия имунитет към силата на Лавел. Бих предпочел да остана в апартамента си, при включените лампи и запалените свещи.

— Тогава останете. Не вярвам да криете нещо от мене. Наистина съм убеден, че направихте всичко, което можахте. Не ми дължите нищо повече.

— Дължа го на себе си. Да дойда с вас и да ви помогна, доколкото мога — това е правилният избор, който трябва да направя. Длъжен съм пред себе си, не мога да си позволя нов погрешен избор.

— Добре тогава. — Джак включи на скорост, но задържа крака си върху спирачката. — Все още не съм сигурен, че разбирам как точно ще намеря Лавел.

— Просто ще знаете по кои улици да минете, къде да завиете — обясни му Хамптън. — В резултат от пречистващата баня и останалите ритуали, които направихме, сега водач ви е висша сила.

— Звучи по-добре от последното издание на градската пътна карта. Само че… не съм сигурен, че усещам нещо да ме води.