Читаем Силата на силните полностью

А Разцепения нос каза — не, той не искал да се върне назад, а да върви напред; че хората ставали силни само когато обединели силите си, и ако рибоядците съберели силите си с месоядците, нямало да има вече война и наблюдатели и пазачи и ако всички започнели да работят, щяло да има толкова много храна, че всеки щял да работи само по два часа на ден.

Тогава Бръмбара запя отново и в песента си каза, че Разцепения нос бил мързеливец и след това изпя „Песента на пчелите“. Това беше една чудновата песен и който я чуеше, загубваше ума си, сякаш беше пил от силното огнено питие. В песента се говореше за рой пчели и за една злосторна оса, която дошла да живее при пчелите и им крадяла всичкия мед. Осата била мързелива и ги учела, че няма нужда да се работи; казвала им също да се сприятелят с мечките, които не били крадци на мед, а много добри приятели. Бръмбара пееше с изопачени думи и тези, които слушаха, разбираха, че роят пчели е племето на Морската долина, че мечките са месоядците и че ленивата оса е Разцепения нос. Когато Бръмбара продължи да пее, че пчелите послушали осата и накрая едва не загинали, хората взеха да се бунтуват и роптаят и когато Бръмбара довърши песента — че най-после добрите пчели се надигнали и нажилили осата до смърт, хората събраха камъни от земята и замериха Разцепения нос, докато го убиха и от него остана да се вижда само купчината камъни, с които го бяха затрупали. И много от бедните хора, които оставаха без сили от дългата и тежка работа и нямаха какво да ядат, също помагаха и хвърляха камъни по Разцепения нос.

И след смъртта на Разцепения нос само един човек се осмели да стане и открито да възроптае и този човек беше Косматото лице. „Кои са силните?“ — попита той. — Ние сме силните, ние, и сме по-силни от Кучешкия зъб и Тигровото лице, от Трите крака, Свинската челюст и всички онези, които не работят нищо, ядат много и ни вредят с пакостната си сила,, която е лоша сила. Хората, които робуват, не са силни. Ако човекът, който откри ползата и изгодата от огъня, се беше възползувал от силата си, ние щяхме да му станем роби както-днес сме роби на Малкия корем, който откри ползата от язовете, и на хората, които откриха ползата от земята, лозите и огненото питие. Преди, когато живеехме по дърветата, братя мои, никой от нас не беше в безопасност. Но сега вече не се бием помежду си, защото обединихме силите си. Тогава нека не се бием повече и с месоядците. Нека съберем нашите и техните сили заедно и наистина ще станем силни. Ще излизаме

заедно на лов, рибоядците и месоядците, и ще избиваме тигрите и лъвовете, и вълците, и дивите кучета; и ще пасем козите си по всичките склонове, и ще засаждаме с царевица и сладки корени всички планински котловини. Тогава ще бъдем толкова силни, че всички диви животни ще бягат от нас, за да не загинат. И нищо няма да може да ни пребори, защото силата на всеки един от нас ще се равнява на силата на всички хора на света.

Ето това каза Косматото лице и те го убиха. Защото рекоха те, той бил безумен човек и искал да се върне да живее отново по дърветата. Много беше чудно. Когато някой се надигаше и искаше да тръгне напред, всички онези, които нищо не работеха, казваха, че се връщал назад и трябвало да го убият. А бедните хора бяха глупави и им помагаха, за да го убият с камъни. Всички бяхме глупави освен онези, които ядяха много и нищо не работеха. Глупавите ги наричаха мъдри, а мъдрите ги убиваха с камъни. Който работеше, нямаше какво да яде, а който не работеше, ядеше много.

И племето взе да отслабва. Децата бяха слаботелесни и болнави. И като не си дояждахме, налетяха ни неизвестни болести и взехме да измираме като мухи. Тогава ни нападнаха месоядците. Много пъти Тигровото лице ни беше водил през вододела да ги избиваме и те дойдоха да се изплатят с кръв. Ние бяхме много изнемощели и болни, за да застанем при голямата стена. И те ни избиха всичките. Пощадиха само някои жени, които взеха със себе си. Бръмбара и аз избягахме и аз се укрих в най-дивите места, станах ловец и вече не гладувах. Откраднах си една жена от месоядците и отидох да живея в пещерите, горе в планината, където те не можеха да ме намерят. Родиха ни се трима сина и всеки от тях си открадна жена от месоядците. Останалото знаете, защото сте синове на моите синове.

— А Бръмбара? — попита Бързоходния елен. — Какво стана с него?

— Той отиде да живее при месоядците и да пее песни за главатаря им. Сега е вече стар, но все още пее същите стари песни; и когато някой надигне глава и поиска да тръгне напред, той запява, че човекът искал да се върне назад и да живее по дърветата.

Дългата брада бръкна в разкъсания труп на мечката, извади шепа лой и я засмука с беззъбата си уста.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Том 7
Том 7

В седьмой том собрания сочинений вошли: цикл рассказов о бригадире Жераре, в том числе — «Подвиги бригадира Жерара», «Приключения бригадира Жерара», «Женитьба бригадира», а также шесть рассказов из сборника «Вокруг красной лампы» (записки врача).Было время, когда герой рассказов, лихой гусар-гасконец, бригадир Жерар соперничал в популярности с самим Шерлоком Холмсом. Военный опыт мастера детективов и его несомненный дар великолепного рассказчика и сегодня заставляют читателя, не отрываясь, следить за «подвигами» любимого гусара, участвовавшего во всех знаменитых битвах Наполеона, — бригадира Жерара.Рассказы старого служаки Этьена Жерара знакомят читателя с необыкновенно храбрым, находчивым офицером, неисправимым зазнайкой и хвастуном. Сплетение вымышленного с историческими фактами, событиями и именами придает рассказанному убедительности. Ироническая улыбка читателя сменяется улыбкой одобрительной, когда на страницах книги выразительно раскрывается эпоха наполеоновских войн и славных подвигов.

Артур Конан Дойль , Артур Конан Дойл , Наталья Васильевна Высоцкая , Екатерина Борисовна Сазонова , Наталья Константиновна Тренева , Виктор Александрович Хинкис , Артур Игнатиус Конан Дойль

Детективы / Проза / Классическая проза / Юмористическая проза / Классические детективы
пїЅпїЅпїЅ
пїЅпїЅпїЅ

пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ, пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ. пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ. пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅ пїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅ пїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ. пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅ пїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ.

пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ

Проза / Классическая проза