Читаем Робинята полностью

Звънна вкъщи и уведоми родителите си, че ще остане в Париж още няколко месеца.

Последваха протести и свирепи разправии, но тя бе свикнала да манипулира мама и татко.

Увери ги, че вече е достатъчно възрастна, за да прави каквото си иска с живота си.

— Трябва да уважавате и мен, и нуждите ми — каза им не за първи път.

— Имаш ли нужда от пари? — попита баща й.

— Не. Намерих си работа. Помагам в една книжарница — излъга тя.

Французинът (спомена й, че бил бизнесмен, нещо свързано с внос и износ) й нареди да

се нанесе при него и Джули прие. Не можеше да остане при Флора, без да й разкаже за

новата си връзка.

Отначало й бе приятно да спи в леглото с мъж. Да усеща топлината му, да се събужда до

голото тяло до себе си. И да се чувства запълнена до край, когато той я любеше. Да усети

отново коравия член, който я разпъваше безмилостно. Да го поеме в устата си, да чуе

стоновете на мъжа, когато той се празнеше и крещеше мръсотии или религиозни епитети, да

усети горещите вълни, заливащи влагалището й, сърцето и мозъка. Разбира се, всичко това й

напомняше за Пепино, но пък бе различно. Не виждаше рибешка физиономия в мига на

оргазма, а само отчуждено задоволство и почти жестокост, когато я довеждаше до края, но

се оттегляше и си играеше с нея като котка с мишка и й се радваше като на предмет.

През деня той често я оставяше рано сутрин и отиваше на работа. Джули проучваше

Париж и попиваше аромата на града, разхождайки се с дълги неравни крачки. За първи път

от години отново се чувстваше като циганка, като тийнейджърката, която живееше из

улиците на Рим и се наслаждаваше на безсънни нощи, мотаейки се по кафенетата с банда

приятели или сама. В Белвил тя откри сладкарница с безумно сладки арабски деликатеси.

Близо до метростанция „Санси-Дюбентон“ се запозна с млад търговец на дрога, който й

продаде евтина марихуана. Разбира се, тя никога нямаше да я пуши в апартамента на мъжа.

Също както с Пепино знаеше, че по-възрастните мъже не одобряват друсането, сякаш никога

не са били млади. Не харесваха и „Клаш“26… Той й оставяше пари, когато излизаше, но тя бе

пестелива и никога не харчеше всичките, нито искаше повече.

Вечер, след безгрижните разходки из града, я водеше по луксозни ресторанти. Беше му

сготвила няколко пъти, но той не си падаше по спагети и доматен сос или каквато и да била

италианска храна. След вечеря се връщаха в апартамента, където я чукаше. Все по-свирепо.

Тя не се съпротивляваше и пасивността й нарастваше, което предизвика лошия мъж да отиде

още по-далеч. Една вечер завърза ръцете й. Джули му позволи.

Скоро той се почувства окуражен да изпробва границите й.

Тя знаеше, че нещата отиваха в погрешната посока и трябваше да отхвърли опитите му

за доминация. Но мисълта да остави странния си нов живот в Париж и да се завърне в Рим я

караше да се чувства победена и да си признае, че не трябваше да къса с Пепино и да разбива

сърцето му. Може би това бе форма на покаяние, начин да накаже себе си. Вече не знаеше. А

дали въобще някога бе знаела?

Една тъмна вечер той завърза ръцете и краката й за леглото и въпреки протестите й,

решително обръсна гъстото гарвановочерно окосмяване по слабините й. Остави я плешива,

гола като дете, което не само предизвика сладко-горчиви спомени за по-младите й години,

но и силно чувство на срам, тъй като никога не бе разрешавала на Пепино дори да я

подстриже.

На следващия ден французинът я нашляпа по дупето с колана си и й остави белези.

