Читаем Съкрушени полностью

Лаптопът й пропя като по поръчка. Спенсър имаше ново съобщение в тайния си акаунт. Тя погледна към екрана, закривайки го с ръка от Хана. С нетърпение очаквам да те видя довечера, Бритни, пишеше Чейс, добавяйки намигащ усмихнат емотикон. И, между другото, открих още нещо интересно за Алисън.

Какво?, написа с разтуптяно сърце Спенсър.

Появи се нов имейл.

Не искам да ти го казвам онлайн, пишеше Чейс. Но ще се видим скоро.

Спенсър стисна зъби и погледна към часовника на нощното шкафче. Само още три часа.

Щяха да й се сторят като цяла вечност.

По здрач Спенсър и Чейс, които се бяха срещнали в къщата й, отидоха, хванати за ръце, до чакащата ги край тротоара лимузина. Когато Чейс й отвори вратата, тя му се усмихна срамежливо.

— Изглеждаш прекрасно — каза той, целувайки я по бузата.

Спенсър едва не се разтопи от удоволствие.

— И ти изглеждаш страхотно. — Смокингът на Чейс му прилепваше идеално. Беше се държал като истински джентълмен, когато й подаде украшението с цвете за ръката и след това позира за снимките. Дори Амилия, която обикновено бърчеше нос за всичко, го гледаше зяпнала.

Лимузината обърна в задънената уличка и излезе на пътя към Филаделфия. Предният прозорец беше свален съвсем леко и вътре нахлуваше миришещият на пролет въздух.

Но дори когато Чейс отвори бутилката шампанско и подаде на Спенсър пълна чаша, тя не успя да се успокои. Обърна се към него.

— След като вече сме сами, би ли ми казал какво си научил за Алисън?

Той отпи от чашата си.

— Получих едни интересни кадри от приятел. Това е запис от охранителна камера, поставена на една сграда недалеч оттук. В един от кадрите се вижда момиче, което прилича на Алисън.

Кожата на Спенсър настръхна.

— Шегуваш се. — Тя погледна към телефона на Чейс, който лежеше в скута му. — В теб ли е? Може ли да го изгледаме?

Чейс също погледна към телефона си.

— Не го нося.

— О. — Спенсър се отпусна разочаровано назад.

— Това ли е единствената причина да излезеш с мен тази вечер? — Гласът му прозвуча прегракнало.

— Разбира се, че не! — извика Спенсър. — Просто… това е голям пробив. Настина искам да го видя.

Той улови ръката й.

— Това също е голям пробив. Да бъда с теб, имам предвид. Просто искам една спокойна, обикновена нощ, в която не говорим за Али или преследвачи, или разни гадни неща, които са ни се случили. Нощ, в която няма да умреш от разни неща, които ти падат на главата. — Той се опита да се засмее.

Спенсър примигна.

— Но…

— Какво ще кажеш за следното. — Чейс стисна ръката й. — Ще сваля клипа в телефона си след първия ни танц. Това е след около час? Просто искам малко време с онова невероятно момиче на име Спенсър, с което се запознах. Става ли?

Мехурчетата от шампанското щипеха носа на Спенсър. Тя погледна към замъглените светлини на магистралните лампи. Кога беше последният път, когато се беше наслаждавала на нещо? Дори круизът, който би трябвало да им действа отпускащо, се превърна в ужасна стресираща бъркотия. Освен това беше някак си хубаво някой да мисли за нея просто като за Спенсър, обикновеното момиче, а не като за Спенсър, Малката сладка лъжкиня.

— Стига да ми обещаеш, че ще ми покажеш всичко веднага след първия танц — каза тя.

— Обещавам.

Двамата си стиснаха ръцете. Чейс отпусна глава на рамото й. Двамата гледаха през прозореца проблясващите светлини на Филаделфия и започнаха да разговарят. Спенсър го попита какъв е бил неговият бал, кого би искал да заведе и дали смята да учи в колеж следващата година. След това обсъдиха първия й семестър в Принстън. Спенсър дори му спомена за ужасната каша с дрогираното парти през уикенда, когато беше отишла на посещение.

Двамата разговаряха през цялото пътуване през града и преди Спенсър да се усети, те вече слизаха от магистралата покрай зоологическата градина. Пулсът й се беше успокоил. Бузите я боляха от смях. Предложението да разговарят за нещо друго, различно от случая, беше много добро.

Когато спряха на един светофар, шофьорът пусна радиото. А сега превключваме на разследването на убийството на Табита Кларк. Следователите казват, че са напреднали с разпитите и вече имат няколко потенциални заподозрени.

Спенсър заби нокти в коляното си. Заподозрени?

— Това е много луда история, нали? — Чейс кръстоса крака. — От време на време я следя. Няколко души ми изпратиха запитвания дали ще започна да публикувам разни неща за нея в блога.

— Уф — каза Спенсър и с трепереща ръка отметна кичур коса от рамото си.

Чейс грабна чашата си с шампанско.

— Всъщност ти си била в Ямайка по времето, когато Табита е умряла, нали? Видя ли нещо?

Спенсър се обърна и втренчи поглед в него; по гърба й започнаха да се стичат ручейчета студена пот.

— Никога не съм ти казвала, че съм била в Ямайка.

Чейс примигна.

— Да, каза ми.