Читаем Смъртен страх полностью

Натоварени с кутии за храна от хотела, двамата тръгнаха срещу течението на река Сидар по една добре маркирана пътека, от двете страни, на която кипеше живот — главно под формата на птици и дребни животинки. На около половин километър от разлива пред хотела се намираше малкият водопад, за който беше споменала Керъл. Представляваше серия от назъбени скали, всяка с височина от около метър и половина. Присъединиха се към неколцина туристи на една дървена платформа и гледаха като омагьосани пенестите струи, които с грохот падаха надолу. Точно под тях, от кипящите води на дълбокия вир изскочи голяма, дълга поне един метър риба, люспите и проблеснаха с всичките цветове на дъгата. Сякаш за да опровергае действието на физическите закони, тя се стрелна нагоре към първия скален пояс, остана няколко секунди там, а след това продължи нагоре, превземайки и втората редица остри камъни.

— Господи! — възкликна Джейсън. Беше чел някъде, че сьомгата може да плува срещу течението, но нямаше представа, че е в състояние да преодолява и толкова стръмни скали. Стояха като парализирани и гледаха как още няколко риби си пробиваха път нагоре. Като лекар той изпитваше дълбоко възхищение от физическата издръжливост на тези създания. Генетично заложеният стремеж към възпроизводство наистина е велика сила.

— Невероятно! — прошепна той, заковал очи в една наистина страшно едра риба, която беше поела трудния път през скалите.

— Алвин също беше запленен — промълви Керъл.

Джейсън можеше да си го представи много добре, особено като се имат предвид интересите на Хейс към съзряването на организмите и хормоните на растежа.

— Да вървим — дръпна го за ръката Керъл. — Нагоре има още интересни неща.

Продължиха по пътеката, която след около половин километър се отдалечи от реката и потъна в гъстата гора. Когато отново се върнаха на брега видяха, че Сидар се беше разляла в поредното малко езеро — подобно на онова пред „Салмон Ин“. Това тук беше широко около петстотин метра и дълго два пъти повече, по повърхността му се виждаха множество рибарски лодки.

Една хижа, която беше умалено копие на „Салмон Ин“, се беше сгушила под клоните на вековните борове. Във водата пред нея имаше къс пристан, към който бяха привързани половин дузина гребни лодки. Керъл се насочи натам и Джейсън я последва.

Хижата се оказа рибарска база, нещо като филиал на „Салмон Ин“. Вдясно на просторното помещение имаше покрит със стъкло извит тезгях, зад който стоеше брадат мъжага с риза на червени карета, червени тиранти, избелели джинси и гумени ботуши. Някъде към седемдесетте, той беше идеален за ролята на Дядо Коледа в някой универсален магазин. Стената зад гърба му беше отрупана с въдичарски принадлежности. Керъл го поздрави и му представи Джейсън. Името на стареца беше Стуки Грифитс. Оказа се, че докато тя ходела на риба, Алвин се радвал на неговата компания.

— Хей, защо не си опиташ ръката? — внезапно попита младата жена.

— Това не е за мен — отказа Джейсън. Никога през живота си не беше ходил на лов или риболов.

— Аз пък мисля да опитам — тръсна глава младата жена. — Ела да ми правиш компания.

— Върви сама — поклати глава Джейсън. — Аз мога да се забавлявам и по друг начин…

— Добре.

Младата жена влезе в сложни преговори със Стуки, в резултат, на които получи въдичарски прът и някакви кукички. Направи още един опит да привлече Джейсън, но той остана непреклонен.

— Тук ли ходихте на риба двамата с Алвин? — попита, пристъпвайки към прозореца.

— Не — поклати глава младата жена, докато си събираше такъмите. — И Алвин беше като теб — отказа да дойде… Но аз хванах едно доста едро парче, при това направо от пристана!

— Алвин изобщо не е ходил на риба, така ли? — изненадано попита Джейсън.

— Не. Само я гледаше как си пробива път нагоре и и се възхищаваше…

— Доколкото си спомням, той е помолил Себастиан Фран да отидат на риба — подхвърли Джейсън.

— Така е, но когато дойдохме тук просто се мотаеше нагоре-надолу и зяпаше. Нали ги знаеш какви са учените…

Джейсън поклати глава и не каза нищо.

— Ще бъда на пристана — жизнерадостно подвикна младата жена. — Ако си промениш решението, ела. Голям кеф е…

Джейсън проследи с очи стройната и фигура, която се спусна по покритата с камъни пътека. Не можеше да разбере защо Алвин е разпитвал толкова много за риболова на това място, а след това дори не е пипнал пръта. Беше странно.

В хижата влязоха двама мъже и поискаха от Стуки въдици, стръв и лодка. Джейсън бавно излезе на верандата, върху която бяха пръснати няколко люлеещи се стола. Под стряхата Стуки беше сложил хранилки, около които пляскаха с криле няколко птици. Погледа ги известно време, после бавно тръгна надолу към пристана, където беше Керъл. Водата беше кристално чиста, виждаха се всички камъчета по дъното. Внезапно от изумрудено зеления покой на дълбокия вир изскочи сребриста сьомга, която се стрелна под кея и се насочи към сенчестите плитчини на двадесетина метра по-нататък.