Читаем Робинята полностью

— След известно време и аз се разсмях, но тя каза нещо…

— Какво нещо?

— Ами как може да има типове по целия свят…

— Да? Какво?

Линда се изчерви.

— Типове, които мастурбират, докато гледат снимките.

Тим внезапно усети хладното влажно място, където членът му почиваше в боксерките.

— Ами… — прокашля се той. — Не бих мислил по този въпрос.

— Не мога да не мисля. Тим, струва ми се, че има мое второ аз, което съществува

някъде другаде, някаква мръсна малка курва…

Линда не довърши мисълта си. Замълча, а лицето й доби отнесен вид.

Беше мълчалива през останалата част от вечерта. Надигна се, докато гледаха телевизия

и без да каже лека нощ, отиде да си легне. По-късно Тим се настани до нея в леглото и

погали бедрата й. Тя се завъртя по гръб, а ръката му се плъзна надолу и се заигра с клитора

й.

Тя покри ръката му със своята.

— Престани, Тим — каза Линда, но пръстите й насочваха неговите.

Внезапно тя се завъртя настрани и стисна бедра.

— Не сега. Наистина съм изморена.

Той отново остана с надървен член. Почувства се объркан, а пръстите му бяха влажни.

Дишането й стана равномерно и тя заспа. Образите от снимките отново се появиха пред

очите на Тим. Този път включваха и този на Бренда. Припомни си огромните й гърди,

изпънали роклята, с която бе облечена на сватбата им.

Линда беше докосвала тези гърди. Бе размазвала глазура по тях. Дали му бе разказала

всичко? Останалите момичета бяха облизали глазурата от задника на Линда. Дали тя бе

направила същото с гигантските цици на Бренда?

Пенисът му опъна палатка под чаршафа. Той стана и слезе долу.


Отвори интернета и незабавно влезе в сайта. Имаше нови коментари. Всички искаха да

натъпчат членовете си в устата на Линда, да я чукат в задника и да я карат да лиже

приятелката си. След малко Тим се измори.

— Няма и една оригинална идея — промърмори той, после се засмя мрачно. — Тъпаци.

Той погледна снимката, на която русото момиче ближеше задника на Линда. Осени го

неочаквана мисъл: какво ти би искал да й направиш?

Ръката му се плъзна под колана на пижамата и стисна члена му. Той го извади от

дюкяна и се отпусна назад. Представи си Линда гола, държана от съквартирантките си.

Срамните й устни са розови и блестящи, когато допира главата на пениса си към тях.

— Моля те, недей — моли го тя, но той знае, че всъщност го моли да я чука.

Ръката му се задвижи енергично. Той чукаше жена си свирепо наум.

— Тим!

Не я беше чул да слиза по стълбите. Дори не бе сигурен, че чу гласа й. Седна изправено

и се опита да прибере члена си в пижамата, но бе прекалено надървен. Завъртя се към нея

със зачервено лице.

— Линда, господи, съжалявам. Аз… просто… — той замълча притеснено, тъй като

знаеше, че обясненията звучат тъпо.

Жена му го изгледа разгневено.

— Така ли си мислиш за мен вече?

— Линда, не, моля те…

— Може би ти се иска да вярваш, а? Да си представяш как разни мъже се празнят върху

лицето ми.

— Господи, не! Разбира се, че не…

Вече говореше на гърба й. Линда се качваше нагоре по стълбите.

— Можеш да си останеш там! — извика тя. — По-разумно е.

— О, за бога!

Но нямаше смисъл да се моли. Чу как вратата на спалнята се затръшна.


Срамуваше се, но след малко срамът се превърна в самосъжаление, а накрая — в гняв.

Нали Линда и приятелката й се бяха смели на сайта? Да, бяха се позабавлявали,

присмивайки се на стотиците или хилядите анонимни типове, които онанираха, гледайки

снимките й. Добре, той беше надървен. Но пък нямаше нищо чудно, след като тя го бе

отхвърлила две нощи поред. А и бе мастурбирал пред нейните снимки, за бога, а не пред

образа на някоя курва с гигантски цици.

