Читаем Робинята полностью

Не беше сигурен дали трябваше да добави и 69.

— Тук съм — отговори тя с треперещ глас.

Томас изпита облекчение, когато разбра, че тя е не по-малко нервна от него.

Влезе в стаята и усети, че дишането му бе учестено.

— Да запаля ли лампата? — попита той.

Отговорът й бе категоричен.

— Не. Но затвори вратата.

Подчини се незабавно. Стаята потъна в пълна тъмнина. Томас тръгна бавно към нея,

притиснал ръка към стената. Опита се да не звучи тромаво, когато се настани на леглото.

Ръката му докосна тялото й случайно. Усети допира на дантела и осъзна, че Люляк носеше

съблазнително бельо. Беше си представял, че тя ще е предпазлива като него и готовността й

го изненада. Легнаха един до друг за миг, без да си говорят. Той тъкмо започваше да си

мисли, че нищо няма да се получи, когато тя се завъртя и легна върху него.

Тялото й не беше тежко, но го притискаше силно. Томас се възбуди от усещането на

бедрата й и търкането на венериния й хълм в него. Почти не я виждаше в тъмното. Малък

изпъкнал корем, къса къдрава коса, извивката на рамото й, когато се наведе да го целуне,

уханието на парфюма по врата й. Устните й бяха напукани.

Възбудата му нарастваше. Люляк вдигна комбинезона си, а той свали ризата. Пръстите

му я погалиха нежно и тя потръпна. Гърдите й се оказаха по-малки, отколкото си бе

въобразявал — всяка бе като малка топла кифла в ръката му. Тя се наведе и поднесе зърната

си към устата му. Изстена леко, разкопча панталона му и хвана пениса му. Томас се събу и тя

започна да масажира члена му. Той се протегна към нея и ръката му изчезна между краката

й. Усети косми и влага. Люляк бе толкова възбудена, че ръката му се плъзна и пръстът му

проникна в нея прекалено бързо. Тя изохка, а той й се извини смутено, после и двамата се

засмяха.

Започнаха да се галят нежно и да се целуват страстно. Томас си припомни времето,

когато бе младоженец, вярваше, че никога вече няма да целуне друга жена, и това го правеше

щастлив. Но сега изпитваше удоволствие от целувката с Люляк и от допира й. Той подразни

зърната й, които се втвърдиха под ръката му, а влагалището й се стегна около пръста му.

— Казахме, че няма да го правим — прошепна тя, — но…

Гласът й заглъхна.

— Какво?

— Мога ли да го лапна?

Той кимна и носовете им се докоснаха.

— Нямам проблеми с това.

— Добре — каза тя и се сгуши в краката му.

Ръката й обви пениса му и тя започна да целува и ближе главата му. После го засмука

дълбоко и плъзна език по него. Томас усети как изпълваше устата й и възбудата го зашемети.

— Ще се изпразня — предупреди я той бързо.

Тя спря и се отдръпна от него.

— Донесе ли презерватив?

— Да.

— Сложи го — нареди му и се надигна от леглото.

Томас изчака за миг възбудата му да понамелее, после извади презерватива от джоба на

панталона си и го нахлузи. Видя силуета й до леглото.

— Застани зад мен — каза тя.

Той се подчини. Люляк се наведе и вдигна задника си към него. Проникна в нея

прекалено лесно. Е, беше раждала, помисли си той. След миг осъзна, че тя си играе със себе

си, докато се чукаха. Усети как пръстите й настойчиво масажираха клитора й. Стоновете й

се засилиха и се превърнаха във викове. Бе готов да свърши и се отдръпна леко от нея, но тя

изви гръб и се притисна към него.

— Изпразни се в мен — помоли го тя.

Мислите му препускаха лудо, но внезапно бяха пометени от учудваща нежност, сякаш в

тази тъмна стая бе намерил онова, което му липсваше. Томас се изпразни мощно, като че ли

искаше да я удави, облегна се на изпотеното й тяло и се притисна към нея. Интимността на

мига очевидно я изненада, но тя го прие с удоволствие.

