Читаем Робинята полностью

Притесняваше го фактът, че тя стоеше права. Можеше да е знак, че отново ще се замотае

някъде, а когато го правеше в тъмното, винаги се нараняваше. Гадно бе да се събуди и да

открие, че я няма в леглото, а после да претърсва къщата, за да види къде е паднала, какво си

е счупила или каква гадост е свършила на килима.

Той я пусна и дръпна ластика на пижамата й, за да надникне вътре. Носеше се остра

миризма на урина. Е, да, беше ужасно изморен, но щеше да е гнусно да я остави

непреоблечена за санитарката, която идваше сутрин. А и урината щеше да раздразни обрива

й, който тъкмо бе започнал да преминава.

— Ужасно е — каза тя.

— Кое е ужасно?

— Всичко — размаха ръце Ейми.

— Не се тревожи — каза той. — Няма да те оставя сама. Всичко е наред.

Тя кимна.

— Добре. Така е по-добре.

— Слушай, трябва да те преоблека и после ще си легнем. Става ли?

— Добре. Съжалявам. Ужасно е.

— Няма проблеми, Ейми. Просто трябва да свършим работата. Хайде.

Той обви ръце около кръста й, завъртя я нежно и я поведе към банята. Тя му се подчини

хрисимо, гордата жена с магистърска степен по класическа италианска литература. Когато

минаха покрай шкафа с хавлиите, той извади нов памперс от кутията.

Студените плочки докоснаха краката й и тя се поколеба за миг. Той я задържа през

кръста и я побутна към тоалетната и коша за пране до него. Позволяваше му да я ръководи и

пасивната й зависимост от него му се стори странно възбуждаща. Ейми би направила

всичко, което поискаше от нея тази нощ, наситена с уханието на жасмин.

И за двамата бе най-трудно в началото, когато тя започна да забравя и внезапно да се

озовава на непознати места. После пък се бунтуваше срещу всичко, което той правеше за нея.

Няколко пъти дори прояви склонност към насилие, като го удряше и избухваше в диви

пристъпи. Децата се канеха да я изпратят в старчески дом, защото смятаха, че всичко това е

прекалено тежко за него. Не можеше да го отрече, но пък те не знаеха абсолютно нищо за

трудностите. Веднъж се бе прибрал у дома и я бе намерил в кабинката с душа, където се

опитваше да си отреже косата с огромна ножица, като мърмореше нещо за Данте и ада. Той

се опита да й помогне, а тя замахна към него с ножицата. Е, това вече бе трудно. А каква

точно бе Ейми сега? Послушна? Дали по това си падаха онези извратеняци с белезниците и

черните кожени одежди? Държаха да притежават човек, който отива, където му наредят, и

изпълнява всичките им прищевки? Да, отчасти разбирам това, помисли си той. В подобни

нощи като тази. Определено имаше нещо в благодарността на Ейми и пълното й доверие към

нежния непознат, повел я през мъглата, което му причиняваше неочаквани емоции.

Той я настани на клекалото.

— Съжалявам — каза тя.

— Няма защо, скъпа, всичко е наред. Просто трябва да те преоблечем. Ще свършим

работата и после ще си легнем.

— Благодаря ти.

Той я изгледа изненадано. Никога преди не му беше благодарила. За миг в очите й се

появи нещо от старата му любима жена, но изчезна прекалено бързо.

— Моля — отвърна той с надеждата, че Ейми щеше да го разбере, преди отново да

потъне в забравата си.

Взе памперса, отлепи лепенката и го постави до мивката.

— Ето, започваме.

Вдигна ръцете й настрани, за да може да свали долнището на пижамата й и си спомни

как сестрата му бе казала, че Ейми трябва да се опитва да върши тези неща сама, за да запази

поне част от нормалността си за известно време. Тя стоеше до мивката, протегнала ръце

като послушно дете, а пищните й гърди изпъваха горнището на пижамата.

Той се завъртя към нея, но думите, които изскочиха от устата му, бяха:

— Трябва да свалим горнището ти, скъпа.

Тя го погледна тъпо и той се засрами. Ейми отпусна ръце и задърпа подгъва на

горнището си, но се обърка и спря.

— Моля те, скъпа — каза той. — Трябва да го свалиш. Направи го заради мен, моля те.

— Стигнахме ли до Мобил?

— Мобил? Не още. Но скоро ще сме там.

Тя повдигна горнището над гърдите си и то се закачи за миг в зърната й. После го

издърпа над главата си и се освободи от него. Тялото й все още бе слабо и стегнато. Едрите й

гърди бяха леко увиснали, но розови и съблазнителни. Дори в кошмарното си състояние,

мъглата и объркването си, тя все още бе най-привлекателната жена в света за него. А фактът,

че се нуждаеше от него и му се доверяваше напълно, я правеше още по-красива. Беше свалила

горнището си само защото гой я помоли да го направи. А сега го държеше в ръка и чакаше

нарежданията му. Той го взе, остави го на закачалката за хавлии и се вгледа в нея

напрегнато. Прокара нежно ръка по голия й корем и докосна белега от цезаровото сечение

от раждането на дъщеря им. Впечатли се, когато зърната й се втвърдиха в отговор на

докосването му. Преглътна затруднено и установи, че ръцете му треперят, докато я гали.

— Докторе?

— Не, Ейми, аз съм.

— Къде е жена ти?

— Ти си жена ми, Ейми. Ти си моята съпруга и много те обичам.

— Всичко наред ли е?

— Да, всичко е наред.

Тя стоеше изправена и му напомни за мраморните статуи, които бе разглеждала с

интерес, когато ходиха на почивка в Италия. Великолепните й зърна бяха кърмили децата