Читаем Робинята полностью

Тя откъсва страница от тетрадката си и надрасква нещо с едър почерк.

— Това са адресът и телефонът ми.

— Ъъъ… благодаря.

Къде изчезна обичайното ми красноречие?

Кейт поглежда часовника си и скача така рязко, че едва не обръща собственото си кафе.

— О, боже, трябва да вървя! Закъснявам. Има ли нещо определено, което не ядеш?

Поклащам глава, безмълвен пред зашеметяващата й енергия.

— Чудесно! Ще се видим утре — извиква тя, сграбчва ръката ми и я стисва

ентусиазирано. — Благодаря ти за любезността, Риордан.

Ръката и членът ми тръпнат едновременно с вихреното й оттегляне. Озадачен съм от

собствената си реакция. Инстинктът ми показва, че Кейт не се интересува от перверзни

игри. Тя е млада, свежа, похотлива и сто процента обикновена. А аз имам фантазии за

доминиране още от началното училище. Наистина не мога да разбера защо перспективата за

обикновен, неукрасен секс, без никакви уреди, внезапно ми се струва толкова вълнуваща.

Илза ме чака до вратата, когато се прибирам у дома. Страшно чаровна е в костюма си на

френска камериерка: прозрачно бюстие от черна органза, дантелена престилчица и гол

задник. И нашийника, разбира се.

— Добър вечер, господарю. Би ли искал коктейл преди вечеря?

— Скоч с лед, моля.

Чувствам се неудобно с любимата си робиня след запознанството с Кейт.

— Но мисля да излезем навън за вечеря. Облечи зелената копринена рокля. Без бельо.

— Разбира се.

Илза се опитва да потисне усмивката си и да остане сериозна и почтителна. Обича да я

извеждам навън и да я показвам. Вече си представя меката коприна до голата си кожа.

Плясъкът на ръката ми по голия й задник я вади от унеса й.

— Къде е питието ми, робиньо? Трябва ли да те уча как да направиш и дребна услуга?

— Не, разбира се, господарю. Веднага, господарю.

Тя забързва на острите си високи токчета. Възхищавам се на зачервеното петно от

ръката ми по бялата й плът, а тя изчезва в кухнята. Наистина е идеална.

На следващата вечер завързвам Илза с верига към леглото.

— Трябва да изляза — обяснявам, като й подавам шише с вода и гърне. — Имам работа

и може да се забавя.

Защо я лъжа? И двамата знаем, че аз съм господарят. Свободен съм да правя каквото си

искам. Илза избра да приеме това. Ако искам да се видя с друга жена, това си е мое право.

Осъзнавам, че ако отивах на садо-мазо купон или да помогна за обучението на чужда

робиня, щях да споделя истината с Илза.

Не си правя илюзии за тази вечер. Виждам ясно какво иска Кейт. Знаех го дълго преди

да ми отвори вратата, издокарана в тясна червена рокля, която подчертава пищните й гърди

и дебелите бедра.

Дори не стигнахме до втора чаша вино. Със зашеметяваща скорост Кейт ме повлича в

спалнята и ме целува страстно. Съблича дрехите ми с такъв плам, че почти ме притеснява.

После ме настанява на леглото и прави бавен стриптийз.

Смъква едната презрамка от рамото си и виждам черната дантела, покрила кръглите й

гърди. После и другата презрамка пада и се разкрива великолепна гледка. Кейт няма нужда

от подплънки. Всъщност дантелата е толкова деликатна, че втвърдените й зърна я изпъват до

скъсване.

После бавно повдига полата си.

— Искаш ли още? — прошепва тя.

Надървеният ми член щръква нагоре. Потискам желанието си да я сграбча, да съдера

роклята й и да я обладая, и просто кимам.

Кейт съблича роклята си и разкрива черните си сатенени прашки. Пенисът ме заболява.

Не мога да понеса повече.

Тя също губи търпение. Смъква прашките, изригва ги настрани и сваля сутиена. Две

обли кълба бяла плът се изсипват пред мен. Облизвам устни. Леко усмихната, Кейт се

приближава до мен и набутва една от гърдите си в устата ми.

