Читаем Робинята полностью

— Мили боже! Добре ли си? — възкликна Лио, когато й отвори вратата на бунгалото.

Тя осъзна, че вероятно изглежда ужасно.

— Какво стана? Нарани ли се? Или някой те нападна?

Лио беше притеснен и май обвиняваше себе си, задето я бе оставил да се прибере сама.

Топъл ветрец раздвижи въздуха в стаята с дяволита чувственост. Тя се отдръпна от Лио,

действие, което сякаш не бе пожелала сама. Прозорците и стъклените врати бяха широко

отворени, завесите се вееха и създаваха впечатлението, че мекият вятър бе достатъчно

нахален, за да нахлуе вътре. Той танцуваше из стаята, докосвайки я нежно, а гъстата

растителност навън шумолеше.

Двойката остана неподвижно пред вратата. Лиана се подготви за милувката на топлия

вятър. Усещаше инстинктивно, че той се бе отправил точно към нея. Ласките му се плъзнаха

по тялото й, проникнаха през дрехите и я погалиха нежно. Кожата й потръпна, а колената й

се разтрепериха. Внезапно усети потръпването на влагалището си, което сякаш искаше да й

напомни нещо. Срамните и устни се овлажниха. Клиторът й копнееше да бъде докоснат.

Соковете й заплашваха да потекат по вътрешността на бедрата й.

Тя застана със затворени очи и позволи на възбудата да я завладее напълно.

Горещи устни докоснаха нейните и очите й се ококориха. Лио стоеше пред нея гол, а

дрехите му лежаха на купчина на пода. Гъстите косми по тялото му погъделичкаха

нагорещената й кожа.

Той притисна огромната си ерекция към нея и я зацелува страстно. Лиана осъзна, че я

разсъбличаше енергично, докато езикът му изучаваше устата й.

Ръцете му галеха голата й кожа нежно и всеки сантиметър от нея запламтя буйно, сякаш

щеше да избухне.

През всичките години, в които двамата бяха заедно, Лиана никога не бе изпитвала

толкова силно желание към Лио. Единственото, за което можеше да мисли, бе мощната му

мъжественост. Искаше й се да го погълне.

Когато Лио плъзна пръсти между краката й, тя извика от удоволствие и неволно изви

гръб. Нежните и ритмични ласки върху набъбналия й клитор я подлудиха. Възбудата й

захранваше неговата — колкото повече Лиана се овлажняваше, толкова по-решителни

ставаха движенията на Лио. Мисълта как соковете й текат върху енергичните му пръсти я

замайваше от похот.

Тя свърши в ръката му, сякаш му поднасяше благодарността си. Той продължи да я гали

нежно, издигайки възбудата й до лудешки висоти.

Лиана изстена гърлено, когато тялото й избухна в екстаз. Разтърси я див оргазъм, но

осъзна, че това бе само част от освобождаването на сексуалното напрежение. Някакво

невидимо присъствие проникна под кожата й и нахлу в мозъка и тръпнещото й влагалище.

Тя изгледа Лио като прегладняло животно, което оглежда плячката си, и го дръпна към

ниското широко легло в средата на стаята. Той коленичи до малкото сакче, което носеше със

себе си непрестанно, разкопча го и бръкна вътре.

Лиана се настани удобно на леглото и зачака. Странното спокойствие се смеси с

бурната й страст и тя прокара ръце по гърдите си. Чувстваше се великолепно. Тя завъртя

глава и забеляза бутилка без етикет със златиста течност. Никой от двама им не бе донесъл

шишето от вкъщи, но тя се ухили, сякаш очакваше да го открие там. Сипа малко от олиото

върху дланите си, вдигна ръце към тавана и го остави да се стече по тях. Сладникав аромат

на билки изпълни стаята.

Лио се приближи към нея, стиснал голям латексов вибратор с познатата извита форма,

която сякаш я преследваше толкова много пъти тази вечер. Още когато видя члена на мъжа

до огъня в гората, тя знаеше, че просто бе предопределено тази форма да проникне в нея. И й

се стори напълно логично, че и Лио го знае.

