Читаем Совата полностью

— Разположението на свещите. Петоъгълник. Това е пентаграма. Веднага извиква асоциации, нали? Все пак е добре познат символ. Врата към… да, мрака, Дявола — в момента не правя заключения, само изброявам непосредствените си асоциации, но за мен е несъмнено, че имаме работа с човек или група хора с подобни интереси. Към окултизма. Към сатанизма.

Миа погледна присъстващите в очакване на въпроси, но всички седяха в пълна тишина.

— Разбирате ли какво имам предвид?

Някои кимнаха, но никой не продума.

— Чисто голо младо момиче, положено върху постеля от пера сред свещи, подредени под формата на пентаграма, а доколкото разбрах, липсват следи от сексуално насилие, нали?

Миа погледна Мунк и той поклати глава.

— Не е ли така? — Тя показа още една серия снимки. — Девицата — спря се на близък план на момичето, Габриел едва го понесе.

— Това е смисълът на всички подобни ритуали, нали?

Все още никой не се обаждаше.

— Не казвам, че Камила Грийн е била девствена. Малко седемнайсетгодишни момичета днес са девствени, но непременно трябва да отчетем факта, че не е била изнасилена, че е положена сред тези символи гола и чиста, разбирате ли?

Миа се пресегна към бутилката минерална вода на Мунк, отпи глътка и се отнесе в мислите си.

— Миа? — леко се прокашля Мунк.

— Какво? — изгледа го тя. — А, да. Извинявай.

Натисна още веднъж бутона и се появи нова снимка.

— И така — поде Миа. — Не разполагах с особено много време, за да разгледам снимките, затова в момента говоря от външна гледна точка. Не съм навлязла в тях, само се опитвам да разясня какво се вижда отвън. Какво ни показват? На нас, зрителите. Следите ли мисълта ми?

Вдигна глава и се усмихна на колегите си. Тук-там някои кимнаха, макар Габриел Мьорк да знаеше, че и останалите, също както и той, седят като плахи студенти на лекция.

— Добре — продължи Миа. — Значи гледната ни точка е външна. В момента гледаме отвън.

Пак натисна бутона. Появи се нова серия снимки, този път по няколко на ред — същите, които вече бяха видели.

— И така, някой я е оставил там. Гола. Положил я е. Изложил я е. Седемнайсетгодишна девойка. Камила Грийн. Затова после се запитах…

Миа се унесе за пореден път, но не за толкова дълго, че да се наложи Мунк да се намеси.

— Дали целта му не е била да я открием? Дали не ни я показва? Това е важен въпрос.

Погледна началника на отдела — в момента той приличаше на студент, както и всички останали, но все пак ѝ отвърна с кимване.

— Със сигурност — прокашля се Мунк.

— Нека сега се спрем на — да го кажем така — по-техническата страна — подхвана Миа.

Натисна още няколко пъти бутона на дистанционното, докато намери снимка не от местопрестъплението, а от училище.

— Камила Грийн е била напълно здраво, нормално момиче. Имала е, разбира се, проблеми, била е лишена от родителска грижа, живяла е в нещо като дом, този…

— Хюрюмлански разсадник — вметна Мунк.

— Точно така, но технически това няма отношение към случая. Да се върнем на миналото ѝ. Да видим…

Други снимки.

— Преди да изчезне, Камила е била с нормално тегло. Когато са я намерили обаче, е изглеждала ето така.

Габриел едва понасяше гледката.

— Слаба. Изпита. Със синини и рани по коленете.

Миа смени слайда.

— На лактите…

И още веднъж.

— По дланите. Въпросът е технически: изчезнала е преди три месеца. Тогава е била здрава тийнейджърка. После я намираме в този вид. Какво можем да кажем? Чисто технически.

Погледна към залата.

— Държали са я в плен — предположи Ким Колсьо.

— И аз мисля така. — Миа пак отпи от бутилката пред себе си.

Габриел сведе поглед. Не издържа на снимката. В плен? Забеляза, че не само на него му е непоносимо.

— Има ли въпроси? — попита Миа.

Мина известно време в тишина.

— Чудех се за това с… храната за животни — колебливо се обади Юлва.

Габриел погледна към новото момиче. Беше съвсем бледа, сякаш не разбираше на какво точно е станала свидетел току-що. Той знаеше какво ѝ е. Беше се почувствал по същия начин първия път, когато седеше в заседателната зала, гледайки снимки от свят, познат му преди това само от вестниците.

— Точно. — За миг Миа пак се унесе.

— И…? — напомни за себе си Юлва.

— Животно — изрече Миа.

— Как така?

— Не сте ли съгласни?

Тя вдигна очи към присъстващите.

— Животно ли?

— Да, не мислиш ли, Ким?

— Не знам какво да мисля, Миа — отвърна тихо Ким. — Какво имаш предвид под животно?

— Отнасяли са се с нея като с животно.

Миа пак надигна бутилката с вода.

— Но защо? — още веднъж се обади новото момиче, Юлва, с все така бледо лице.

— Ами не знам — сви рамене Миа. — Както ви споменах, получих снимките вчера. Това са само първоначалните ми размисли.

Отправи въпросителен поглед към Мунк и той ѝ даде знак да седне.

— Добре, чудесно — усмихна се, а Миа се върна на мястото си.

Настъпи продължителна тишина.

Другите познаваха Миа и бяха наясно със способностите ѝ, но новата, Юлва, сякаш все още не разбираше какво се е случило.

Мунк се изправи и отново застана пред екрана.

— Хубаво.

Пълният началник се почеса по брадата, очевидно бе получил храна за размисъл.