На сутринта Линда се облече, слезе долу и мина покрай него, без да отрони и дума.

Той се надигна, когато чу затварянето на външната врата, и се опита да раздвижи

схванатите си мускули.

— Майната й — промърмори той.

Когато пристигна на работа, колегите му се държаха на разстояние от него. Искаше му

се да намери повод да се скара с някого. По дяволите, би тръшнал и шефа си на пода, ако му

бе казал нещо нередно. В края на деня се зарадва, че си тръгва, но не можеше да реши дали

да се прибере у дома. Зачуди се дали да се отбие в някой бар, но гневът му се събуди отново

и той се отправи към вкъщи.

Влезе и видя чантата на Линда на масата в кухнята. Съблече палтото и сакото си и ги

метна небрежно на стола.

Компютърът работеше.

Той кликна на „История“ и преброи колко пъти бе влизано в сайта. По дяволите! Линда

също го бе разглеждала. Дали се кефеше на мръснишките коментари? Или пък преживяваше

отново удоволствието от облизването?

Тим изфуча нагоре, вземайки по две стъпала наведнъж. Вратата на спалнята беше

отворена. Линда събличаше работните си дрехи. Тя се вторачи в него за миг, после се втурна

да затвори вратата под носа му. Той я бутна енергично.

— Остави ме на мира — нареди му Линда.

— Трябва да поговорим.

— Не искам да говоря.

— Така ли?

Блузата й бе разкопчана почти до талията. Сутиенът й повдигаше гърдите й нагоре

съблазнително.

Очите й проследиха погледа му.

— Говоря сериозно, Тим.

Той я бутна на леглото.

— Разкарай се! — извика тя.

Тим сграбчи блузата й и я свали енергично.

— Тим, престани!

Перейти на страницу:

Похожие книги

Ты - наша
Ты - наша

— Я… Пойду…Голос не слушается, колени подкашиваются. Они слишком близко, дышать сложно. И взгляды, жесткие, тяжелые, давят к полу, не пускают.— Куда? — ласково спрашивает Лис, и его хищная усмешка — жуткий контраст с этой лаской в голосе.— Мне нужно… — я не могу придумать, что именно, замолкаю, делаю еще шаг. К двери. Сбежать, пока не поздно.И тут же натыкаюсь спиной на твердую грудь Каменева. Поздно! Он кладет горячую ладонь мне на плечо, наклоняется к шее и говорит, тихо, страшно:— Ты пришла уже, Вася.Я хочу возразить, но не успеваю.Обжигающие губы легко скользят по шее, бросает в дрожь, упираюсь ладонями в грудь Лиса, поднимаю на него умоляющий взгляд.И падаю в пропасть, когда он, жадно отслеживая, как Каменев гладит меня губами, шепчет:— Тебе уже никуда не нужно. Ты — наша…ОСТОРОЖНО!ПРИНУЖДЕНИЕ!МЖМ!18+

Мария Зайцева

Эротическая литература
Залог на любовь
Залог на любовь

— Отпусти меня!— Нет, девочка! — с мягкой усмешкой возразил Илья. — В прошлый раз я так и поступил. А сейчас этот вариант не для нас.— А какой — для нас? — Марта так и не повернулась к мужчине лицом. Боялась. Его. Себя. Своего влечения к нему. Он ведь женат. А она… Она не хочет быть разлучницей.— Наш тот, где мы вместе, — хрипло проговорил Горняков. Молодой мужчина уже оказался за спиной девушки.— Никакого «вместе» не существует, Илья, — горько усмехнулась Марта, опустив голову.Она собиралась уйти. Видит Бог, хотела сбежать от этого человека! Но разве можно сделать шаг сейчас, когда рядом любимый мужчина? Когда уйти — все равно что умереть….— Ошибаешься, — возразил Илья и опустил широкие ладони на дрожащие плечи. — Мы всегда были вместе, даже когда шли разными дорогами, Марта.

Натализа Кофф

Современные любовные романы / Эротическая литература / Романы / Эро литература