Читаем Робинята полностью

резервираността му. След няколко неясни негови отговора тя свободно започна да обсъжда

недоволството си от брака.

— Вече почти не се чукаме — каза тя.

Томас се надигна и затвори вратата на кабинета си.

— Това би депресирало и мен — отвърна той.

— Колко дълго си изкарвал без секс?

— Зависи… колко дълго бях тийнейджър?

Обръщането на разговора им към секса не го изненада — повечето му разговори в

интернет бяха на тази тема. На трийсет и седем години Томас бе наясно какво ставаше по

света, но май бе пропуснал няколкото години, в които жените бяха станали сексуално по-

агресивни. Често му пишеха, че искат да ги чука в задника или да се изпразни в устата им.

Искаха да бъдат пляскани, чукани, завързвани, лизани. Искаха всеки отвор запълнен и чукан

грубо. Сексуалните им преживявания варираха от опасни до странни. Една жена му каза, че

правила секс в кино, друга — правила минет на кон.

— Сексът ли бе причината първата ти съпруга да те напусне? — попита Люляк69.

Томас се замисли.

— Не. Сексът винаги беше чудесен.

— Защо тогава те напусна?

Томас имаше само един спомен защо жена му го бе напуснала. Спомен, който

преживяваше често в сънищата си или наяве. Понякога го посещаваше неочаквано през деня

в службата или когато шофираше към къщи. Всичко друго от онази нощ преди три години —

телефонното обаждане, препускането към болницата, неудобния начин, по който бе обяснил

станалото на дъщеря им, виждаше само като отделни снимки, но никога не смееше да отвори

албума с образи на истинското събитие.

— Запозна се с някого — излъга той.

— Ти изневеряваше ли й, докато бяхте женени?

— Веднъж — отново излъга той. — А ти?

— Веднъж.

— Струваше ли си?

— О, господи, да!

— Защо приключи?

— Чувство за вина.

Томас си спомни как чакаше да му съобщят състоянието на жена му и се опитваше да не

мисли за ужасния израз, използван от доктора: „Измъкнали тялото й от колата…“ Молеше

се на Господ, в когото не вярваше, тя да е добре и се тревожеше повече, отколкото си бе

представял, че е възможно. Изведнъж старец с влажни сини очи, хванал заръка дребничка

старица, се приближи към него.

— Вие ли сте съпругът?

Томас се обърка. Трудно му бе да се съсредоточи.

— Какво?

— Вие ли сте съпругът? — повтори старецът.

— На жената от катастрофата? — добави дребничката жена.

— А, да.

— Ужасно съжаляваме — изхлипа старецът. — Не я видяхме. Дори не видяхме червения

светофар. Вината беше изцяло наша.

— Ние шофирахме другата кола — обясни жената.

Томас се огледа наоколо. Всички в чакалнята наблюдаваха малката им драма.

Той се завъртя към стареца и внезапно усети нещо, което не бе изпитвал преди. Болката

му не бе изчезнала, напротив, но знаеше, че не иска и друг да страда като него. Стори му се,

че пред очите му се разкрива непозната пътека. Той се наведе към стареца и прошепна:

— Знам, прощавам ви.

— Не знам дали бих могла да го направя отново — каза Люляк 69. — Може би. Но не

искам друга връзка. Съпругата ти разбра ли какво си направил?

— Не.

— Струваше ли си?

— Да — отговори Томас и го обзе чувство за вина. — А какво би искала, ако не връзка?

— попита той.

— Искам просто да правя секс.

Той се засмя, хвърли поглед към вратата на кабинета си и завъртя монитора само към

себе си.

— Радвам се, че и това е един от общите ни интереси — сподели той.

— И ти ли искаш същото?

— Ами аз съм мъж и сексът винаги е приоритет.

Внезапен имейл му напомни за плановете му за обед.

— Хей, трябва да изляза за момент. Ще бъдеш ли тук по-късно?

— Ще бъда — увери го тя.

Той изключи компютъра.

Минута по-късно го включи отново и се върна в сайта.

— Мислех, че трябва да отидеш някъде — каза Люляк 69.

— Плановете ми се промениха — отговори Томас.

Не можеше да я остави.

— Винаги съм имала една фантазия — довери му се Люляк 69 в края на работния ден.

— Искаш ли да я чуеш?

— Иска ли питане?

— Добре. Просто срещам някакъв непознат… винаги си представям в парка… виждам

се как стоя до парапет и нося къса пола. Мъж застава зад мен и вдига полата ми. Дори не се

завъртам назад и не виждам лицето му… Чувствам ръцете му около кръста си, целувките му

по врата си и твърдия му член. Бърз и груб… искаш ли да чуеш нещо?

— Да.

— Започнах да се галя.

Томас вече бършеше сперма от клавиатурата си и се молеше някой да не влезе в

кабинета му. Той смачка влажната салфетка и я метна в кошчето до бюрото.

— И аз също — отговори той.

— Галиш пениса си?

— Неточно.

— Слушай, искаш ли да продължим разговора по-късно? — попита Люляк 69.

— По-късно довечера?

— Лично.

Планираха сексът им да е анонимен. Без истински имена, разговори и официалности.

После щяха да изтрият имената си от сайта и никога вече да не се търсят. Хотелът щеше да е

„Ренесанс“ в пристанището на Болтимор, а часът — един на обед. Преди да си тръгне от

службата, Томас си взе отпуск за следващия ден. После, както правеше в края на всеки

работен ден, подкара към къщата на семейство Уилсън.

— Тя ще дойде след минута, Том — каза му Карън Уилсън, застанала на прага.

Томас чу Джулия и дъщерята на Карън, Ребека, които се кикотеха някъде зад нея.

— Мият грима си — обясни му Карън.

— Грим?