Читаем Силата на силните полностью

Джек Лондон

Силата на силните

Притчите не лъжат, но и лъжците създават притчи.

Дългата брада прекъсна разказа си, облиза мазните си пръсти и ги отри о голите си хълбоци, които набедреникът от космата меча кожа не можеше да покрие. Около него бяха наклякали трима млади мъже, неговите внуци, Бързоходния елен, Жълтата глава и Страх ме е от мрака. Тримата си приличаха като капки вода. Кожи от диви животни прикриваха части на телата им. Бяха слаби и мършави, с тесни бедра и криви крака, но имаха широки рамене, едри груби ръце и китки, гъсто обрасли с косми. Дългите им коси бяха сплъстени и често някой кичур падаше пред сближените им очи — малки, черни и лъскави птичи очи, които се губеха сред широките им скули и яката, силно издадена напред долна челюст.

Нощта беше ясна и звездна и пред тях, ниско долу в далечината, се разстилаха верига след верига от обрасли с гори хълмове, а небето аленееше от сиянието на вулкан. Зад тях зееше черната паст на пещера и от нея от време на време, на силни пориви повяваше въздушно течение. Пред самите тях пламтеше огън. На една страна лежеше полуразкъсаният труп на мечка, а наоколо му, на почетно разстояние, няколко рунтави, подобни на вълци кучета. До всеки един от мъжете имаше лък, стрели и голяма тояга. В отвора на пещерата, облегнати на каменната стена, стояха няколко грубо издялани копия.

— Ето как се преместихме от пещерата на дървото — рече Дългата брада.

Младежите се изсмяха весело като големи деца, защото думите му им припомниха някакъв предишен разказ. Дългата брада също се засмя; петнадесетсантиметровата остра и дълга като губерка кост, промушена през хрущяла на носа му, за

подскача, затанцува и придаде още по-свирепо изражение на лицето му. Той не повтори точно думите, които те бяха запомнили, но издаде с уста няколко животински звука, които означаваха същото.

— И това е първото нещо, което помня от Морската долина — продължи Дългата брада. — Тогава бяхме глупави и наивни хора. Не знаехме тайната на мощта. Защото, запомнете, всяко семейство живееше само и само се грижеше за себе си. Бяхме около трийсет семейства, но силата ни беше разединена. Страхувахме се едни от други. На върха на нашето дърво си построихме сламена колиба, а на площадката отвън винаги имаше купчина камъни за главите на онези, които се осмеляваха да направят опит да ни навестят. Имахме също и копия, и стрели и никога не приближавахме дърветата на другите семейства. Брат ми отиде веднъж под дървото на Бу-ух, но намери смъртта си, защото Бу-ух му счупи главата.

Старият Бу-ух беше много силен. Говореше се, че можел с един замах да изтръгне главата на човек, но аз не съм чул да го е направил, защото никой не искаше да му даде възможност за това. И баща ми също не пожела. Един ден, когато баща ми беше слязъл долу на брега, Бу-ух подгони майка ми. Тя не можеше да тича бързо, защото предния ден беше ходила в планината да събира диви ягоди и една мечка беше забила нокти в крака й. И така Бу-ух я хвана         и я отнесе на своето дърво. Баща ми никога не си я върна обратно. Страхуваше се. — Бу-ух му се зъбеше предизвикателно, но баща ми не се ядосваше. Силната ръка също беше много силен човек. Един от най-добрите риболовци. Но веднъж, както се катерел да търси яйца от чайки, паднал от скалите. И оттогава престана да бъде силен. Започна да кашля и раменете му се присвиха така, че едва не се допираха едно до друго. Тогава баща ми взе жената на Силната ръка. Когато Силната ръка дойде и кашляйки, заобикаля около нашето дърво, баща ми взе да му се смее и да го замеря с камъни. Ето как живеехме по онова време. Не ни идваше на ум да съединим силите си и да станем силни.

— А брат вземаше ли жената на брат си? — попита Бързоходния елен.

— Да, стига да се отделеше да живее на свое дърво.

— Но сега ние не живеем така — възрази Страх ме е от мрака.

— Защото научих бащите ви на по-добър живот — Дългата брада пъхна косматата си ръка в разкъсания труп на мечката, измъкна шепа бъбречна лой и я засмука замислено. После отново избърса ръце о голите си хълбоци и продължи. — Всичко това, за което ви разказвам, беше много отдавна, преди да се научим как да живеем по-добре.

— Трябва да сте били много глупави, за да живеете така — забеляза Бързоходния елен, а Жълтата глава изсумтя одобрително.

— Да, глупави бяхме, а после станахме още по-глупави, както ще видите. И все пак опитът ни научи, да, научи ни. Ние, рибоядците, не знаехме, че трябва да съединим силите си, така че силата ни да стане обща. А месоядците от Голямата долина оттатък вододела живееха дружно, дружно ходеха на лов и риболов и дружно воюваха. Един ден те дойдоха в нашата долина. Ние се изпокрихме — всяко семейство в своята пещера или на своето дърво. Месоядците бяха само десетина, но те се биеха дружно, а ние — всеки за себе си.

Дългата брада продължително и объркано запресмята нещо по пръстите си.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Том 7
Том 7

В седьмой том собрания сочинений вошли: цикл рассказов о бригадире Жераре, в том числе — «Подвиги бригадира Жерара», «Приключения бригадира Жерара», «Женитьба бригадира», а также шесть рассказов из сборника «Вокруг красной лампы» (записки врача).Было время, когда герой рассказов, лихой гусар-гасконец, бригадир Жерар соперничал в популярности с самим Шерлоком Холмсом. Военный опыт мастера детективов и его несомненный дар великолепного рассказчика и сегодня заставляют читателя, не отрываясь, следить за «подвигами» любимого гусара, участвовавшего во всех знаменитых битвах Наполеона, — бригадира Жерара.Рассказы старого служаки Этьена Жерара знакомят читателя с необыкновенно храбрым, находчивым офицером, неисправимым зазнайкой и хвастуном. Сплетение вымышленного с историческими фактами, событиями и именами придает рассказанному убедительности. Ироническая улыбка читателя сменяется улыбкой одобрительной, когда на страницах книги выразительно раскрывается эпоха наполеоновских войн и славных подвигов.

Артур Конан Дойль , Артур Конан Дойл , Наталья Васильевна Высоцкая , Екатерина Борисовна Сазонова , Наталья Константиновна Тренева , Виктор Александрович Хинкис , Артур Игнатиус Конан Дойль

Детективы / Проза / Классическая проза / Юмористическая проза / Классические детективы
пїЅпїЅпїЅ
пїЅпїЅпїЅ

пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ, пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ. пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ. пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅ пїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅ пїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ. пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅ пїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ.

пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ

Проза / Классическая проза