Читаем Робинята полностью

танцьорка и спечели друга стипендия, тази за нюйоркския университет. Можеше да работи,

каквото поиска, но се чувстваше в безопасност в бара. Казваше, че знае какво точно искат

мъжете от нея и как да се справя с тях.

Баха, Мексико

Извън Тихуана купуваме ароматни зелени пъпки марихуана от весел едноок стопаджия

и се понасяме по брега към Енсенада, където се настаняваме в мотел край морето. Вилата

ни е покрита с червена бугенвшия. В стаята на малката масичка, която гледа към

Атлантическия океан, е поставена кошница с пластмасови цветя. Залязващото слънце

огрява връхчетата на гърдите на Дийна.

— О, я стига.

— Наведи се леко назад.

— Моля те. Не мога. Аз просто…

— Знам. Млъкни и се наведи назад.

— Мразя това. Обичам го. Мразя те. О, Господи.

— Точно така. Сбогом.

Ню Йорк

Дийна ще се дипломира след един месец и вече си е осигурила, стипендия за

магистърска степен по политически науки в университета в Калифорния. От два месеца

живее в квартирата ми на Източна Девета улица и през повечето време сме в сексуален

екстаз. Имам чувството обаче, че всичко може да се разпадне за миг. В Дийна има нещо

неудържимо, опасна непридвидимост, която разпалва страстта и тревогите ми.

Връзката ни не е лесна. Караме се много. Но никога не съм я виждал да плаче, освен

когато свършва. А в тези моменти я обичам толкова силно, че ми се иска да попия болката й

като гъба. Чувствам го, още откак ми разказа за татко Клейтън и всичко, което й бе

причинил.

Но тази сутрин не изпитвам същото. Дийна става от леглото, а единственото й облекло

са малки бели бикини, украсени с розови панделки. Първото, което прави, е да извади

половин дузина голи снимки от раницата си и да ми ги покаже. Всъщност са снимки на най-

интимните й части, направени от различни ъгли, а останалата част от нея служи за фон.

Черно-бели са, идеално фокусирани и свирепи.

Аз току-що се бях събудил, а тя седна на леглото и ми показа снимките. Не мога да се

сдържа и се възбуждам. Знам, че иска да я разпитам за мъжа, направил снимките, и какво е

станало между тях, но вместо това се протягам да сваля бикините. Когато пръстите ми я

докосват, тя става и се отдръпва от леглото, висока, слаба, надменна.

— Недей. Закъснявам. Имам среща със съветника ми във факултета.

— Проклета кучка!

— Поспри се малко, момче.

Подивял от похот, гледам как тя рови из раницата си и търси дрехи. Навлича черно

потниче, което изглежда изрисувано върху гърдите й.

— Това ли ще носиш на срещата със съветника?

— Струва ми се, че си пада по мен. Мисля, че днес ще се опита да ме свали.

— Какво ще направиш, ако стане така?

— Всичко, което той поиска.

— Добре, край. Изчезвай оттук. Вземи си партакешите и напусни. Остави ми ключа. Не

се шегувам.

— Ще се върна в моя си апартамент, ако искаш. Но съвсем не съм приключила с този

прекрасен лилав и пулсиращ член. Погледни го само. Май преди да тръгна, може да…

— Вън! По дяволите, не се шегувам! Изчезвай!

Баха, Мексико

На юг от Енсенада, остър нос земя се врязва в Атлантическия океан — Пунта Банда.

Плуваме голи и се чукаме като морски животни в плитките води. Ядем печени миди и

пъпеш в дървения ресторант край морето, а соковете текат по брадичките ни. Очите на

Дийна са котешки и зачервени. Аз съм загорял и изтощен от секс. Мога щастливо да умра

още сега или да продължа да живея дълго с нея. И двете перспективи са чудесни.

— Две текили, моля.

— Да, господине.

— Дай ми крака си.

— Какво?

Дийна хваща босия ми крак под масата и го плъзва между краката си под широката

пола. Повдига бедрата си и вкарва три от пръстите ми в себе си. Очите й се затварят.

— Раздвижи си пръстите.

— Дийна, за бога…

— Раздвижи ги!

Неспособен да й възразя, изпълнявам заповедта. След малко Дийна издава гърлен звук,