Следобед, седнала в киното близо до площад „Одеон“, тя не разбра почти нищо от

филма, тъй като непрестанно се мъчеше да се настани удобно в поза, която да не й напомня

за наказанието предишната вечер. Менструалните й болки също бяха започнали, силни както

винаги. Веднъж й бяха казали, че ще изчезнат едва след като роди първото си дете.

Тази вечер мъжът искаше да я чука както винаги, но тя му призна, че мензисът й е

започнал. Той се ядоса. Щеше да побеснее, ако бе разбрал, че веднъж бе позволила на

Пепино да я люби в такъв ден и кървавото общуване бе един от най-шокиращите й и ценни

спомени. Лошият мъж я разсъблече брутално, завърза ръцете й зад гърба, бутна я на пода,

навлажни със слюнка члена си и ануса й и вкара коравия си пръст в дупето й. Тя изпищя от

болка и той й запуши устата със собствените й бикини и продължи да я чука безмилостно.

Джули си спомни как веднъж, докато лежаха с Пепино в леглото, го бе уверила, че никога

нямаше да се съгласи да прави анален секс с него или с когото и да било друг. Знаеше, че

това е поредното й предателство. Болката вече й бе нещо добре познато. Никога не бе

мислила, че толкова лесно ще скъса с миналото си.

По-късно, докато лежаха неподвижно, лошият мъж каза;

— Следващата седмица ще продължа обучението ти. Ще те заведа в един клуб, където

ще гледам как ще те чука напълно непознат, мое сладко италианско момиченце.

Джули не отговори. Когато излезе от апартамента, той взе ключовете й от чантата и я

заключи вътре. Намираха се на петия етаж и нямаше изход. Джули въздъхна.


Нощното небе бе обсипано със звезди и по Сена проблясваха хиляди светлинки.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Ты - наша
Ты - наша

— Я… Пойду…Голос не слушается, колени подкашиваются. Они слишком близко, дышать сложно. И взгляды, жесткие, тяжелые, давят к полу, не пускают.— Куда? — ласково спрашивает Лис, и его хищная усмешка — жуткий контраст с этой лаской в голосе.— Мне нужно… — я не могу придумать, что именно, замолкаю, делаю еще шаг. К двери. Сбежать, пока не поздно.И тут же натыкаюсь спиной на твердую грудь Каменева. Поздно! Он кладет горячую ладонь мне на плечо, наклоняется к шее и говорит, тихо, страшно:— Ты пришла уже, Вася.Я хочу возразить, но не успеваю.Обжигающие губы легко скользят по шее, бросает в дрожь, упираюсь ладонями в грудь Лиса, поднимаю на него умоляющий взгляд.И падаю в пропасть, когда он, жадно отслеживая, как Каменев гладит меня губами, шепчет:— Тебе уже никуда не нужно. Ты — наша…ОСТОРОЖНО!ПРИНУЖДЕНИЕ!МЖМ!18+

Мария Зайцева

Эротическая литература
Залог на любовь
Залог на любовь

— Отпусти меня!— Нет, девочка! — с мягкой усмешкой возразил Илья. — В прошлый раз я так и поступил. А сейчас этот вариант не для нас.— А какой — для нас? — Марта так и не повернулась к мужчине лицом. Боялась. Его. Себя. Своего влечения к нему. Он ведь женат. А она… Она не хочет быть разлучницей.— Наш тот, где мы вместе, — хрипло проговорил Горняков. Молодой мужчина уже оказался за спиной девушки.— Никакого «вместе» не существует, Илья, — горько усмехнулась Марта, опустив голову.Она собиралась уйти. Видит Бог, хотела сбежать от этого человека! Но разве можно сделать шаг сейчас, когда рядом любимый мужчина? Когда уйти — все равно что умереть….— Ошибаешься, — возразил Илья и опустил широкие ладони на дрожащие плечи. — Мы всегда были вместе, даже когда шли разными дорогами, Марта.

Натализа Кофф

Современные любовные романы / Эротическая литература / Романы / Эро литература