Читаем Робинята полностью

изпитвам невероятна болка и сълзите ме карат да виждам лицето на Жермен размазано.

Не мога да се съсредоточа.

Музиката замря. Пропадам в абсолютна тишина. Вече дори не чувам биенето на сърцето

си, нито затрудненото си дишане.

Продължавам да пропадам.

Отворени ли са очите ми?

Всичко е черно.

Опитвам да отворя очи.

Къде е ярката светлина, която би трябвало да видиш, когато умираш?

Няма нищо.

Не, чакай, има нещо.

Светлина.

Дали аз се нося към нея, или тя се движи към мен?

Да, далечна светлина, която се приближава.

Да, да, движа се към светлината.

Това раят ли е?

Внезапно ме обзема познатият католически страх.

Адът ли е? Или чистилището? Дали ще се пека в ада?

Ще преживея ли отново всички злини, които съм вършил, докато си изплатя греховете?

Или в живота ми идва поредното интермецо?

Усещам внезапна топлина и…

Докато оркестърът се разсвирва, Жермен ЛеФавр влиза в театър „Сенгър“ с грациозна

походка, сякаш е Афродита, богинята на красотата. Последният й любовник върви по петите

й. Усещам познатото пробождане в сърцето…

СНИМКИТЕ

Д.Л. КИНГ

— Имаш ли нещо против да го докосна?

Работех върху нов проект с образи, илюстриращи мъжкото подчинение. Да, знам, тази

тема се повтаря редовно при мен, но пък страшно харесвам вида на овързан и пристегнат

мъж. Търсех обекти около двайсет и една или четирийсет и пет, затова се обадих на

господарите в международното общество. Обясних им проекта и ги поканих да изпратят

снимки, ако се интересуват и са съгласни да дойдат до Ню Йорк за заснимането.

Репутацията ми е такава, че предложението за безплатни снимки подмами хора от

целия свят да се отправят към студиото ми. Отговори ми дори една жена от Япония.

Бездруго планирала пътуване насам и ми изпрати великолепна снимка. Езиковите бариери

често престават да съществуват, когато сексът и изкуството излязат на преден план.

Казухиро бе невероятно преобразен от сложното завързване с въжета от страна на Тацуми и

щеше да е чудесна добавка към шоуто.

Жената, застанала в студиото ми, сви рамена.

— Имаш картбланш. Виждала съм творбите ти и затова сме тук.

Прокарах нокът по зърното му и загледах реакцията.

— Как се казва?

— Джордан.

Господарката на Джордан щеше да получи подписана снимка по неин избор в отплата

на днешния сеанс. А също и право на отказ за отпечатване на снимките на момчето й, преди

шоуто да бъде открито за публиката.

— Много добре, Джордан — измърках и се завъртях към господарката му.

Попитах я дали бе донесла принадлежностите му за бръснене. Тя кимна и я помолих да

ги подреди на масата до наклонения бръснарски стол. Докато приготвяше всичко, наредих

на Джордан да свали анцуга си и да се настани на стола. След като завързах китките и

глезените му, повдигнах стола до удобна за господарката му височина.

Анцугът беше широк, но ластикът му се беше отбелязал и беше оставил белези, които

щяха да излязат на филма, така че ми се налагаше да изчакам. Е, като цяло не беше много

зле. Ако беше с джинси, положението щеше да е по-неприятно. Разбира се, предпочитам

момчетата да пристигат голи в студиото ми, но това може да се случи само през зимата.

Ботуши и палто изглеждат прекалено странни през лятото. За да убия времето, настроих

осветлението.

Половин час по-късно бяхме готови да започнем.

— Добре — казах. — Когато говорихме, ти спомена, че предпочиташ да го бръснеш на

сухо, с талк, но днес ще те помоля да го направиш с крем за бръснене. Контрастът изглежда

чудесно в черно и бяло, особено лъскавата стомана и седефът на бръснача.

