Читаем Sedmiyat pechat полностью

Аерогарата беше малка и почти веднага след като геологът взе куфара си, те излязоха през главния

изход на терминала.

- Филипе! - извика някой.

Двамата се огледаха по посока на гласа и зърнаха висок и слаб мъж около шестдесетте, с посивяла

коса и бяла заострена брада, зачервена кожа и изгубили блясъка си сини очи зад очила с голям диоптър.

- Здравей, Джеймс! - поздрави Филипе, целият свет нал в усм ивка.

Двамата мъже се прегърнаха. Когато се пуснаха, непознатият изгледа изпитателно Томаш.

- Това ли е приятелят ти?

Филипе отвърна c широк жест, сякаш искаше да ги събере.

- Да, това е Томаш. Работи за Интерпол.

Посрещачът подаде слабата си кокалеста ръка.



- How do you do? - поздрави той. - Не можете да си представите колко... хм... се радвам да ви видя.

- Томаш, представям ти Джеймс Къмингс, физик от Окс форд, пребиваващ в изгнание в Юлара.

Двамата си стиснаха ръцете. Англичанинът изглеждаше безкрайно доволен от срещата, сякаш

присъствието на представителя на Интерпол автоматично слагаше край на несигурността, в която

 Добре дошли в Юлара (англ.). - Б. пр.

 Как сте? (англ.). - Б. пр.

живееше след смъртта па другите двама членове от групата. Къмингс хвърли поглед зад гърба на

новопристигналите, като че търсеше да види още някой.

- А останалите? - попита той.

- Кои останали?

- Ами... хм... не са ли дошли още полицаи с вас?

- Джеймс, Томаш е сам - сряза го Филипе с нетърпелива нотка в гласа. - Нали т и обясних вече, че идва

сам.

Англичанинът изглеждаше разочарован.

- Да - призна си. - Но все се надявах , че... хм... ще дойдат още охранители. - Изгледа Томаш от главата

до петите. - А оръжието? Къде ви е оръжието?

- Томаш не е полицай. Той е историк.

- Историк ли? Но за какво ни е историк?

- Вече ти обясних, че м и е приятел и работ и за Интерпол. - Сложи ръка на рамото му. - Довери м и се,

всичко ще е наред. - Погледна Томаш и заговори на португалски: - Извинявай, Казанова. Джеймс е от

онези учени, които сякаш живеят на луната. Нещо като смахнатия професор Жиро, разбираш ли? Са-

мо че когато стане дума за работа, няма по-изобретателен ум от неговия, вярвай ми.

- Не се притеснявай - отвърна историкът. - Баща ми беше същият.

Къмингс ги поведе към паркинга под изпепеляващото слънце.

- Горещо, a? - каза Томаш.



- Горещо ли? - разсмя се англичанинът. — Вие се шегувате, old chap . Бих искал да ви видя т ук през

февруари. Тогава щяхте да разберете... хм... какво значи истинска жега.

Историкът огледа преценяващо домакина. Беше много висок, почти метър и деветдесет, с изпито лице

и дълги, мършави ръце и крака. Носеше риза и три-четвърти панталони с цвят каки, с нахлупена на

главата австралийска шапка, от която стърчеше жълто-зелено перо от птица. Приличаше на бохем, който

се прави на каубой.

Стигнаха до ландроувъра, чийто маслиненозелен цвят едва личеше изпод дебелия слой прах. Къмингс

отвори вратите и тримата се настаниха в колата. Седалките пареха, а въздухът почти изгаряше дробовете

им. Без да губи време, англичанинът запали двигателя и мощният климатик охлади купето на джипа

само за няколко секунди. Ако Томаш не го беше видял, никога нямаше да повярва.

- Е, Джеймс - каза Филипе, койт о беше седнал до шофьора, - как я караш в Австралия?

- Хм - произнесе физикът с характерния си маниер. В неговата уста междуметието звучеше

темпераментно и някак аристократично. - Тук е истински ад.

Джипът се понесе по безупречно асфалтираното шосе.

- Ад ли? - учуди се Томаш, койт о се разполагаше ком форт но на седалката отзад. - На мен тази страна

доста ми харесва. Красива е.

Къмингс махна към пейзажа наоколо.

- Красива? Намирате това... хм... за красиво?

 Gyro Gearloose - герой на Уолт Дисни, създаден от Карл Барк. Името му е нарицателно зa отвеян професор. В

България е популярен с името Хари Хлопдъск. - Б. пр.

 Друже; приятелю (англ.). — Б. пр.

Пътят пресичаше равнина с почервеняла суха земя, чийто червеникавокафяв цвят доминираше в

пейзажа наоколо, придавайки му нереален марсиански колорит: пръст, камъни, прах - всичко

червенееше, с изключение на зелените туфи от храсти и сламеножълтата трева на саваната в далечината.

- Да, красиво е.

- Сигурно нямаше да мислите така, ако... хм... ако сте били заточен т ук години наред, old chap. Този ад

сред нищото направо ме побърква. Само като си помисля, че... хм... че съм живял в Оксфорд! В

Оксфорд,



by Jove - Поклати глава, изпълнен с носталгия. - Колко ми е мъчно за онзи зелен, спокоен и

отморяващ пейзаж в моята мила Англия.

- Разбирам ви - каза Томаш, наслаждавайки се на марсианския пейзаж. - Едно е да си тук временно, а

съвсем друго е да живееш тук постоянно.

- Не се съмнявайте... хм... И нещата не вървят на добро, old chap. Ако средната температура на

планетата се повиши с три градуса по Целзий... хм... Австралия ще се превърне в пустош. - Посочи