Читаем Sedmiyat pechat полностью

които са свързани във водата, се разделят. - Удари с маркера по водната капка, нарисувана върху

листото, за да подчертае казаното. - Разделят се - повтори той. - Но както видяхме, водородът не обича

да е сам. Слънчевата енергия го е заставила да се отдели от кислорода и за да възвърне стабилността си,

водородният атом веднага поема нанякъде, за да си търси другар. И кого среща в растението?

Въглерода. С други дум и, водородът се свързва с въглерода и... хм... образува нови съединения, на-

речени въглехидрати. - Обърна се към аудиторията. — Как наричаме въглехидратите?

- Захари - отговори на секундата Филипе, съзнавайки, че няма кой друг да отговори.


 Замълчи! (рус.). - Б. пp.

- Точ но така - потвърд и англичанинът. - Някои от въгле хидрат ите, образувани от свързването на

въглерода с кислорода и водорода, зареден със слънчева енергия, са познати като... хм... захари. - После

додаде, вече с друг тон: - Ето защо захарите са високо енергийни.

- А, разбирам - промърм ори Орлов.

- Искам да кажа, че... хм.. захарите са склад на слънчевата енергия, натрупана във водорода, койт о е

тяхна съставна част. Тази енергия може впоследствие да бъде освободена по раз лични начини. - Направи

жест, сякаш слагаше нещо в устата си. - Ако изям лист маруля, например, въглехидратите влизат в

организма ми и... хм... са подложени на химическо въздействие в метаболитните процеси, които

представляват нещо като фотосинтеза с обратен знак. Тоест водородът се отделя от въглерода и отново

се съединява с кислорода, образувайки моле кула вода. - Къмингс размаха маркера във въздуха. - И ето

тук е ключът. За да може да се свърже с кислорода, водородът трябва да освободи слънчевата енергия,

която складира. Това е процес, при който нашето тяло... хм... произвежда топлина. Топлината е

слънчевата енергия, която се освобождава в момента, в който водородът се отделя от въглерода и се

свързва с кислорода.

- Топлината в тялото идва от слънчевата енергия, която се съдържа в храната, та ка ли? - уч уди се

руснакът.

- Да, точ но така. Но тази енергия, освоб одена от вод орода, който се съдържа в храната, не приема

само формата на... хм... топлина. Има и други форми, като електрическа енергия, ме ханична и химична

енергия.

- Значи тя е онова, коет о ни дава сила.

- Да, така е. Енергията в тялото ни идва от слънчевата енер гия, събрана във водорода. Интересното е,

че тази енергия, вместо да се освобождава, може да се събира и пази за милиони години. - Посочи към

прозореца. - Например, ако листата на онзи храст отвън не бъдат изядени от някакви твари и не изгорят

в пожар, а опадат на земята и бъдат затрупани, след много години те ще се превърнат в... хм... във

въглища. Добре, а ние за какво използваме въглищата?

- Като изт очник на енергия - каза Филипе.

- Абсолют но вярно. Въглищата са източ ник на енергия. И какъв вид енергия е това? Слънчева

енергия, складирана от водорода по време на фотосинтезата, протекла в листата на рас тенията... хм,

докато са били живи. Когато хвърляме въглища та в пещта, процесът на фотосинтеза се обръща,

водородът се отделя от въглерода и се свързва с кислорода, освобождавайки енергия. А въглеродът,

който междувременно е останал сам, също се свързва с кислорода, образувайки въглероден диоксид,

който се отделя в атмосферата. Ето това става с въглища та... хм... както и с други въглеводороди, които

се образуват в продължение на милиони години - нефта и природния газ.

- Ако съм разбрал доб ре, енергията не е във въглерода - обобщи Орлов. - А във водорода.

- Да. Което означава, че колкот о повече атоми вод ород имат въглеводородите... хм... толкова повече

енергия се съдържа в тях.

- Нима въглеводород ите не съдържат едно и също количество водород?

- Не. Въглищата, например, са въглеводородът с най-малко енергия. Защо? Защото при въглищата

пропорцията между въглерода и водорода е едно към едно. Но нефтът е по-високо енергиен, тъй като на

всеки съдържащ се в него въглероден атом съответстват два водородни. Природният газ освобожда ва

още повече енергия, тъй като... хм... на всеки чет ири атома водород съответстват един атом въглерод. -

Огледа аудиторията. - Това ясно ли е?

- Да.

- Тогава пом ислете върху следния въпрос... хм... защото е важен. - Направи малка пауза. - Какво би

станало, ако вместо гориво, съдържащо въглерод и водород, изгаряме само водород?

- Само водород?

- Да. Ако от въглеводородите извад им въглерода? И ако... хм... останем само с водород?

- Това възможно ли е?

- Защо не? Махаме въглерод ите от уравнението и оставаме само с... хм... водорода.

Орлов сви рамене.

- И какво следва?

Къмингс сякаш се изненада от въпроса.

- Предвид онова, което ви обясних, следствието не ви ли се струва... хм... очевидно? След като

Перейти на страницу:

Похожие книги

Дикий зверь
Дикий зверь

За десятилетие, прошедшее после публикации бестселлера «Правда о деле Гарри Квеберта», молодой швейцарец Жоэль Диккер, лауреат Гран-при Французской академии и Гонкуровской премии лицеистов, стал всемирно признанным мастером психологического детектива. Общий тираж его книг, переведенных на сорок языков, превышает 15 миллионов. Седьмой его роман, «Дикий зверь», едва появившись на прилавках, за первую же неделю разошелся в количестве 87 000 экземпляров.Действие разворачивается в престижном районе Женевы, где живут Софи и Арпад Браун, счастливая пара с двумя детьми, вызывающая у соседей восхищение и зависть. Неподалеку обитает еще одна пара, не столь благополучная: Грег — полицейский, Карин — продавщица в модном магазине. Знакомство между двумя семьями быстро перерастает в дружбу, однако далеко не безоблачную. Грег с первого взгляда влюбился в Софи, а случайно заметив у нее татуировку с изображением пантеры, совсем потерял голову. Забыв об осторожности, он тайком подглядывает за ней в бинокль — дом Браунов с застекленными стенами просматривается насквозь. Но за Софи, как выясняется, следит не он один. А тем временем в центре города готовится эпохальное ограбление…

Жоэль Диккер

Детективы / Триллер
Чикатило. Явление зверя
Чикатило. Явление зверя

В середине 1980-х годов в Новочеркасске и его окрестностях происходит череда жутких убийств. Местная милиция бессильна. Они ищут опасного преступника, рецидивиста, но никто не хочет даже думать, что убийцей может быть самый обычный человек, их сосед. Удивительная способность к мимикрии делала Чикатило неотличимым от миллионов советских граждан. Он жил в обществе и удовлетворял свои изуверские сексуальные фантазии, уничтожая самое дорогое, что есть у этого общества, детей.Эта книга — история двойной жизни самого известного маньяка Советского Союза Андрея Чикатило и расследование его преступлений, которые легли в основу эксклюзивного сериала «Чикатило» в мультимедийном сервисе Okko.

Алексей Андреевич Гравицкий , Сергей Юрьевич Волков

Триллер / Биографии и Мемуары / Истории из жизни / Документальное