Читаем Силата на силните полностью

„Добре — рече Дългия зъб, — тогава и аз ще стана силен човек“ — сдоби се с царевица, започна да вари огнено питие и да го продава срещу връзки пари. И когато Кривите очи се оплака, Дългия зъб каза, че и той е силен човек и ако Кривите очи вдига още шум, той ще му счупи главата. Кривите очи се изплаши и отиде да се посъветва с Трите крака и Свинската челюст. След това тримата отидоха да се посъветват с Кучешкия зъб. Кучешкият зъб пък каза нещо на Морския лъв и Морския лъв изпрати скороходец с поръчение до Тигровото лице. А Тигровото лице изпрати стражите си, които изгориха колибата на Дългия зъб заедно с огненото питие, което той беше сварил, и убиха него и семейството му. Тлъстия каза, че правилно са постъпили, а Бръмбара запя песен, колко добре е да се спазва законът и каква хубава страна е Морската долина, и как всеки човек, който обича Морската долина, трябва да тръгне да убива месоядците. И отново неговата песен запали огън в нас и ние забравихме да негодуваме.

Имаше и друго чудновато нещо. Когато Малкия корем уловеше толкова много риба, че трябваше да я продава на много хора за малко пари, той изхвърляше голяма част от рибата обратно в морето, за да може да му платят повече пари за това, което е останало. И Трите крака често оставяше обширни поля да пустеят, за да получи повече пари за царевицата си. А жените, които правеха пари от раковини, направиха повече пари, отколкото бяха нужни, за да се купува с тях, и Кучешкия зъб спря да прави пари. И жените останаха без работа, затова заеха местата на мъжете. Аз работех на яза и получавах по една връзка пари на всеки пет дена. Но след това сестра ми започна да върши моята работа и получаваше една връзка пари на десет дена. Трудът на жените се плащаше по-евтино, а храна имаше по-малко и Тигровото лице ни предложи да станем пазачи. Само че аз не можех да стана пазач, защото бях куц с единия крак и Тигровото лице не искаше да ме вземе. Имаше много други като мене. Ние бяхме недъгави и можехме само да молим за работа или да се грижим за малките деца, докато жените работеха.

Жълтата глава също огладня от разказа и си изпече на въглените къс месо от мечката.

— Но защо вие не се надигнахте и не убихте Трите крака, Свинската челюст, Тлъстия и останалите, за да имате достатъчно храна? — попита Страх ме е от мрака.

— Защото още не разбирахме — отвърна Дългата брада. — Имаше толкова неща, за които да мислим, а и стражите ни мушкаха с копията си. Тлъстия говореше за Божеството, а Бръмбара пееше нови и нови песни. И ако някой съзреше истината и я кажеше, Тигровото лице и стражите му го хващаха и го завързваха за скалите при отлив, така че прииждащите води да го удавят.

И парите бяха странно нещо. .Те бяха като песните на Бръмбара. Уж всичко им беше наред, а всъщност не беше, така. ние бавно разбирахме това. Кучешкия зъб започна да си крие Парите. Трупаше ги на голям куп в една сламена колиба, която се пазеше ден и нощ от стражи. И колкото по-голям куп натрупваше той в колибата, толкова по-скъпи ставаха парите, така че човек работеше много по-дълго за един наниз пари, отколкото преди. Пък и непрекъснато се говореше за война с месоядците и Кучешкия зъб, и Тигровото лице напълниха много колиби с царевица, сушена риба, пушено козе месо и сирене. И тези планини от храна стояха натрупани там, а хората нямаха какво да ядат. Но какво значение имаше това? Когато народът възроптаеше много високо, Бръмбара запяваше нова песен, а Тлъстия казваше, че по нареждане на Божеството трябва да избиваме месоядците; Тигровото лице ни повеждаше през вододела да убиваме и да бъдем убити. Аз не ставах за пазач и да лежа и да се угоявам под слънцето, но започнеше ли война, Тигровото лице с радост ме вземаше със себе си. И като изядяхме струпаната в колибите храна, спирахме да се бием и отивахме отново да работим, за да натрупаме нова храна.

— Та вие сте били без ум — каза Бързоходния елен.

— Да, наистина бяхме без ум — съгласи се Дългата брада. — Всичко беше толкова странно. Но веднъж Разцепения нос каза, че нещата не вървят както трябва. Каза, че наистина сме станали по-силни, като сме събрали силите си наедно. И каза също, че е било правилно отначало, още когато образувахме племето си, да отнемаме силата на онези, които вредяха на останалите — разбиваха главите на братята си и крадяха братовите си жени. А сега, каза той, племето ни не ставало по-силно, а ставало по-слабо, защото имало хора с друг вид сила, която пакостяла на племето — хора като Трите крака, който имал силата на земята; или силата на яза като Малкия корем, или силата на козето месо като Свинската челюст. И това, което трябвало да направим, каза Разцепения нос, било да отнемем от тези хора пакостната им сила, да ги накараме да отидат на работа и който не работи, да не му даваме да яде.

Но Бръмбара запя песен за хората като Разцепения нос, които искали да се върнат назад и да заживеят отново по дърветата.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Том 7
Том 7

В седьмой том собрания сочинений вошли: цикл рассказов о бригадире Жераре, в том числе — «Подвиги бригадира Жерара», «Приключения бригадира Жерара», «Женитьба бригадира», а также шесть рассказов из сборника «Вокруг красной лампы» (записки врача).Было время, когда герой рассказов, лихой гусар-гасконец, бригадир Жерар соперничал в популярности с самим Шерлоком Холмсом. Военный опыт мастера детективов и его несомненный дар великолепного рассказчика и сегодня заставляют читателя, не отрываясь, следить за «подвигами» любимого гусара, участвовавшего во всех знаменитых битвах Наполеона, — бригадира Жерара.Рассказы старого служаки Этьена Жерара знакомят читателя с необыкновенно храбрым, находчивым офицером, неисправимым зазнайкой и хвастуном. Сплетение вымышленного с историческими фактами, событиями и именами придает рассказанному убедительности. Ироническая улыбка читателя сменяется улыбкой одобрительной, когда на страницах книги выразительно раскрывается эпоха наполеоновских войн и славных подвигов.

Артур Конан Дойль , Артур Конан Дойл , Наталья Васильевна Высоцкая , Екатерина Борисовна Сазонова , Наталья Константиновна Тренева , Виктор Александрович Хинкис , Артур Игнатиус Конан Дойль

Детективы / Проза / Классическая проза / Юмористическая проза / Классические детективы
пїЅпїЅпїЅ
пїЅпїЅпїЅ

пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ, пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ. пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ. пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅ пїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅ пїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ. пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅ пїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ.

пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ

Проза / Классическая проза