Читаем Шърли полностью

Но хайде, приятели, независимо дали сте квакери или бояджии на памучно платно — да свикаме конгрес на мира и тихичко да се простим е озлоблението си. Досега говорихме с неподобаващо въодушевление за кървави битки и кръвожадни военачалници, а сега ще опишем една победа, която ви засяга малко по-отблизо. На 18 юни 1812 година Извънредните разпоредби бяха отменени и корабите отново можеха да поемат в открито море, свободни и необезпокоявани. Знаете много добре — или поне онези от вас, които са достатъчно възрастни, за да си спомнят, — че накарахте Йоркшир и Ланкашир да потреперят от виковете ви в чест на това събитие. Звънарите пукнаха една камбана от камбанарията на Брайърфийлд, която и до днес дразни слуха с фалшивия си тон. Асоциацията на търговците и производителите организира обед в Стилброу, след който всички нейни членове се прибраха по домовете си в такова окаяно състояние, в каквото съпругите им не биха искали да ги видят никога повече. Ливърпул се стресна и изпръхтя като хипопотам, разбуден сред тръстиките от гръмотевица. Някои от американските търговци почувствуваха заплашителните симптоми на апоплексията и трябваше да им пуснат кръв. Както подобава на разумни люде, при тези първи признаци на икономически разцвет всички се приготвиха да се гмурнат в недрата на спекулациите, за да изровят нови трудности, в чиито дълбини може би щяха да се удавят някой бъдещ ден. Запасите, трупани в продължение на години, изчезнаха за един миг. Складовете олекнаха, а корабите натежаха. Имаше работа за всички, повишиха се и надниците — като че ли доброто време бе настъпило. Тези перспективи може би бяха измамни, но затова пък бяха многообещаващи, а за някои те дори се сбъднаха. В онази епоха, в онзи месец юни мнозина натрупаха солидно богатство.


Когато цяла една област ликува, дори и най-скромният неин жител изпитва празнични чувства. Звукът на камбаните събужда и най-уединения дом, сякаш го призовава да се весели. Така си мислеше Каролайн Хелстоун, когато в този победен за търговците ден се облече по-грижливо от обикновено и пременена с най-спретнатата си муселинена рокля, отиде да прекара следобеда във Фийлдхед, където трябваше да нагледа някои приготовления около шапката, предназначена за едно велико събитие — последната дума по тези въпроси бе запазена именно за непогрешимия вкус на Каролайн. Тя избра венеца, воала и роклята за пред олтара, както и някои рокли и облекла за по-обикновени случаи, без много да се допитва до мнението на младоженката, тъй като тази дама се намираше в доста опърничаво настроение.

Луис бе предчувствувал трудности и те не закъсняха да се появят. В действителност неговата годеница се показа безкрайно предизвикателна, като отлагаше сватбата си ден след ден, седмица след седмица, месец след месец. Отначало тя се опитваше да го залъже с плахи колебания, а накрая принуди цялата му бавна, но непоколебима натура да се опълчи срещу тиранията й, която бе едновременно тъй приятна и тъй нетърпима.

Бе й необходима едва ли не ураганна буря, за да се принуди да вземе решение. Ала ето я най-сетне, обвързана с определен ден, ето я повалена, покосена от любовта й обрекла се с клетва.

Победена и лишена от свобода, тя чезнеше, както чезне всеки окован обитател на безбрежната пустиня. Единствено нейният покорител бе в състояние да я ободри, само неговата компания можеше да компенсира изгубената привилегия на свободата. В негово отсъствие тя седеше или се скиташе сама, говореше малко и ядеше още по-малко.

Шърли не вземаше никакво участие в приготовленията за сватбата си — Луис се видя принуден да поеме нещата в свои ръце. Фактически той бе господар на Фийлдхед, преди да стане такъв по закон. Бе най-смиреният и най-любезният господар, който някога е съществувал, но спрямо годеницата си бе абсолютен властелин. Тя отстъпи трона си безмълвно и без съпротива. „Идете при мистър Мур; питайте мистър Мур“ — бе неизменният й отговор, когато очакваха от нея нареждания. Никога преди един жених на богата младоженка не се е чувствувал толкова свободен, никога не е бил тъй неизбежно принуден да стане пълен господар на положението.

Във всичко това мис Кийлдар се поддаде отчасти на настроението си, но една забележка, която направи година по-късно, даде да се разбере, че бе действувала донякъде и по план. „Луис — каза тя — никога не би се научил да управлява, ако аз не бях престанала да заповядвам. Бездействието на кралицата извиква на бял свят качествата на министър-председателя.“

Мис Хелстоун бе определена да бъде шаферка на предстоящата сватба, ала съдбата й отреди друга роля.

Перейти на страницу:

Похожие книги

пїЅпїЅпїЅ
пїЅпїЅпїЅ

пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ, пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ. пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ. пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅ пїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅ пїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ. пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅ пїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ.

пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ

Проза / Классическая проза
Собрание сочинений в пяти томах (шести книгах) Т. 5. (кн. 1) Переводы зарубежной прозы
Собрание сочинений в пяти томах (шести книгах) Т. 5. (кн. 1) Переводы зарубежной прозы

Том 5 (кн. 1) продолжает знакомить читателя с прозаическими переводами Сергея Николаевича Толстого (1908–1977), прозаика, поэта, драматурга, литературоведа, философа, из которых самым объемным и с художественной точки зрения самым значительным является «Капут» Курцио Малапарте о Второй Мировой войне (целиком публикуется впервые), произведение единственное в своем роде, осмысленное автором в ключе общехристианских ценностей. Это воспоминания писателя, который в качестве итальянского военного корреспондента объехал всю Европу: он оказывался и на Восточном, и на Финском фронтах, его принимали в королевских домах Швеции и Италии, он беседовал с генералитетом рейха в оккупированной Польше, видел еврейские гетто, погромы в Молдавии; он рассказывает о чудотворной иконе Черной Девы в Ченстохове, о доме с привидением в Финляндии и о многих неизвестных читателю исторических фактах. Автор вскрывает сущность фашизма. Несмотря на трагическую, жестокую реальность описываемых событий, перевод нередко воспринимается как стихи в прозе — настолько он изыскан и эстетичен.Эту эстетику дополняют два фрагментарных перевода: из Марселя Пруста «Пленница» и Эдмона де Гонкура «Хокусай» (о выдающемся японском художнике), а третий — первые главы «Цитадели» Антуана де Сент-Экзюпери — идеологически завершает весь связанный цикл переводов зарубежной прозы большого писателя XX века.Том заканчивается составленным С. Н. Толстым уникальным «Словарем неологизмов» — от Тредиаковского до современных ему поэтов, работа над которым велась на протяжении последних лет его жизни, до середины 70-х гг.

Сергей Николаевич Толстой , Эдмон Гонкур , Марсель Пруст , Антуан де Сент-Экзюпери , Курцио Малапарте

Языкознание, иностранные языки / Проза / Классическая проза / Военная документалистика / Словари и Энциклопедии