Томас се измъкна от нея и се просна на леглото. Настаниха се удобно един до друг.

Дишаха тежко и се държаха за ръка. Стаята миришеше на секс. Люляк се надигна и се

облече. Томас я загледа как обува обувките си, опряна на леглото.

— Мога ли да те видя? — попита той.

Тя се поколеба.

— Нали казахме…

— Имам предвид сега, на светло. Преди да си тръгнеш.

— О, не.

Вратата се отвори и светлината от коридора проникна в стаята, но Люляк изчезна

толкова бързо, че Томас видя само тъмна къдрава коса.

По-късно през седмицата имаше родителска среща и Томас не успя да пропъди

усещането, че той самият се бе накиснал в неприятности, когато говореше с учителите на

Джулия. Зачуди се как ли биха реагирали, ако научеха, че бе правил секс с непозната. Идеята

му се струваше изключително безотговорна сега. Но никой от учителите не каза нищо лошо

за дъщеря му.

— Джулия е добра ученичка, но е доста тиха… Е, това е напълно обяснимо, като се

имат предвид обстоятелствата…

Томас се изненада, че я описваха като тиха. От развълнуваните разговори с приятелките

й и безкрайните й списъци с момчета бе решил, че дъщеря му е доста бъбрива в клас. Чутата

от учителите истина го притесни. Представата му за Джулия не бе вярна. Явно бе по-

отдалечен от нея, отколкото си мислеше.

А най-лошото бе, че през последната седмица я бе пренебрегвал, тъй като мислеше

непрестанно за Люляк 69. Искаше да я види и да поговори с нея, но тя вече не бе на линия и

имейлите му до нея се връщаха поради грешен адрес. Томас знаеше само, че живее в

Перейти на страницу:

Похожие книги

Ты - наша
Ты - наша

— Я… Пойду…Голос не слушается, колени подкашиваются. Они слишком близко, дышать сложно. И взгляды, жесткие, тяжелые, давят к полу, не пускают.— Куда? — ласково спрашивает Лис, и его хищная усмешка — жуткий контраст с этой лаской в голосе.— Мне нужно… — я не могу придумать, что именно, замолкаю, делаю еще шаг. К двери. Сбежать, пока не поздно.И тут же натыкаюсь спиной на твердую грудь Каменева. Поздно! Он кладет горячую ладонь мне на плечо, наклоняется к шее и говорит, тихо, страшно:— Ты пришла уже, Вася.Я хочу возразить, но не успеваю.Обжигающие губы легко скользят по шее, бросает в дрожь, упираюсь ладонями в грудь Лиса, поднимаю на него умоляющий взгляд.И падаю в пропасть, когда он, жадно отслеживая, как Каменев гладит меня губами, шепчет:— Тебе уже никуда не нужно. Ты — наша…ОСТОРОЖНО!ПРИНУЖДЕНИЕ!МЖМ!18+

Мария Зайцева

Эротическая литература
Залог на любовь
Залог на любовь

— Отпусти меня!— Нет, девочка! — с мягкой усмешкой возразил Илья. — В прошлый раз я так и поступил. А сейчас этот вариант не для нас.— А какой — для нас? — Марта так и не повернулась к мужчине лицом. Боялась. Его. Себя. Своего влечения к нему. Он ведь женат. А она… Она не хочет быть разлучницей.— Наш тот, где мы вместе, — хрипло проговорил Горняков. Молодой мужчина уже оказался за спиной девушки.— Никакого «вместе» не существует, Илья, — горько усмехнулась Марта, опустив голову.Она собиралась уйти. Видит Бог, хотела сбежать от этого человека! Но разве можно сделать шаг сейчас, когда рядом любимый мужчина? Когда уйти — все равно что умереть….— Ошибаешься, — возразил Илья и опустил широкие ладони на дрожащие плечи. — Мы всегда были вместе, даже когда шли разными дорогами, Марта.

Натализа Кофф

Современные любовные романы / Эротическая литература / Романы / Эро литература