Читаем Робинята полностью

По дяволите, помисли си той. Това е идеята, нали? Да позволим на съседите да ни видят

и да се обадят на ченгетата. Или да звъннат на Боби и Франи, за да отведат и мен в

старческия дом. Но тази вечер ще чукам жена си.

Той отвори задната врата и изтича навън в нощта. Запали лампата на терасата, а после и

тази в двора, наслаждавайки се на хладния нощен въздух.

Мобил, за Бога! Дами и господа, покажете билетите си на кондуктора, вече сме в

шибания Мобил и представлението започва.

Той се върна в къщата и мина през кухнята. Обзе го леко съмнение. Какво ли щеше да

намери в спалнята? Дали Ейми бе забравила величието на Мобил и се бе замотала нанякъде?

Дали бе заспала в килера, или бе паднала и се бе наранила? Или просто не знаеше кой е

дъртият пръдльо и защо така упорито се опитваше да натика члена си в нея.

Но тя бе там и го чакаше до прозореца, заела позата си на Жената чудо. Прекрасната му

Ейми, с душата на порнозвезда. Голото й тяло бе осветено, сякаш прожектори и камери

очакваха велик кадър.

— Мобил, Ейми! Вече сме в Мобил!

Тя разтвори ръце и той се хвърли в прегръдките й. Езикът й се плъзна в устата му. Тя

приклекна и размърда бедра, а коравият му пенис проникна в нея с лекота. Ейми вдигна

ръце над главата си, старият й сигнал да целуне зърната й. Той замачка майчинските гърди,

стисна зърната й и ги засмука енергично.

За първи път от векове Ейми бе с него. Краката й бяха широко разтворени, бедрата й се

движеха в ритъм с него. Двамата дишаха учестено и издаваха животински звуци. Стоновете й

се превърнаха в писъци, краката й се сковаха, а влагалището й се стегна. Колената й се

подгънаха и тя се отпусна върху него, а той се предаде на дивата сила на индийската богиня

на плодородието. Усети как спермата му експлодира в нея и това бе подаръкът й за него, за

лоялността му, за нощите му на въздържание, за дните, в които почистваше след нея.

Благодареше му за това, че бе останал с нея през ужаса и халюцинациите и редките моменти

на насилие, когато я държеше здраво, шепнеше й и плачеше с нея, утешаваше я и я лъжеше,

че всичко ще се оправи, макар да знаеха, че Господ ги бе изоставил на този неуправляван

влак от унижения и забрава. Светът бе жесток и всичко, което имаха, бе един друг. Всички

можеха да вървят по дяволите. Той никога нямаше да остави Ейми. И затова тя го

притискаше плътно към себе си, обвила мощните си бедра около него. За да не я напусне

дори когато тя потъне в пълна забрава.

Отпуснаха се един върху друг, той се измъкна от нея и усети ръцете й да падат

настрани. Погледна лицето й и сърцето му отново се сви от болка. Ейми не беше обидена,

нито уплашена. Но пак изглеждаше загубена. Прегърна я и се потърка в нея, но тя отново бе

послушната кукла. Отдръпна се и тя погледна притеснено, осъзнавайки, че е гола и влажна.

Той дръпна завесите.

Дали съседите ги бяха наблюдавали? Дали щеше да чуе за това на следващото събрание

на организацията на собствениците? Но пък какво ли можеха да им направят? На тяхната

възраст сексът не бе грях, а постижение.

— Ето — каза той, като й посочи леглото. — Защо не седнеш за секунда, а аз ще оправя

всичко. Ще донеса… ох, мамка му, Ейми. Ще донеса памперса ти, скъпа.

Тя остана неподвижно на мястото си, а той я целуна по бузата. Заведе я до леглото и я

настани. По вътрешността на бедрата й се стичаше сперма и той взе кутията със салфетки от

нощното шкафче и я протегна към нея. Ейми я изгледа безучастно. Той извади няколко

салфетки, придърпа я към ръба на леглото и избърса слабините й.

След миг Ейми беше чиста. Той не можа да се сдържи и целуна корема й, после

коленичи и притисна лице във венериния й хълм.

— Къде е жена ти?

— Тук, Ейми — прошепна той. — Тя е тук и я обичам много. Това си ти, Ейми.

— А — изненадано каза тя. — Уха!

Той вдигна насълзените си очи към нея.

— Уха?

— Да — усмихна се тя и за миг очите й погледнаха интелигентно.

— Мисли за това като за молитва — прошепна той.

После се надигна бавно, тъй като коленете го боляха, но се чувстваше щастлив,

задоволен и ужасно самотен.

— Време е за памперса, Ейми — каза той. — Легни, моля те. Легни на удобното ни

голямо легло, скъпа. Чакай. Позволи ми да те погледам за малко. Просто искам да те видя

такава.

Ейми се изтегна на леглото, разтвори крака, а пищните й гърди се отпуснаха. Той

застана над нея, наслаждавайки се на гледката. Тя забеляза погледа му, повдигна ръце над

главата си и му се усмихна съблазнително.

От радиото в кухнята долиташе гласът на Боб Дилън: „… с нейната мъгла,

амфетамините й, перлите й… тя е истинска жена. Да, тя е. И прави любов като жена. Да, тя

е…“

— Време е за почивка, Ейми — каза той. — Може да минем отново през Мобил утре

сутрин.

— Разбира се — усмихна се тя дяволито, повдигна ръце още по-високо и притвори очи.

Той влезе в кухнята, за да загаси лампите и да й донесе чист памперс.

ПЕТНА

РОБЪРТ БЪКЛИ

Той бе на ръба на съня и мозъкът му се унасяше в объркани образи. Гласът й, писъкът й,

отекна в помътеното му съзнание веднъж, после и втори път. Той се помъчи да се събуди,

като се чудеше дали наистина я бе чул. И тогава до ушите му долетя ясно хлипане, което се