Читаем Робинята полностью

успя. И това му каза, че накъдето и да ги отведеше пътуването им, щяха да са винаги заедно.

НАЧАЛОТО

ПОЛИ ФРОСТ

— Камерън, какво ти става днес? — попита ме Джанин.

Вървяхме по коридора на гимназията към класната ни стая.

— Да — присъедини се и Тия, като присви великолепните си черни очи. — Ужасно си

раздразнителна днес. Какво има?

— Прашките, които нося — отговорих. — Мразя проклетото нещо.

Група дванайсетокласници тръгна към нас. Джанин завъртя глава, за да провери дали

някои от учителите или монахините от „Света Тереза“ бяха наоколо. Брегът беше чист. Тя

дръпна полата си надолу и яркорозовите й прашки надникнаха над сивия фланелен плат.

Не пипнах полата си, но Тия смъкна своята още по-надолу от Джанин.

— Убий ме с прашки! — извика едно от момчетата, когато минаха покрай нас.

— Обичам те, Джанин! — каза друго.

— Искам те, Тия — обади се най-готиният.

Джанин им се усмихна съблазнително, но видя учител и бързо вдигна полата си.

— Добро утро, госпожице Собовски — каза тя мило.

Минахме зад ъгъла и тръгнахме по главния коридор сред ордите униформени ученици.

— Не разбирам защо трябва да нося това нещо в задника си — казах.

— Примири се, Камерън. Това е съдбата ти като жена — отвърна Тия и се засмя. — Или

поне това е съдбата ти като приятелка на Джанин.

— А и колко пъти трябва да ти обяснявам, че никога няма да те изчукат, ако се мотаеш

наоколо в бабешки вехти гащи? — възмутено каза Джанин.

— Бикините ми си бяха идеални, нямаше нужда да ги изхвърляш — отвърнах.

По настояване на Джанин още в десети клас, ние, трите приятелки, се зарекохме винаги

да носим прашки под униформите си на католическото училище. Когато настъпеше

подходящият момент — наоколо нямаше родители и учители, Джанин ни даваше знак да

опънем прашките нагоре, така че да се виждат над строгите ни униформени поли.

— Извади късмет, че те спасихме — добави Джанин. — Иначе щеше да водиш тъжния и

скучен сексуален живот на останалите тъпаци в града.

Тия взе думата.

— Те дори не знаят какво е хубаво чукане. Женят се за първия, с когото преспят, и

започват да раждат деца. И тогава всичко приключва. Седят пред телевизора, дебелеят и

никога вече не правят секс.

— Знам, знам — съгласих се.

И наистина знаех. Собствените ми родители вероятно не бяха правили секс, откак се

роди по-малкият ми брат, Тим. Майка ми беше още хубава, но носеше безформени бежови

панталони и блузи или поли до прасеца, направени от плат, който бе нарочно намачкан. А

пък баща ми вечно говореше, че ще положи усилия да премахне огромното си шкембе, но

никога не го правеше.

Неприятно ми бе да си мисля как родителите ми се целуват, да не говорим за чукането.

Струваше ми се, че животът им вече бе приключил и бяха мъртви, но никой не ги бе

погребал. Не исках да съм като тях. Щях да поживея по-дълго.

Може би Джанин имаше право. Вероятно трябваше да започна да водя сексуален живот,

за да не стана като родителите си.

Но макар Джанин да говореше убедително, още не бях сигурна, че е права.

— Като говорим за секс, както правим винаги — обади се Тия, — как върви проектът

със загубването на девствеността ти?

— Ами Майк иска да го направи с мен — отговорих. — Предполагам, че ще свършим

работата в събота вечер.

Отметнах коса назад и се опитах да говоря небрежно. Истината бе, че не се чувствах

спокойна. Винаги се разтрепервах, когато заговорехме за загубването на девствеността ми.

Джанин нави ръкавите на бялата си риза. Правеше го, когато ме поучаваше, че трябва да

се лиша от девствеността си.

— Ти си единствената девственица в гимназията — каза тя презрително.

Тия кимна енергично.

— Да. Проявихме страхотно търпение с теб.

— Но не съм убедена, че Майк е подходящ да бъде първият — възразих.

Бях свикнала да говоря откровено с приятелките си относно интимни проблеми. И защо

не? Очевидно всички мислеха само за секс. Беше навсякъде около нас: по телевизията, в

списанията, които купувахме, в интернет. Определено бях изгледала сериозно количество

порно. Бащата на Тия и мащехата й имаха огромен запас в чекмеджето на спалнята си. Бях

наясно с чукане, минети и всичко друго. Но когато ставаше дума за моя първи път, все още

се изчервявах.

Чух щракване на пръсти.

— Ками! — извика Джанин. — Къде си?

Отметнах кичур коса от лицето си. Надявах се, че приятелките ми няма да забележат

изпотяването ми.

— Понякога си мисля, че не ти пука за приятелството ни — каза Тия. — Ако държеше

на нас, нямаше да ни караш да се срамуваме заради отказа ти да загубиш девствеността си.

Какво трябваше да направя, за да ме оставят на мира?

— Ще го направя с Майк. Този уикенд! Доволни ли сте?

Двете ми приятелки се спогледаха с повдигнати вежди.

— Щяхме да сме доволни, ако не беше толкова груба — каза Тия.

— Ками се опитва — успокои я Джанин, после се завъртя към мен. — Направи ни

услуга. Когато Майк те чука за първи път, направи го в някоя скучна поза. Легни по гръб. Не

се прави на интересна. Защото не искаш да ни изложиш, като омажеш всичко с кръв. Не

искаме всички в училище да ни се присмиват.

— О, Господи, да. Това е чудесен съвет — кимна Тия. — Почти бях забравила какво