Читаем Робинята полностью

открито с красивата американска блондинка, която си търсеше местни вълнения. Отначало

мъжът изглеждаше колеблив, сякаш посещението в „Свещите“ бе с различна цел.

— Никога преди не съм била с жена — промърмори италианката на мъжа.

— Да не би да предпочиташ да потърся негър, който да те изчука тук пред всички? —

отвърна той.

— Не — прошепна тя.

— Значи се разбрахме — реши той, като стана и галантно хвана ръката на Корнелия. —

Както и да е, ти най-вече ще наблюдаваш, защото възнамерявам да се насладя на компанията

на новата ни американска приятелка. Можеш да гледаш и да се учиш. Намирам, че си доста

пасивна и лишена от въображение, скъпа моя циганко. Сега ще видиш как се чука истинска

жена.

Джули сведе очи и се надигна да ги последва.

След като си намериха празна стая на горния етаж, Корнелия се извини набързо и

настоя, че трябва да отиде до гардеробната, за да вземе нещо от чантата си, както и да донесе

чисти хавлии, които несъмнено щяха да им потрябват.

— Американците винаги държат на хигиената — усмихна се широко лошият човек. —

Ще те чакаме — добави той, като нареди на младата си приятелка да започне да се съблича.

— Ще оставя и дрехите си — каза Корнелия, като се завъртя. — Не бих искала да ги

намачкам.

— Идеално — кимна мъжът и насочи вниманието си към бледите голи гърди на Джули,

като стисна силно зърната и, докато тя се измъкваше от дългата бяла пола.

По задника й се виждаха червени белези.

Няколко минути по-късно, когато Корнелия се върна, лошият човек бе смъкнал

панталона си, а италианката му правеше минет. Пръстите му стискаха косата й здраво, а

главата й бе притисната неудобно в чатала му. Тласъците му я караха да се дави. Той завъртя

глава към Корнелия, русо видение, голо и хванало купчина хавлии в ръка.

— Великолепна си — каза той и отпусна главата на Джули. — Наистина царствена —

добави, като огледа тялото на Корнелия. — Много ми харесваш.

Вниманието му се съсредоточи върху слабините й.

— Татуировка? Чудесно. Какво е?

Корнелия се приближи към двойката. Мъжът извади члена си от устата на младата жена

и й позволи да си поеме дъх. Сложи ръка на лявата гърда на Корнелия и присви очи към

бръснатите й интимни части и татуировката там.

— Пистолет? Интересно — отбеляза той.

— Зиг-Зауер — отвърна Корнелия.

Той погледна разтревожено за миг, но после се успокои и кимна на американката да

замени Джули и да се погрижи за надървения му член, Корнелия нежно помоли момичето да

се дръпне, за да заеме мястото му. Италианката отстъпи назад към леглото. Корнелия

коленичи. Докато устата й се приближаваше към пениса, тя извади пистолета изпод белите

хавлии, постави го под брадичката на лошия човек и натисна спусъка.

Заглушителят свърши чудесна работа и изненаданият писък на Джули се оказа по-

шумен от изстрела, който отнесе горната част на черепа на мъжа и пръсна мозъка му. Той

падна на земята, а Корнелия смекчи удара с протегнатата си ръка.

— Господи — ахна Джули и погледна въпросително Корнелия, която се изправи с

пистолета в ръка, гол ангел на смъртта.

— Той беше лош човек — обясни Корнелия.

— Знам — отвърна италианката. — Но…

— Просто бизнес. Нищо лично.

— Значи…

— Шшшт — прекъсна я Корнелия. — Облечи се.

Младата италианка стоеше като закована на пода и Корнелия не можа да се удържи да

не я огледа.

— Много си красива — отбеляза тя.

— Ти също — отговори момичето със зачервено лице.

Корнелия скри пистолета в хавлиите.

— По принцип бих убила и теб — каза тя. — Правилото ми е да не оставям свидетели.

