Читаем Робинята полностью

Последният път, когато бе правила минет, Тес не бе обучена. Но сега, инстинктивно зае

позата, която се очакваше от нея. Ръцете й бяха облегнати на бедрата на мъжа, краката й —

широко разтворени, а дупето й — вирнато високо. Колената й почиваха удобно върху новите

наколенки. Тес бе страшно възбудена от идеята, че господарката й бе похарчила толкова

много, за да й осигури удобство, докато смучеше нечий член.

Устните й се плъзгаха нагоре-надолу по пениса на Ролф, оставяйки леки следи от

червило по смуглата му кожа. Тя редуваше дълбоко засмукване с нежни ласки с език и устни

около главата му. Ролф очевидно се наслаждаваше на всичко, но особено много на факта, че

Тес действаше ентусиазирано. Мърмореше й, че била отлична куросмукачка и очевидно е

минала през професионално обучение. Тес се зарадва на похвалите му, че е способна курва.

Тя се отдаде на удоволствието от смученето на великолепния пенис на Ролф и за

няколко минути забрави напълно, че мадам Айрис я наблюдава и вероятно се възбужда.

Когато вдигна поглед, забеляза, че господарката й наистина бе възбудена. Тя целуваше

Мечо страстно, а той бе пъхнал ръка между краката й, дълбоко под кожената й пола.

Това пък какво беше? Тес нямаше представа, че господарката й си падаше по мъже. Но

пък в началото на деня дори не си бе мечтала, че по някое време ще прави минет.

Тес продължи да смуче енергично. Знаеше, че разполагаха с ограничено време и се

страхуваше от гнева на мадам Айрис, който щеше да се разрази над нея, ако не успееше да

задоволи Ролф напълно. Усещаше, че той се втвърдява все повече и дишаше все по-тежко.

Внезапно Тес забеляза как мадам Айрис бръкна в раницата и извади розов вибратор,

очевидно не чисто нов, тъй като не бе опакован, а и вече имаше батерии.

— Знаеш ли как да използваш това? — обърна се господарката й към Мечо, като

раздвижи задник нагоре-надолу по члена му.

Той се ухили.

— Мога да опитам — отвърна той, натисна бутона и дръпна прашките на мадам Айрис

настрани.

В този миг устата на Тес смучеше нежно топките на Ролф, най-вече защото гърлените

му стонове я уплашиха, че той ще се изпразни всеки момент, а все още им оставаха около

единайсет минути. Ролф очевидно се кефеше на действията й, а и тя се наслаждаваше

толкова много на експеримента си, че почти не осъзнаваше какво става около нея.

— Не върху мен! — рязко каза господарката й и се засмя леко, а Мечо се ухили и се

изплъзна изпод нея.

Той коленичи до Тес и поднесе жужащия вибратор към клитора й. Тя се ужаси, че й

предстоеше страховита болка, но след миг се отдаде на удоволствието.

Вибраторът нежно докосна набъбналия й пробит клитор. Въобще не болеше.

Удоволствието бе толкова силно, че й се искаше да закрещи. Възбудена до крайност, тя се

опита да поеме целия член на Ролф в гърлото си, но се задави, защото дишаше тежко,

издигайки се към оргазма.

Тес винаги се празнеше диво, когато я дразнеха дълго време, а това удоволствие й бе

отказвано, още откак пробиха клитора й, най-вече защото мадам Айрис бе предвкусвала този

момент.

Свършвайки, Тес извади пениса на Ролф от устата си и застена шумно, без да й пука, че

хората отвън щяха да я чуят. Изпразни се толкова буйно, че забрави за минета, но ръката на

господарката я оскуба леко и й напомни. Другата ръка на Айрис хвана дебелия член и го

поднесе към устата на робинята. Тес засмука отново, а мадам Айрис стисна пениса с две

ръце, за да усети пулсирането му в мига на изпразването.

Тес се замая, когато горещата сперма потече в гърлото й. Не се задави, а погълна

всичко, с изключение на няколко капки, които потекоха по тънките пръсти на господарката

й.

