Гърлото я стегна. Тя искаше само да го оневини. Но не можеше просто ей така да го попита за тези неща.

Ариа го погледна. Нещо се подаваше от джоба на дънките му. Беше телефонът му. В главата й се промъкна мъчителна мисъл.

Тя се опита да се вземе в ръце, после пристъпи към него и се прокашля.

— Не мога да спра да си мисля за онова, което ти причиних и все още се чувствам ужасно. А след експлозията на кораба и след като едва не умрях в морето, аз съм напълно съсипана, Ноъл.

— Тогава поговори с мен — каза той. — Не го крий в себе си и не ме карай да гадая.

— Добре — промърмори тя и дори успя да изкара няколко сълзи. — Така ще правя. Обещавам.

След това го прегърна. За миг се уплаши, че той няма да отговори на прегръдката й, но той колебливо я обгърна с ръцете си. Сърцето на Ариа блъскаше в гърдите му. Тя плъзна ръката си към кръста му. Внимателно, деликатно хвана телефона му с два пръста и започна да го измъква ловко, като джебчия. Ноъл се размърда, но като че ли не забеляза липсата му.

Ариа пусна телефона в джоба на суичъра си. Когато се откъснаха един от друг, Ноъл отново я гледаше с любов.

Тя преглътна тежко и махна с ръка към вратата на депото.

— Вътре имат нужда от мен.

Ноъл я целуна по бузата.

— Обади ми се, като свършиш.

— Добре — отвърна тя с треперещ глас. Секунди по-късно вече го нямаше.

Нямаше да успее да се върне достатъчно бързо в депото; след няколко минути Ноъл щеше да открие, ме телефонът му липсва. Тя изтича за айпада си и намери юесби кабела в чантата си. Включи го в телефона. Появи се прозорец, който я питаше дали иска да прехвърли данните. Тя натисна „Да“. По екрана примигнаха цифри. След по-малко от минута се появи съобщение, че трансферът е завършен.

Тя измъкна телефона от юесбито, отвори вратата на депото и хвърли телефона на тревата. Надяваше се, че Ноъл ще реши, че го е изпуснал.

Ариа се върна при айпада си. Съобщенията на Ноъл се бяха заредили. Тя ги прегледа бързо, като не очакваше да открие кой знае какво — ако Ноъл беше А., той сигурно щеше да използва друг телефон с нерегистриран номер. Освен съобщенията, които Ноъл беше изпращал на Ариа, имаше и други до приятелите му от отбора по лакрос и до членове на семейството му. Но когато слезе по-надолу в списъка, тя видя нещо странно. По-предишния февруари Ноъл беше изпратил съобщение до нерегистриран номер. Каквото пожелаеш, гласеше то. Нерегистрираният номер му беше отговорил. Благодаря за помощта. Знаеш какво да правиш.

Ариа бързо пресметна. Точно февруари Ноъл и Ариа се бяха срещнали на сеанса в онзи магазин в Ярмът. Странно, че беше запазил това съобщение — тогава сигурно е имал по-стар модел телефон. Но го беше прехвърлил в този. Сигурно има сантиментална стойност. Възможно ли беше да е от Али? И какво би трябвало да означава това Знаеш какво да правиш?

Ариа затвори очи. Това беше ужасна догадка. Нима наистина го правеше? Да не си беше изгубила ума?

Тя бързо провери останалите съобщения, макар да чувстваше ръцете си натежали. Имейлите на Ноъл също се бяха прехвърлили, но Ариа нямаше повече желание да ги гледа. В този миг погледът й беше привлечен от познато име. Агент Джасмин Фуджи. Писмото беше отпреди два дни. Главата й се замая. Но Ноъл беше разговарял с нея предишната седмица, нали?

На всичкото отгоре писмото до Фуджи не беше само едно — в поредицата имаше шест. Думите проблеснаха пред очите й. Благодаря ти за размишленията. Следващото: Съжалявам, че си изгубил приятел. И последното: Скоро ще поговорим повече. Заинтригува ме с думите си, че не всички ми казват цялата истина и се надявам, че ще ми сътрудничиш.

Някой се изсмя шумно зад гърба й и Ариа изпусна айпада на бюрото. Тя огледа стаята със замъглен поглед, сякаш бе попаднала в кошмар. Ноъл беше изгубил приятел… Табита? Или Али? И кой лъжеше, според него? Ариа? Затова ли Фуджи толкова настоятелно искаше да разговаря с тях?

Тя извади телефона си и набра номера на Спенсър. Нещата излизаха от контрол. Време беше да разкаже някои от тях на приятелките си. Телефонът иззвъня веднъж, после още веднъж.

— Ало? — отговори Спенсър. — Ариа? Какво има?

Някой почука по прозореца и Ариа подскочи. От другата страна стоеше Ноъл, стиснал телефона си в ръка. Той й се усмихна толкова сладко и невинно, че сърцето на Ариа се разби на милион късчета.

— Ариа? — прозвуча отново гласът на Спенсър.

Ариа махна на Ноъл; очите й бяха пълни със сълзи.

— Хм, набрала съм те по погрешка — каза тя на Спенсър. След което прекъсна връзката, без да каже нищо друго.

24.

Някой се подхлъзва