— Хубаво. Чудесно. Опитай пак. Виж дали не можем да изровим нещо оттам. Три дни, хора, това не е добре.

Мунк отново отпи от бутилката с вода и в този момент телефонът на масата пред него започна да вибрира.

Мариане?

Той се извини и бързо излезе на верандата за пушачи.

— Ало?

— Холгер?

Позна по гласа ѝ. След толкова много години.

Нещо не беше наред.

— Там ли си, Холгер?

Гласът ѝ трепереше.

— Да, тук съм, Мариане. Случило ли се е нещо? Намери цигара в джоба на якето си.

— Чувал ли си се с Мириам?

— Не. От няколко дни не съм. Защо?

От другата страна за момент настъпи тишина.

— Ами аз…

— Случило ли се е нещо? — повтори Мунк въпроса си и запали цигарата.

— Снощи трябваше да вземе Марион, но не успявам да се свържа с нея.

— Как така?

— Гледах Марион…

— И Мириам я няма?

— Не съм сигурна — продължи Мариане. — Не искам да ти създавам грижи, но не знаех на кого другиго да се обадя.

— На мен ще се обадиш, разбира се.

— Нали няма проблем?

— Естествено. Боже Господи, Мариане… Сигурно няма причина за тревога — опита се да я успокои Мунк. — Знаеш какви ги върши понякога Мириам…

— Вече не е на петнайсет, Холгер — прекъсна го Мариане. — Наистина се безпокоя. Трябваше да дойде снощи, а сега не мога да се свържа с нея.

— Сигурно само… — продължи Мунк, но Мариане пак го прекъсна.

— Излъга ме.

— Как така те излъга?

— Каза, че ще помогне на Юлие с нещо, но аз ѝ се обадих и… не призна веднага, но е било лъжа.

— Кое?

— Акция.

— За какво говориш?

— Като едно време. Незаконна акция. Не е помагала на Юлие, било е само претекст.

Мунк загуби нишката.

— Каква акция, Мариане?

— Не искаше да ми каже, но накрая го изкопчих от нея.

— От кого?

— От Юлие?

Мунк продължаваше да не схваща за какво говори тя.

— Кое?

— Пак е станала активистка.

— Кой?

— Мириам. Не ме ли слушаш, Холгер?

Гласът ѝ прозвуча рязко и Мунк най-сетне започна да се пробужда. Главоболието беше изчезнало.

— Спокойно, Мариане. — Той дръпна от цигарата. — Със сигурност няма причина за тревога. И преди се е случвало, нали? Типично за нея. Непокорна е. Познаваш Мириам, никога няма да…

— По дяволите, Холгер! Не е вече на петнайсет. Страх ме е. Изчезнала е. Разбираш ли какво ти казвам?!

— Мариане, отпусни се. Разбирам, естествено. Отишла е на някаква акция? Каква е тази акция?

— За защита на животните — отвърна Мариане. Някъде в Хюрюм. Но снощи трябваше да се е върнала.

— Успокой се, започни от началото. Какво е щяла да прави?

— Юлие каза, че не е минало по план — продължи Мариане. — Затова са се отказали. Прекратили са акцията. Били се разбрали да се укриват в продължение на три дни, ако нещо са обърка.

— Значи се крие? — предположи Мунк.

— Не, Холгер. Била е в колата на онзи от снимката в интернет.

— На кого?

— Онзи, когото търсите. От случая с убийството.

Мариане звучеше почти изцедена, гласът ѝ отекваше отдалече, някъде там на другия край.

— Кой? — отново попита Мунк.

— Страх ме е, Холгер — простена немощно Мариане.

— Значи Мириам е тръгнала на някаква акция?

— С онзи, когото издирвате.

— Кого имаш предвид? Якоб Марштранер ли?

— Да — прошепна тя.

Какво се случва, по дяволите?

— Преди колко време говори с Юлие?

Няма начин да е истина.

— Преди две минути. Току-що затворих.

Как е възможно…? Какво са правили двамата…?

— И Юлие потвърди, че Мириам е била в колата му?

Изчезнала е. Преди три дни.

— Юлие ми каза за него. Страх я е. Сигурно е станало нещо. И те не могат да се свържат с никого от двамата.

Не е истина.

— Юлие вкъщи ли си е сега?

Говори, спокойно. Не тревожи още повече Мариане.

— Да, на „Мьолергата“. Помниш ли къде живее?

Мириам.

— Да, да, помня, разбира се.

Фронт за освобождение на животните.

— Ще поговориш ли с нея?

Да му се не види!

— Естествено, Мариане. Сега затварям и ще ѝ се обадя. Ще се чуем пак след малко.

Не е истина.

Мунк затвори, втурна се в заседателната зала, където го посрещнаха зяпнали лица.

— Къри, Ким, идвате с мен — извика запъхтяно той.

Две учудени физиономии.

— Ясно ли е? Всички останали… трябва ми цялата налична информация за акция на защитници на животните — трябвало е да се проведе в Хюрюм преди няколко дни. Фронт за освобождение на животните. Нужно ми е всичко, което успеете да намерите. Започнете с Юлие Вик. Тя е връзката. Трябва ми сега. Веднага.

— Какво ще… — понечи да попита Лудвиг Грьонли, но Мунк вече бе изчезнал през вратата.

74.