Знаех, че Сарипутра не би могъл разумно да защити доводите си, но си спомних Дариевата заповед. Трябваше да се уча, а не само да проповядвам. С други думи, човек не бива да проповядва, без първо да е научил каква, според чуждата вяра, е истината. По онова време нито за миг не поставях под съмнение мисията си, според която трябваше да поведа всички хора към Истината. Но заедно с това дълбоко се вълнувах от произхода — ако има такъв — на всемира. Сарипутра ме бе поставил в малко неудобно положение, защото обърна внимание на една необяснима празнина в Зороастровата представа за божеството. Да, Демокрите, и ти си забелязал същия пропуск. Но това е, защото ти се интересуваш само от материалното. Ние се интересуваме от божественото.

Съгласен съм, че никога не е било ясно как, кога и защо Премъдрият господ се е родил от безкрайното време, което само по себе си не може никога да бъде истински разбрано, защото безкрайното, според определението си, няма нито начало, нито край. Все пак, преди да срещна будистите, не допусках, че може да съществува религия, философия или мироглед, колкото и прости да са те, без някаква, макар и съвсем неточна теория за сътворението. Но ето че съществува тази секта, орден или религия, завладяла ума на двама могъщи царе и на много мъдри хора и е успяла да направи това, без изобщо да се отнася сериозно към единствения важен въпрос: как е произлязла вселената?

Още по-лошо, будистите гледат на боговете със същото добродушно презрение, с което се отнасят към тях образованите атиняни. Но атиняните се страхуват, че ще бъдат преследвани от общественото мнение, докато будистите са безразлични към суеверията на брахманите. Те дори не се интересуват достатъчно от боговете, за да им дойде наум да ги превръщат в дяволи, както направи Зороастър. Будистите приемат света такъв, какъвто е и се стараят да го отхвърлят.

В същото време смятат, че тук в настоящето за обикновения будистки мирянин може би е по-добре да е весел, отзивчив, благ и състрадателен. Ала членовете на ордена са длъжни да изоставят не само мъките, но и радостите на този свят.

— След като разгледаме гниещите трупове, напомням на послушниците колко противно е живото тяло. Тъй като мнозина от тях са млади хора, жените все още ги привличат, което, разбира се, ги свързва с веригата на съществуването. Затова им показвам как тялото и на най-красивата жена е като рана с девет отвора, които гадно сълзят, а цялата й плът е покрита с лепкава кожа, която…

— Колкото и бавно да възприемам, схванах идеята — прекъснах го аз грубо, с което съответно му върнах обидата.

— Скъпи мой, ако това наистина е така, то ти си завъртял за себе си колелото на доктрината! Какво умно дете!

Сарипутра се обърна към принц Джета. На лицето му имаше усмивка, но очите му бяха блестящи и неподвижни като на папагал. Имаше нещо отблъскващо в цялата му личност.

— Мисля, че е дошло време нашият приятел да посети Буда — каза принц Джета.

— Защо не?

Демокрит иска да знае кой точно е Буда и откъде произхожда? Първият въпрос, изглежда, няма отговор. Знам, че докато бях в Индия, самият аз много често го задавах и получавах най-разнообразни отговори. Индийците не споделят нашия интерес към фактите. Представата им за времето е различна от нашата, а възприятието им за действителността се гради на дълбоко залегналото у тях чувство, че светът е без значение, защото е само движеща се материя. Те мислят, че сънуват.

11.

Като се замисля, ето какво всъщност знам за Буда. Когато го видях за пръв път — преди повече от половин век, — беше седемдесет и две-три годишен. Роден е в република Шакя, която се намира в подножието на Хималаите. Произхожда от семейство на воини, наречено Гаутама. Когато се родил, дали му името Сидхарта. Отраснал в столицата Капилавастру. По едно време бащата на Гау-тама заемал висок пост в републиката, но съвсем не бил цар. както твърдят и досега някои сноби в Шравасти и Раджагриха.

Сидхарта се оженил. Имал един син на име Рахула, което означава „брънка“ или „връзка“. Подозирам, че момчето трябва да е започнало живота си под друго име, но никога не открих какво е било то. Рахула несъмнено се оказал връзката с този свят, който Буда щял да унищожи — за себе си.

Когато навършил двадесет и девет години, Сидхарта предприел онова, което сам нарекъл „благородното търсене“. Тъй като ясно съзнавал, че е „обречен на прераждане поради Аз-а, и тъй като знаел на какви опасности е изложен всеки, който е обречен на прераждане, той потърсил най-сигурното средство срещу връзката си с този свят — нирваната“.

Сидхарта прекарал в търсене седем години. Живял в гората. Умъртвявал плътта си. Медитирал. С течение на времето със собствени сили — или може би поради развитието си през всички предишни прераждания? — не само открил причината за болката, но и намерил лек за нея. Видял всичко, което е било, и всичко, което някога ще бъде. Накрая във вълшебно състезание той победил бога Мара, господаря на този свят.