Тя започна да бръсне Джордан, а аз — да снимам. Кадри в близък план на облечената й

в черна ръкавица ръка, притискаща надолу основата на ерекцията му, проблясващия на

светлината бръснач, полуобръснатия му чатал на фона на черния копринен тоалет на

господарката му. Отдалечен кадър на лицето му — отметната назад глава, затворени очи и

отворена уста. Снимах под ъгъл малко под краката му, улавяйки цялата сцена заедно с

ръбовете на черното хартиено руло, стойката на прожектора зад главата му и черните

кабели, усукани по пода. Понякога индустриалният вид може да е изключително интимен и

воайорски.

Представих си завършените портрети на стената на галерията. Да, тези снимки щяха да

паснат чудесно на онези от миналата седмица — бледостта на Джордан, контрастираща с

обсидиановото и розовото на Джефри. Щях да ги представя като диптих2. Двамата щяха да

са идеални за бръснарските снимки.

Снимах бързо, както винаги.

— Добре, ако си готова с предната му част, настани го на четири крака на масата.

Господарката го освободи от стола и го поведе към ниската маса за масаж. Членът му

стърчеше гордо напред, докато вървеше. Жената го настани на масата, а аз се приближих и

нежно прокарах ръка по гърба му и надолу до идеално закръгления му задник. Дишането му

се учести, но му признах заслугата, че не бе издал и звук, откак влезе в студиото ми.

— Много добре, Джордан, а сега сложи ръце на масата пред теб — казах, като го

потупах по дупето. — Точно така, а сега разтвори крака — наредих, като нежно го побутнах

към желаната поза.

Погалих твърдия му член и подръпнах топките му. Мускулите му неволно потръпнаха.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Ты - наша
Ты - наша

— Я… Пойду…Голос не слушается, колени подкашиваются. Они слишком близко, дышать сложно. И взгляды, жесткие, тяжелые, давят к полу, не пускают.— Куда? — ласково спрашивает Лис, и его хищная усмешка — жуткий контраст с этой лаской в голосе.— Мне нужно… — я не могу придумать, что именно, замолкаю, делаю еще шаг. К двери. Сбежать, пока не поздно.И тут же натыкаюсь спиной на твердую грудь Каменева. Поздно! Он кладет горячую ладонь мне на плечо, наклоняется к шее и говорит, тихо, страшно:— Ты пришла уже, Вася.Я хочу возразить, но не успеваю.Обжигающие губы легко скользят по шее, бросает в дрожь, упираюсь ладонями в грудь Лиса, поднимаю на него умоляющий взгляд.И падаю в пропасть, когда он, жадно отслеживая, как Каменев гладит меня губами, шепчет:— Тебе уже никуда не нужно. Ты — наша…ОСТОРОЖНО!ПРИНУЖДЕНИЕ!МЖМ!18+

Мария Зайцева

Эротическая литература
Залог на любовь
Залог на любовь

— Отпусти меня!— Нет, девочка! — с мягкой усмешкой возразил Илья. — В прошлый раз я так и поступил. А сейчас этот вариант не для нас.— А какой — для нас? — Марта так и не повернулась к мужчине лицом. Боялась. Его. Себя. Своего влечения к нему. Он ведь женат. А она… Она не хочет быть разлучницей.— Наш тот, где мы вместе, — хрипло проговорил Горняков. Молодой мужчина уже оказался за спиной девушки.— Никакого «вместе» не существует, Илья, — горько усмехнулась Марта, опустив голову.Она собиралась уйти. Видит Бог, хотела сбежать от этого человека! Но разве можно сделать шаг сейчас, когда рядом любимый мужчина? Когда уйти — все равно что умереть….— Ошибаешься, — возразил Илья и опустил широкие ладони на дрожащие плечи. — Мы всегда были вместе, даже когда шли разными дорогами, Марта.

Натализа Кофф

Современные любовные романы / Эротическая литература / Романы / Эро литература