Читаем Робинята полностью

— Не знам — отвърна той. — Възнамерявах първо да отидем на кино и на вечеря.

Значи щеше да се мотае? Не можех да повярвам. А уж момчетата трябваше да са вечно

надървени.

— Искаш ме, нали? — попитах, като облизах устните си съблазнително.

— Да! — извика той. — Ами киното и вечерята?

— Не мога да чакам толкова дълго!

Майк запали колата и постави дясната си ръка на бедрото ми.

— Страхотно е, че го искаш, но да караме спокойно — каза той.

Хванах ръката му и я плъзнах под полата си нагоре към чатала.

Той я отдръпна.

— Наистина те искам — каза Майк. — Просто първо трябва да пийна нещо.

Извади кутия бира изпод седалката, отпи голяма глътка и ми я подаде.

— Заведи ме някъде да се натискаме — настоях. — Не бъди такъв мухльо.

— Разбира се — кимна той. — Родителите ми ще излязат след осем. Можем да отидем у

нас.

— Нямам толкова време. Сигурно има къде да паркираме в града.

— Закъде бързаш, бебчо? — попита Майк, но подкара колата.

След няколко минути завихме по пътя, който водеше към фермите в края на града.

Въпреки нетърпението си, замълчах за няколко минути, за да дам възможност на Майк

да си възвърне гордостта. Очевидно му се говореше за глупости, които нямаха нищо общо

със секса. Къде изчезна самоувереният сваляч от училище?

Подминахме и последните жилищни квартали. Отвъд тях имаше само полета и гори.

Продължихме напред.

Писна ми да слушам за съотборниците му и хокея и хвърлих бърз поглед към телефона

си. Имах съобщение от Джанин. Натиснах бутона за гласовата поща. Майк продължи да

дрънка.

— Ками — каза Джанин с необичайно развълнуван глас. — Не знам дали вече си

загубила девствеността си, но трябва да знаеш нещо. Обади ми се веднага.

Изключих телефона и го прибрах в чантата си. Джанин вероятно искаше да ме

посъветва да сложа хавлия под нас, за да не омажем всичко с кръв. Майната й.

— Защо не спрем тук? — предложих, като посочих място встрани от пътя.

— Ченгетата патрулират по този път — каза Майк.

— Да, но ние ще свършим, преди да се появят.

Погледнах през прозореца към високите борове, разлюлени от вятъра.

Неохотно Майк паркира колата и загаси фаровете. Помогнах му да смъкне задната

седалка, за да си осигурим достатъчно пространство за секс. Той не бе донесъл възглавници

и одеяла, затова го бутнах долу и се покатерих върху него. Свалих полата и блузата си. Майк

облиза устни, когато ме видя по прашки и сутиен.

— Щях да ти направя стриптийза, на който Джанин ме научи, но няма време — извиних

му се.

— Няма проблеми — отвърна той. — Това е достатъчно жестоко.

Звучеше нервно и развълнувано. Целунах го страстно, после разкопчах панталона му.

— Хей, хей, хей! — извика и дръпна ръката ми.

— Какво става? — учудих се. — Не искаш ли да ме чукаш?

Той ме погледна засрамено. Изглеждаше ужасно свенлив.

— Никога преди не съм го правил — призна той.

— Какво? — едва не изпищях. — Не си го правил? Нали си училищният жребец?

— Слухове — обясни притеснено.

— Страхотно! Още един девственик!

— Съжалявам — каза той. — Може ли да започнем отначало? Харесвам те. И искам да

го направим, но не по този начин. Звучи странно, но смятам, че сексът първия път е

специален, а не нещо, което просто да премахнеш от пътя си.

Втрещих се. Плановете ми се провалиха. Но в същото време изпитах силно вълнение.

Майк бе изрекъл тайна парола, която отвори душата ми. Търколих се и легнах до него.

— Напълно съм съгласна — казах. — Но всички се опитват да те накарат да се чувстваш

като идиот, ако разсъждаваш като нас.

— Значи и двамата вярваме, че загубването на девствеността ни е нещо специално —

каза той. — Може би сме идеални един за друг.

