Читаем Sedmiyat pechat полностью

- Не може да бъде.

 Ама, разбира се! (англ.). - Б. пр.

Англичанинът се огледа наоколо.

- Виждате ли тази пустиня в Ред Сентър на Австралия? Тук е пълно със свещени за аборигените места.

- Посоч и към друго скално форм ирование в далеч ината отдясно: об икновена изпъкналост на хоризонта

със заоблени върхове. - Онова там, например, също е... хм... свещено образувание. Нарича се Ол га, но за

аборигените то е Ката Тжута.

Градски постройки внезапно изникнаха край пътя сред дюните като мираж сред червеникавата

пустиня. Една табела извести, че пред тях е Юлара, и джипът излезе от шосето и се вмъкна между

сградите.

- Имате град тук, в пуст инята? - зачуди се Томаш.

- Имате? - повт ори Джеймс, вид имо засегнат. - Както зна ете, аз не съм... хм... Aussie hooligan.

- Извинете - каза той и формулира въпроса по друг нач ин. - Австралийците са построили град сред

пустинята?

- Юлара се смята от местните за турист ическо селище. Пос троено е, за да посреща... хм... турист ите,

които идват да посетят Ейърс Рок.

- Има ли м ного турист и?

- Хм... не можете да си представите. Половин м илион на година.

- Половин м илион? Това селище може ли да побере половин м илион души?

Къмингс махна към елегантните и добре поддържани фасади на селището, зелените площи с

декоративни храсти и палмите, които напомняха оазис.

- Места за настаняване не липсват. От петзвезд ни хотели до паркинги. Но още отсега мога да ви кажа,

че тук човек се чувства най-добре в... хм... басейна. В Юлара басейнът не е лукс, old chap, а

необходимост. При тази жега басейнът е единственото място, където може да се диша извън

прохладните помещения с климатик.

Джипът бавно се придвижваше из безупречните улици на Юлара. В един момент напусна населената

зона и пое по селски път навътре в пустинята. Ландроувърът заподскача из дупките по черния път и

почти запрелита над вълнообразните гре бени на дюните, вдигайки зад себе си медночервеникави обла ци

прах. Около десетина минути препуска с рев през пустиня та, докато най-сетне се закова намясто. Завеса

от прах се вдигна пред джипа, размятана от вятъра като цветна сянка, и чак когато прахът се уталожи,

Томаш успя да различи белите стени на къща.

Слязоха от колата и се отправиха към къщата. Къмингс беше изключил двигателя и над

пътешествениците се спусна дълбока тишина. Липсваше какъвто и да било звук, дори едва доловимо

жужене. Тишината изглеждаше потискащо дълбока и плътна.

- Това вашият дом ли е? - попита плахо Томаш.

Къмингс кимна утвърдително.

- Нарекъл съм го Арка.

Томаш се усмихна. В тази жега дори самото споменаване на хладилник му подейства ободряващо.

- Арка, а? Прохладен като хлад илна камера?

- Не. Като Ноевия ковчег.

- Какво общо има тук Ноевият ковчег?

Англичанинът закрачи към къщата и пясъкът заскърца под

стъпките му.

 Игра на думи: area на португалски означава „фризер―, но и „ракла―. Словосъчетанието Area de Noe означава Ноев

ковчег. - Б. пр.

- Тук се намира нещо м ного ценно за човечеството.

- Какво?

Къмингс хвана месинговата топка и отвори вратата.

- Последната надежда.

190

КЪЩАТ А ПРИЛИЧАШЕ НА ИЗОСТ АВЕН ХАМБАР. Навсякъде имаше разхвърляни ха рт ии, купища книги се

издигаха върху издъне ните кресла, дрехите бяха намятани в ъглите, мебелите бяха покрити с дебел

пласт от вездесъщия червеникав прах. Парченца изсъхнала храна и празни опаковки от чипс се

търкаляха на пода, а кутиите от бира и разхладителни напитки се редяха по мебелите от екзотична

дървесина. По завес ите имаше огромни мазни петна, стъклото на прозореца беше потъмняло от прах и

мръсотия.

- Извинявайте за... хм... бъркот ията - каза Къмингс, придвижвайки се в хола като изследовател през

гъста джунгла. - Никога не ме е бивало в домакинската работа.

Томаш не беше пример за подражание, но това все пак му се стори прекалено: личеше си, че не беше

чистено поне половин година. Той и Филипе си пробиха път до креслата и внимател но се настаниха,

като избягваха все още пресните петна по дамаската.

- Значи напоследък работ иш т ук? — попита Филипе, едва сдържайки израза на погнуса.

- Right ho - потвърди англичанинът. - Това е тайната ми бърлога.

Томаш изненадано погледна приятеля си.

- Никога ли не си идвал тук?

- Не - каза геологът. - Знаех, че Джеймс се крие някъде из Юлара, разбира се, но никога не съм идвал

тук. - Веднага след това допълни: - Поради мерки за сигурност.

Домакинът излезе от стаята и веднага се върна, надничайки през вратата.

- Нещо за пиене? Чай? Кафе? Бира?

- Може би една студена вода - помоли Томаш с пресъхнала от горещината уста.

Къмингс се появи отново с еднолитрова бутилка ледена вода и я подаде на Томаш.

- Не донесох чаша - извини се той. - Всички са... хм... мръсни.

Историкът не би и приел каквато и да било чаша в тоя дом: запечатаното гърло на бутилката даваше