Преди да се усетя какво става, лежа по гръб, а Кейт ме язди здраво. Дивата й енергия е

съсредоточена върху мястото, където се съединяват телата ни. Тя разтърква клитора си с

една ръка и щипе зърната си с другата. Стисвам я за задника и прониквам докрай в нея, за да

й дам това, от което се нуждае, за да свърши.

Наслаждавам се, разбира се, но съм някак си отдалечен. Наблюдавам как телата ни се

гърчат със същото спокойствие, с което гледам чукаща се двойка на купон. Едновременно

съм възбуден и отдалечен. Членът ми е страшно корав, но съм далеч от празненето.

Оргазмът на Кейт е шумен и див и за моя изненада, ме понася със себе си.

След чукането, Кейт ме храни в леглото и изпиваме две бутилки бяло вино. После се

сгушва в мен и покрива лицето ми с целувки.

— Благодаря ти, Риордан — прошепва тя, вече полузаспала. — Беше чудесно.

Великолепен любовник си.

Не отговарям. Какво мога да кажа? Ако мислиш, че това е хубаво, трябва да ме

изпробваш, когато имам камшик и щипки за гърди.

Кейт заспива. Аз не. Премислям преживяното и се чудя какво направих и защо. Мисля

за Илза, която ме чака окована, и в очите ми набъбват сълзи.

Призори Кейт се обръща и ме пуска от прегръдката си. Обикалям спалнята на пръсти,

като събирам дрехите си. Забелязвам, че две от копчетата на ризата ми липсват, а Кейт

хърка.

Знам, че би трябвало да я целуна за довиждане, но се страхувам да не я събудя.

Измъквам се от апартамента й като крадец, засрамен и виновен, че я изоставям.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Ты - наша
Ты - наша

— Я… Пойду…Голос не слушается, колени подкашиваются. Они слишком близко, дышать сложно. И взгляды, жесткие, тяжелые, давят к полу, не пускают.— Куда? — ласково спрашивает Лис, и его хищная усмешка — жуткий контраст с этой лаской в голосе.— Мне нужно… — я не могу придумать, что именно, замолкаю, делаю еще шаг. К двери. Сбежать, пока не поздно.И тут же натыкаюсь спиной на твердую грудь Каменева. Поздно! Он кладет горячую ладонь мне на плечо, наклоняется к шее и говорит, тихо, страшно:— Ты пришла уже, Вася.Я хочу возразить, но не успеваю.Обжигающие губы легко скользят по шее, бросает в дрожь, упираюсь ладонями в грудь Лиса, поднимаю на него умоляющий взгляд.И падаю в пропасть, когда он, жадно отслеживая, как Каменев гладит меня губами, шепчет:— Тебе уже никуда не нужно. Ты — наша…ОСТОРОЖНО!ПРИНУЖДЕНИЕ!МЖМ!18+

Мария Зайцева

Эротическая литература
Залог на любовь
Залог на любовь

— Отпусти меня!— Нет, девочка! — с мягкой усмешкой возразил Илья. — В прошлый раз я так и поступил. А сейчас этот вариант не для нас.— А какой — для нас? — Марта так и не повернулась к мужчине лицом. Боялась. Его. Себя. Своего влечения к нему. Он ведь женат. А она… Она не хочет быть разлучницей.— Наш тот, где мы вместе, — хрипло проговорил Горняков. Молодой мужчина уже оказался за спиной девушки.— Никакого «вместе» не существует, Илья, — горько усмехнулась Марта, опустив голову.Она собиралась уйти. Видит Бог, хотела сбежать от этого человека! Но разве можно сделать шаг сейчас, когда рядом любимый мужчина? Когда уйти — все равно что умереть….— Ошибаешься, — возразил Илья и опустил широкие ладони на дрожащие плечи. — Мы всегда были вместе, даже когда шли разными дорогами, Марта.

Натализа Кофф

Современные любовные романы / Эротическая литература / Романы / Эро литература