— О, даааа! — измърка тя и разтвори крака, за да го приеме.

Вибраторът проникна дълбоко във влагалището й и я сгорещи като олиото по кожата й.

Всяка вена и нерв в тялото й се събудиха за живот. Лиана едва издържаше на напрежението.

С всеки тласък вибраторът я захранваше със загадъчната си енергия. Засилваше похотта

й и я караше да копнее за устата на Лио върху клитора си. Той продължи да я чука с

вълшебния уред, а тя се съсредоточи да привлече устните му към центъра на удоволствието.

След секунди езикът му затанцува енергично по нажежената й плът, облизвайки

соковете й от вибратора, който се плъзгаше в нея. Когато Лио засмука клитора й, тя избухна

отново и застена силно. Той се вторачи в нея с възхищение, каквото не бе виждала никога

преди. Пенисът му бе почти лилав и твърд като камък.

— Легни — подтикна го тя. — Искам да ти доставя същото удоволствие, каквото ти

достави на мен.

Той се подчини незабавно. Членът му стърчеше като пилон за знаме. Лиана го засмука с

ентусиазъм, който граничеше с лудост. След малко тя усети, че Лио се приближава бързо

към края и спря. Искаше скъпоценната му сперма в горещото си влагалище, а не в устата си.

Седна върху него и започна да го маже с ароматното олио. После плъзна стегнатите си

гърди върху неговите и ги последва със срамните си устни. Заля ги вълна от дива страст и

енергия.

Накрая тя вкара дебелия му член в себе си. Влагалището й го стегна възбудено и след

секунди коравият му пенис изстреля течен огън в нея. Изпразването му, диво и настойчиво,

Перейти на страницу:

Похожие книги

Ты - наша
Ты - наша

— Я… Пойду…Голос не слушается, колени подкашиваются. Они слишком близко, дышать сложно. И взгляды, жесткие, тяжелые, давят к полу, не пускают.— Куда? — ласково спрашивает Лис, и его хищная усмешка — жуткий контраст с этой лаской в голосе.— Мне нужно… — я не могу придумать, что именно, замолкаю, делаю еще шаг. К двери. Сбежать, пока не поздно.И тут же натыкаюсь спиной на твердую грудь Каменева. Поздно! Он кладет горячую ладонь мне на плечо, наклоняется к шее и говорит, тихо, страшно:— Ты пришла уже, Вася.Я хочу возразить, но не успеваю.Обжигающие губы легко скользят по шее, бросает в дрожь, упираюсь ладонями в грудь Лиса, поднимаю на него умоляющий взгляд.И падаю в пропасть, когда он, жадно отслеживая, как Каменев гладит меня губами, шепчет:— Тебе уже никуда не нужно. Ты — наша…ОСТОРОЖНО!ПРИНУЖДЕНИЕ!МЖМ!18+

Мария Зайцева

Эротическая литература
Залог на любовь
Залог на любовь

— Отпусти меня!— Нет, девочка! — с мягкой усмешкой возразил Илья. — В прошлый раз я так и поступил. А сейчас этот вариант не для нас.— А какой — для нас? — Марта так и не повернулась к мужчине лицом. Боялась. Его. Себя. Своего влечения к нему. Он ведь женат. А она… Она не хочет быть разлучницей.— Наш тот, где мы вместе, — хрипло проговорил Горняков. Молодой мужчина уже оказался за спиной девушки.— Никакого «вместе» не существует, Илья, — горько усмехнулась Марта, опустив голову.Она собиралась уйти. Видит Бог, хотела сбежать от этого человека! Но разве можно сделать шаг сейчас, когда рядом любимый мужчина? Когда уйти — все равно что умереть….— Ошибаешься, — возразил Илья и опустил широкие ладони на дрожащие плечи. — Мы всегда были вместе, даже когда шли разными дорогами, Марта.

Натализа Кофф

Современные любовные романы / Эротическая литература / Романы / Эро литература