Замълчах за момент. Чувствах се чудесно и смятах, че мога да споделя всичко с Майк.

— Познаваш ли Сара Уокър от училище? — попитах.

— Разбира се — отговори той. — Странната мадама с още по-странен акцент. Всички я

познават.

— Е, не ми се смей, но тя е някакъв вид демон. Може да ти прозвучи абсолютно

откачено, но тя иска нейните хора, семейството й или бог знае кой, да отнемат

девствеността ми.

— Уха — изсумтя той.

Е, не беше много красноречив, но в гласа му се долавяше искрено съчувствие.

— Да — кимнах. — Обясни ми, че щели да ме глезят и да се отнасят страхотно с мен

преди това. А после щели да ме облекат и отведат в зашеметяваща черна стая, където ще ме

завържат на мраморна маса. Но има и нещо още по-странно. Мисля, че може да ме убият.

— Откачена история — каза Майк.

Кимнах. Зърната ми се втвърдиха. Дали беше заради интимния момент с Майк? Или

заради спомена за ножа на Сара, опрян в гърлото ми, и пръстите й, заровени във

влагалището ми?

— Абсолютна лудост, но не мога да спра да мисля за това — признах. — Идеята, че

мога да умра, докато се чукам за първи път, ме възбужда страхотно.

Майк се замисли.

— Какво? — попитах. — Кажи ми за какво мислиш?

— Не си единствената — отговори той.

— Какво?

— Всички в училище я познават. И всички, които са още девствени, са били канени от

нея да го направят по този начин. Тя изпитва желания към много от нас. И трябва да ти

кажа, че в училище има много повече девственици, отколкото си мислиш.

Внезапно се почувствах измамена. Какво ми ставаше? Защо изпитвах разочарование

Перейти на страницу:

Похожие книги

Ты - наша
Ты - наша

— Я… Пойду…Голос не слушается, колени подкашиваются. Они слишком близко, дышать сложно. И взгляды, жесткие, тяжелые, давят к полу, не пускают.— Куда? — ласково спрашивает Лис, и его хищная усмешка — жуткий контраст с этой лаской в голосе.— Мне нужно… — я не могу придумать, что именно, замолкаю, делаю еще шаг. К двери. Сбежать, пока не поздно.И тут же натыкаюсь спиной на твердую грудь Каменева. Поздно! Он кладет горячую ладонь мне на плечо, наклоняется к шее и говорит, тихо, страшно:— Ты пришла уже, Вася.Я хочу возразить, но не успеваю.Обжигающие губы легко скользят по шее, бросает в дрожь, упираюсь ладонями в грудь Лиса, поднимаю на него умоляющий взгляд.И падаю в пропасть, когда он, жадно отслеживая, как Каменев гладит меня губами, шепчет:— Тебе уже никуда не нужно. Ты — наша…ОСТОРОЖНО!ПРИНУЖДЕНИЕ!МЖМ!18+

Мария Зайцева

Эротическая литература
Залог на любовь
Залог на любовь

— Отпусти меня!— Нет, девочка! — с мягкой усмешкой возразил Илья. — В прошлый раз я так и поступил. А сейчас этот вариант не для нас.— А какой — для нас? — Марта так и не повернулась к мужчине лицом. Боялась. Его. Себя. Своего влечения к нему. Он ведь женат. А она… Она не хочет быть разлучницей.— Наш тот, где мы вместе, — хрипло проговорил Горняков. Молодой мужчина уже оказался за спиной девушки.— Никакого «вместе» не существует, Илья, — горько усмехнулась Марта, опустив голову.Она собиралась уйти. Видит Бог, хотела сбежать от этого человека! Но разве можно сделать шаг сейчас, когда рядом любимый мужчина? Когда уйти — все равно что умереть….— Ошибаешься, — возразил Илья и опустил широкие ладони на дрожащие плечи. — Мы всегда были вместе, даже когда шли разными дорогами, Марта.

Натализа Кофф

Современные любовные романы / Эротическая литература / Романы / Эро литература