Но не обичам да убивам жени. Облечи се, изчезни и забрави за него. Не знам дали го

познаваше добре… предполагам, че не е много отдавна. Намери си млад мъж. Живей. Бъди

щастлива. И…

— Какво?

— Забрави ме. Забрави как изглеждам. Не ме познаваш. Никога не си ме виждала.

Джули кимна в съгласие и нахлузи блузата си, разрошвайки тъмните си къдрици.

Другата жена не бързаше да се облече. Очевидно се чувстваше удобно гола. Тялото й беше

бледо, но по различен начин от това на италианката. Джули не можа да определи естеството

на разликата.

Корнелия я загледа как бързо нахлузва дрехите си.

— Върни се в Рим. Това никога не се е случвало. Просто си в Париж, Джули. Друго

място.


Обратно на улицата Джули се почувства объркана за момент. Всичко бе станало

невероятно бързо. Тя се изненада, когато осъзна, че не бе така шокирана, както би трябвало

да бъде. Просто нещо се бе случило. Приключение. Първото й приключение след Пепино. Тя

прошепна тихо истинското му име. Парижката нощ не й отговори.

Провери чантата си. Имаше достатъчно пари за евтин хотел за тази нощ. Утре щеше да

хване влака за Рим.


Докато вървеше към Сена, забеляза идеално осветения Лувър.

При четвъртия си опит Джули намери евтин хотел на улица „Мосю ле Принс“. Стаята

беше на четвъртия етаж и тя едва се побра в миниатюрния асансьор. По-късно излезе навън

и си купи палачинка от будка на близкия ъгъл. Пред кината се извиваха дълги опашки най-

вече от хора на нейната възраст. Нямаше по-стари мъже. Тя тръгна към Нотр-Дам и се

замота в малка книжарничка, където лениво запрелиства изложените книги. Ужасно й се

Перейти на страницу:

Похожие книги

Ты - наша
Ты - наша

— Я… Пойду…Голос не слушается, колени подкашиваются. Они слишком близко, дышать сложно. И взгляды, жесткие, тяжелые, давят к полу, не пускают.— Куда? — ласково спрашивает Лис, и его хищная усмешка — жуткий контраст с этой лаской в голосе.— Мне нужно… — я не могу придумать, что именно, замолкаю, делаю еще шаг. К двери. Сбежать, пока не поздно.И тут же натыкаюсь спиной на твердую грудь Каменева. Поздно! Он кладет горячую ладонь мне на плечо, наклоняется к шее и говорит, тихо, страшно:— Ты пришла уже, Вася.Я хочу возразить, но не успеваю.Обжигающие губы легко скользят по шее, бросает в дрожь, упираюсь ладонями в грудь Лиса, поднимаю на него умоляющий взгляд.И падаю в пропасть, когда он, жадно отслеживая, как Каменев гладит меня губами, шепчет:— Тебе уже никуда не нужно. Ты — наша…ОСТОРОЖНО!ПРИНУЖДЕНИЕ!МЖМ!18+

Мария Зайцева

Эротическая литература
Залог на любовь
Залог на любовь

— Отпусти меня!— Нет, девочка! — с мягкой усмешкой возразил Илья. — В прошлый раз я так и поступил. А сейчас этот вариант не для нас.— А какой — для нас? — Марта так и не повернулась к мужчине лицом. Боялась. Его. Себя. Своего влечения к нему. Он ведь женат. А она… Она не хочет быть разлучницей.— Наш тот, где мы вместе, — хрипло проговорил Горняков. Молодой мужчина уже оказался за спиной девушки.— Никакого «вместе» не существует, Илья, — горько усмехнулась Марта, опустив голову.Она собиралась уйти. Видит Бог, хотела сбежать от этого человека! Но разве можно сделать шаг сейчас, когда рядом любимый мужчина? Когда уйти — все равно что умереть….— Ошибаешься, — возразил Илья и опустил широкие ладони на дрожащие плечи. — Мы всегда были вместе, даже когда шли разными дорогами, Марта.

Натализа Кофф

Современные любовные романы / Эротическая литература / Романы / Эро литература