Читаем Робинята полностью

Линда отново се завъртя. Тим се протегна и сложи ръка на хълбока й, после се наведе и

я целуна по рамото. Тялото й бе сковано. Плъзна ръка под долнището на пижамата й и

погали задника й. Снимката на красивото й дупе се появи пред очите му.

Тя се завъртя по гръб и той погали корема й, после пръстите му се плъзнаха към

тъмното окосмяване на венериния й хълм.

— Не, Тим, моля те. Прекалено съм разстроена.

Линда бързо се обърна отново по корем.

— Просто разтрий гърба ми — помоли тя.

Пенисът му изскочи от дюкяна на пижамата, но той само въздъхна и се подчини.

— Добре, скъпа. Разбира се.

Плъзна ръка по гърба й бавно и започна да я гали, като от време на време се спираше на

закръгления й задник. След малко дишането й се успокои и тя заспа. Тим се зачуди дали да

си направи един бързак, но постепенно умората го завладя и той също заспа.

Линда стана и набързо излезе от спалнята, когато будилникът звънна. Тим се изкъпа и

облече и тъкмо се канеше да излезе, когато се закова на място. Като провинил се ученик, той

отиде на пръсти до компютъра и го включи. Отвори страницата и се вторачи в нея. Отново

си помисли, че нито една от снимките не показваше Линда гола. Но това бе само първата

страница. Ако искаше да види останалите, трябваше да плати. Проклет да е, ако даде номера

на кредитната си карта на тези мръсници само за да задоволи любопитството си. Той стисна

мишката, за да затвори сайта, но погледът му бе привлечен от коментарите. Имаше и нови.

Господи, явно доста хора посещаваха проклетия сайт. Последната забележка гласеше: „Тя се

нуждае от каубой с голям хуй, който да сграбчи конската й опашка и да поязди задника и

здраво.“

— Гадно копеле — промърмори Тим.

В главата му проблясна образът на Линда, застанала на четири крака, чукана от

непознат. Реши да изключи проклетия компютър, когато внезапно се сети нещо. Натисна

бутон „История“ и преброи колко пъти бе отваряна страницата и кога.

— Линда!

Очевидно и тя бе надникнала в интернет, преди да отиде на работа.

Вечерта я намери сгушена по халат и пантофи в леглото. Реши да я остави да поспи и

отиде да приготви вечерята. По-късно я събуди нежно.

— Здрасти, гладна ли си?

Тя се размърда.

— Да, добре.

Линда седна и се протегна и той видя зърното й, когато халатът се разтвори. Мина му

през ум, че в сайта може би имаше снимки и на напълно голата му жена. Насили се да

отпъди мисълта и слезе долу.

Линда се настани до масата, а той й поднесе чиния с печено пиле и зеленчуци. Тя

седеше мълчаливо и гледаше отнесено.

— Говорих с няколко човека днес. Просто хипотетично — каза той. — Казаха ми точно

това, което подозирах. Ще си създадем повече неприятности, ако се опитаме да ги накараме

да свалят снимките.

Тя кимна.

— Толкова е нереално… да видя себе си и онези коментари…

— Скъпа, онези типове нямат представа коя си. За тях си просто фантазия. Не биха те

познали, ако минат покрай теб на улицата.

Линда го погледна с повдигнати вежди.

— Толкова различна ли изглеждам сега?

Звучеше като обвинение и той не отговори веднага.

— Не, разбира се, че не, скъпа. Но просто тогава си била на двайсет, а сега си на

четирийсет. Да, променила си се, но все още си красивото момиче, за което се ожених. И

мъжете се обръщат след теб, виждал съм ги.

Тя сви рамене, лапна парче пилешко и го задъвка разсеяно.

— Косата ти — каза Тим. — Нямах представа, че е била толкова дълга. Сигурно е

стигала до кръста.

Линда кимна, но очите й не бяха фокусирани.

— Носеше я дълга до раменете, когато се запознахме — продължи той. — Харесвах я

дълга.

Тим я погледна, а тя само кимна безмълвно. Момчешката й подстрижка бе хубава, но

той обичаше да си представя косата й дълга, спусната като шал върху раменете й.

Линда преглътна и каза:

— Говорих с Джийни за това.

Той се скова, когато чу името на най-добрата приятелка на Линда, разведената и

бездетна Джийни.

— Мислиш ли, че това е добра идея? Колкото по-малко хора знаят за съществуването на

сайта, толкова по-добре.

— Джийни няма да разкаже на никого. Тя реши, че цялата история е смешна.

— Смешна?

— Да. Закарах я до вкъщи след работа и тя ме покани да й погостувам. Отворихме сайта

на нейния компютър.

— И тя реши, че е смешно?

Линда сви рамене.

— Джийни е живяла в общежитие. Каза, че е вършила много по-откачени неща. Но не

ми повярва, когато й казах, че няма мои голи снимки. И използва кредитната си карта, за да

влезе в сайта.

— Аз не бих рискувал по този начин. Кой знае какви са тези хора?

— Е, ако беше рискувал, щеше да видиш циците на Бренда.

— Бренда?

— Бях забравила. Някой грабна фотоапарата от ръцете й, а ние свалихме блузата й и

размазахме глазура по целите й гърди.

Линда го спомена съвсем небрежно, но после замръзна.

— О, Господи, не мога да повярвам, че ти казах това.

— Скъпа, можеш ли да бъдеш разпозната? Имам предвид, когато докосваш гърдите й?

— А? А, не, виждат се само ръце. Бренда има огромни гърди и те запълват снимката.

— Линда, има ли още нещо за снимките, което би трябвало да знам?

Тя го изгледа сякаш въпросът му бе абсурден. Той сви рамене.

— Джийни се смя на глас, когато прочете коментарите — каза тя.

— Да, тя има странно чувство за хумор.