Читаем Робинята полностью

подръка и двете излязохме спокойно от тоалетната и тръгнахме към кабинета по рисуване.

Закъсняхме за часа и очаквах да ни се скарат, но всички ни изгледаха възхитено.

— Харесвам тези сенки — прошепнах, когато седнахме една до друга.

— Страшно ти отиват — отговори тя тихо.

По време на часа забелязах, че Сара, както винаги, правеше малки фигурки. Независимо

дали работеше с глина или рисуваше, резултатът винаги бе един и същ — човешки форми, но

с три очи и прекалено дълги крайници.

Сара се трудеше усърдно и творбите й бяха изключително интересни. Фигурките

изглеждаха така, сякаш крайниците им бяха извити толкова силно, че вените им изпъкваха.

А пък по кожата имаше люспи и зловещи подутини.

Аз също обичам творческата работа и днес се забавлявах с рисуването на абстрактни

образи. Докато размахвах четката, въображението ми се раздвижи.

Представих си, че се намирам в английска градина. Носех голяма шапка, украсена с

цветя, и дълга бяла рокля. Просторната морава бе обрамчена с цветни лехи. Очевидно бе

пролет, защото въздухът ухаеше свежо.

Всички цветя бяха в различни нюанси на лилавото: редици тъмни синьочервени рози,

лилави лалета, лехи с петунии на бели и лилави райета. Разхождах се сред цветята и въртях

старомодно чадърче в ръка.

Видях полата си и осъзнах, че е прозрачна, а отдолу не носех нищо. Видях окосмяването

по срамните си части. Усуках широката пола около себе си, за да се прикрия.

Огледах градината, забелязах десетки жени с аристократичен вид, облечени в същите

прозрачни дрехи. Гърдите и слабините им се виждаха ясно. Но те носеха дрехите си гордо.

Разхождаха се грациозно с чадърчета в ръка. Носеха огромни шапки с пера и панделки.

Жените държаха главите си гордо вдигнати, защо и аз да не го направя?

Сара си бъбреше и се смееше с тях. Какъв прекрасен ден! Радвах се, че съм там. Сара ми

махна. Нейната рокля не беше бяла, а във великолепен бледолилав цвят и тялото й се

виждаше ясно. Тя вдигна чадърчето си, завъртя го и ми се усмихна загадъчно. После

продължи напред по моравата. Зад гърба й се виждаше красив палат, украсен с кулички и

високи комини.

Внезапно осъзнах, че се намирам в семейното й имение.

Колко мило от нейна страна да ме покани на гости! Забавлявах се чудесно.

Махнах й в отговор и се наведох да откъсна роза. Ароматът й ме стресна. Ухаеше по

начина, по който миришеше влагалището ми, когато го погалих в тоалетната. Но вместо да

прикрия миризмата, я вдъхнах дълбоко.

В далечината видях и странните малки хуманоиди на Сара. Те сервираха чай и играеха

крикет, но не изглеждаха странни, а елегантни като всички други.

Усетих допир по глезените си. Дали ме бе полазило насекомо? Но пък докосването бе

много по-приятно. Погледнах надолу и видях няколко от хуманоидите на Сара, които

влизаха и излизаха изпод полата ми.

Отначало ме полазиха деликатни тръпки.

Внезапно въображението ми се развихри с пълна сила. Опитах се да се овладея, но

около мен притъмня. Примигнах и се помъчих да се върна към действителността и часа по

рисуване, но не можах.

Намирах се в абсолютно тъмно място и не виждах нищо.

Малките хуманоиди се закатериха по мен. Няколко от тях възседнаха бедрата ми и

започнаха да се търкат в мен, както правеше дакелът ми. Отправиха се към слабините ми.

Размахах ръце, за да ги отпъдя, но усещането беше учудващо приятно и ме накара да се

изкикотя. Влагалището ми се отпусна и почувствах как няколко от малките същества

проникват в него.

— Не можете да влизате там! — извиках.

Но влагалището ми бе на друго мнение и ги приветства жизнерадостно. Беше

изключително приятно. Никога преди не бях изпитвала подобно нещо.

Срамувам се, но трябва да призная, че по онова време не ме биваше в мастурбирането.

Когато се мъчех да свърша, винаги се напрягах и агонизирах.

А сега усещах малките същества в себе си. Мускулите ми се отпуснаха и се почувствах

разтопена от кеф.

Все още потънала във фантазията, загледах как сцената се промени. Вървях по дълъг

коридор, облицован в червено кадифе. Беше червеното кадифе от чантичката на Сара.

Движех се сред червените вълни, на фона на които бялата ми рокля красиво контрастираше.

— Ела с мен — прошепна в ухото ми съблазнителен женски глас с британски акцент.

Беше Сара, разбира се. Тя ме обгърна с ръка.

— Толкова се радваме, че си с нас днес — каза тя. — Забавляваш ли се?

Не беше нужно да й отговарям. Тя знаеше как се чувствах. Поведе ме по аления тунел

към осветен от свещи отвор.

Приближихме го и ахнах от красотата му: стените бяха покрити с черен сатен, а в

средата на стаята стоеше лъскава мраморна плоча.

— Ела тук — нареди ми Сара.

Настани ме бавно върху хладния мрамор. Легнах по гръб, а тя се усмихна и прикова

ръцете ми към плочата. Прокара червените си нокти между краката ми и ги разтвори.

Усетих студения метал на вериги. Вече знаех къде се намирам. Мъжът с огромния член щеше

да се появи скоро.

Започнах да се боря с веригите. Изпотих се. Бях си сложила сериозно количество

дезодорант сутринта, но не вършеше работа. Не успяваше да се справи с обзетото ми от

желание тяло. Отначало миризмата ме отврати, после ме изпълни със странна гордост.