Читаем Смъртен страх полностью

Джейсън вдигна глава да потърси келнера, но очите му изведнъж се заковаха на едно място — върху мъжа, който току-що беше влязъл в залата и се оглеждаше от мястото си до малката катедра на метр д’отела. Очите му бавно се местеха от маса на маса, без да пропускат нищо. Беше облечен в тъмносин костюм и бяла риза с отворена яка. Дори от разстояние се виждаше тежкото златно синджирче, което проблясваше на врата му.

Джейсън внимателно го оглеждаше. Лицето му беше някак странно познато, но не можеше да се досети къде го е виждал. Чертите му бяха латиноамерикански, с тъмна коса и силно загоряла кожа. Приличаше на преуспяващ бизнесмен. После изведнъж си спомни. Беше видял това лице вечерта, в която умря Хейс. Това е същият мъж, който се мерна първо пред ресторанта, а след това и около спешното отделение на болницата Масачузетс Дженерал.

В същия миг и мъжът го видя. Срещнал погледа му, Джейсън усети как по гърба му пробягват хладни тръпки. Явно беше разпознат, тъй като мургавият веднага тръгна към масата им, небрежно пъхнал ръка в десния джоб на сакото си. Крачеше целеустремено, разстоянието бързо се смаляваше. Спомнил си току-що за убийството на Хелене Бренкивист, Джейсън изпадна в паника. Интуитивно усещаше какво предстои, но не беше в състояние дори да се помръдне. Успя само да премести очи по посока на Керъл. Искаше да и изкрещи да се маха, но от устата му не излиташе нито звук. Беше напълно парализиран. С крайчеца на окото си видя как мъжът заобикаля съседната маса.

— Джейсън? — погледна го въпросително Керъл и леко наклони глава.

Мъжът беше само на няколко крачки. Ръката му излезе от джоба, между пръстите му мътно проблесна метал. При вида на пистолета Джейсън най-после се раздвижи. Последва внезапен взрив от движения, извършени с мълниеносна бързина. Издърпа покривката от масата, изпращайки на земята чинии, чаши и сребърни прибори. Керъл извика от изненада и скочи на крака.

Джейсън се втурна към мъжа, преметна покривката през главата му и рязко го блъсна назад. Той се просна върху една от съседните маси, преобръщайки я сред дъжд от порцелан и стъкло. Хората, които я заемаха, се развикаха, част от останалите посетители направиха опит да избягат, но неколцина от тях се спънаха в преобърнатите столове.

Джейсън се възползва от настъпилата суматоха, хвана Керъл за ръката и я повлече към верандата. Успял с мъка да прогони болезнената си парализа, той изведнъж се превърна в ураган. Вече знаеше кой е мъжът с вид на преуспяващ бизнесмен — убиецът, за когото Хейс твърдеше, че е по петите му. Нямаше никакво съмнение, че следващите мишени са Керъл и той самият.

Дръпна младата жена надолу по стълбите, намерението му беше да заобиколят хотела и да излязат на паркинга. Но в следващата секунда си даде сметка, че няма да имат време за подобен ход. Имаха шанс само ако се насочат към пристана.

— Джейсън, какво ти става?! — изкрещя Керъл, политнала при рязката смяна на посоката. Зад гърба им с трясък се отвори врата, после някой изтича надолу по дървените стъпала към ливадата. Вече ги преследваха. Когато стигнаха кея, Керъл направи опит да спре.

— Побързай, за Бога! — изръмжа през стиснати зъби Джейсън. Кратък поглед през рамо го увери, че една тъмна фигура се беше спуснала по стълбите и вече тичаше след тях.

Керъл направи опит да освободи ръката си, но Джейсън я стисна здраво и отново я помъкна след себе си.

— Онзи иска да ни убие! — запъхтяно извика той.

С препъване се добраха до края на пристана, профучавайки покрай гребните лодки, без дори да ги погледнат. После той я извика да му помогне да отвържат трите гумени лодки с извънбордови мотори и да ги тласнат навътре във водата. Течението моментално ги понесе. Влязоха в четвъртата в момента, в който преследвачът стъпи върху дъските на кея. Почти легнал по гръб, Джейсън рязко се отблъсна с два крака от дебелата греда. Понесоха се по течението — отначало бавно и неохотно, после все по-бързо и по-бързо. Той я накара да легне на дъното и побърза да се просне до нея, почти покривайки я с тялото си.

Невинно на пръв поглед пропукване доведе до тъп удар някъде по корпуса на лодката. Веднага след това последва свистенето на сгъстен въздух и Джейсън простена от отчаяние. Мъжът стреляше по тях със заглушител. Второто пропукване беше последвано от рязък звън, тъй като куршумът попадна в извънбордовия мотор, направи рикошет и с плясък потъна във водата.

Миг по-късно дойде облекчението: Джейсън осъзна, че гуменият корпус на лодката е направен от отделни секции и изтичането на въздух от една от тях няма да доведе до потъване. Следващите няколко изстрела дойдоха малко къси, след което във въздуха се разнесе звучен удар на дърво в дърво. Джейсън вдигна глава и предпазливо надникна. Мъжът беше свалил едно кану от стойката му и го пускаше във водата.