Когато се надигна, дишайки, тежко, брадичката й бе омазана със сперма, а клиторът я

болеше. Мечо отдръпна вибратора и го изключи, после се наведе да целуне Ролф и Айрис.

— Много добре, Ролф — измърка Айрис. — Деветнайсет минути.

— Щях да свърша по-бързо — въздъхна той. — Но малката курва се кефеше прекалено

много.

— Хайде да върнем на Арти студиото му — каза господарката. — Питие в „Жребеца“?

— Разбира се — усмихна се Ролф, поглеждайки Тес. — Само един минет не е

достатъчен за освещаването на чифт нови наколенки.

Триото се засмя. Мадам Айрис и Мечо пляснаха ръце, което изглеждаше доста странно.

Е, не е чак толкова странно, като се имаше предвид всичко, помисли си Тес.

ТАНАНИКАНЕТО НА ГОСПОДИН МЕРИДАУН

СЕРВО

За много хора в Литъл Костърбейн бе странно, че господин Меридаун, който идваше в

града веднъж на всеки няколко години, можеше да накара клиентите си да се усмихват от

време на време, макар да участваха в тъжния му труд. Господин Меридаун бе палач на

областта, както и на няколко други области, което го правеше зает и преуспяващ човек.

Винаги облечен в черно палто и голяма триъгълна шапка, той се отличаваше от останалите,

но бе почти невъзможно да го видиш и следователно да го опознаеш. Бездруго почти никой

не би си направил труда. Веднага след като се запознае с теб, палачът отново е самотен и не

се сприятелява с никого.

Блед и дебел, господин Меридаун имаше дълга червеникава коса, която стигаше до

Перейти на страницу:

Похожие книги

Ты - наша
Ты - наша

— Я… Пойду…Голос не слушается, колени подкашиваются. Они слишком близко, дышать сложно. И взгляды, жесткие, тяжелые, давят к полу, не пускают.— Куда? — ласково спрашивает Лис, и его хищная усмешка — жуткий контраст с этой лаской в голосе.— Мне нужно… — я не могу придумать, что именно, замолкаю, делаю еще шаг. К двери. Сбежать, пока не поздно.И тут же натыкаюсь спиной на твердую грудь Каменева. Поздно! Он кладет горячую ладонь мне на плечо, наклоняется к шее и говорит, тихо, страшно:— Ты пришла уже, Вася.Я хочу возразить, но не успеваю.Обжигающие губы легко скользят по шее, бросает в дрожь, упираюсь ладонями в грудь Лиса, поднимаю на него умоляющий взгляд.И падаю в пропасть, когда он, жадно отслеживая, как Каменев гладит меня губами, шепчет:— Тебе уже никуда не нужно. Ты — наша…ОСТОРОЖНО!ПРИНУЖДЕНИЕ!МЖМ!18+

Мария Зайцева

Эротическая литература
Залог на любовь
Залог на любовь

— Отпусти меня!— Нет, девочка! — с мягкой усмешкой возразил Илья. — В прошлый раз я так и поступил. А сейчас этот вариант не для нас.— А какой — для нас? — Марта так и не повернулась к мужчине лицом. Боялась. Его. Себя. Своего влечения к нему. Он ведь женат. А она… Она не хочет быть разлучницей.— Наш тот, где мы вместе, — хрипло проговорил Горняков. Молодой мужчина уже оказался за спиной девушки.— Никакого «вместе» не существует, Илья, — горько усмехнулась Марта, опустив голову.Она собиралась уйти. Видит Бог, хотела сбежать от этого человека! Но разве можно сделать шаг сейчас, когда рядом любимый мужчина? Когда уйти — все равно что умереть….— Ошибаешься, — возразил Илья и опустил широкие ладони на дрожащие плечи. — Мы всегда были вместе, даже когда шли разными дорогами, Марта.

Натализа Кофф

Современные любовные романы / Эротическая литература / Романы / Эро литература