Читаем Робинята полностью

Таксито остави Корнелия на ъгъла, където се намираше клуб „Свещите“. Тя потърси

прилично кафене и седна до маса, която гледаше към улицата, и където щеше да е видима за

всички минувачи. Беше един от редките случаи, когато си беше сложила червило, алено

петно по тънките й устни. Носеше прозрачна бяла риза и както винаги, нямаше сутиен.

Късата черна пола подчертаваше безкрайно дългите й бледи крака. Беше разрошила косата

си и русите й къдри напомняха за гъста гора. Отпиваше бавно чаша вино, оставила „Вдовица

за една година“ от Джон Ървинг на масата до гарафата с вино.

Стръвта бе хвърлена. Самотна американка в Париж в петък вечер, само на няколко

метра от прочут суинг клуб. Американката. По-рано бе открила чрез щедър бакшиш и намек

за допълнителна награда от друго естество, обещана на портиера на клуба, че мишената й

планираше да посети мястото тази вечер. Кувертът за самотни жени бе евтин, но тя вярваше,

че ще привлече по-малко внимание, ако беше част от двойка. Беше научила, че самотни

мъже често се събираха тук, за да си търсят партньорки, преди да влязат в клуба.

Информацията й се оказа вярна и за по-малко от час й предложиха два пъти да я

придружат до клуба. Дори не се наложи да кръстоса крака и да разкрие липсата на бельо.

Първият беше прекалено мазен за вкуса й, а и начинът му на говорене я подразни —

изразяваше се бавно и внимателно, както някои французи правят автоматично в

присъствието на чужденци. Тя го разкара любезно. Вторият кандидат беше по-подходящ —

бизнесмен на средна възраст с отлично скроен костюм и почти приличен одеколон. Той

дори й изпрати чаша шампанско, преди да се приближи към нея. Беше прекалено стар,

разбира се, но в Париж често се срещаха дъртаци с млади жени. Виновни бяха водата или

въздухът, или Бог знае какво.

Споразумяха се, че след като влязат вътре, тя не бе задължена да остане с него или да го

чука. Поне отначало. Може би по-късно, ако никой от двама им не си намереше някой по-

подходящ. Той лесно се съгласи. Корнелия знаеше, че е представителна, висока и красива

жена със собствен стил и обезпокояващо видима смесица от ум и предизвикателство.

Въпреки тузарската си репутация „Свещите“ бе точно каквото беше очаквала. Изискан

по вулгарен, но шикозен начин. Прекалено много приглушени светлини, завеси, излъскан

паркет, тъмни ъгълчета, пищни стълбища, водещи към частни стаи и странна миризма на

секс, евтин парфюм и дезинфектанти, напомняща на кабинките по американските секс

магазини или кичозните стаички за частни танци в стриптийз клубовете, където бе работила

навремето.

Тя прекара известно време до бара заедно с кавалера си и се наслади на щедро

поръчаното шампанско. Позволи му да й покаже някои от забележителностите на клуба,

където очевидно бе чест посетител. Вече бе наясно с разположението на терена. Предложи

на дъртака да потанцува с него.

— Това не е моето амплоа — възрази той грубо.

— Това ме загрява — обясни му тя.

Той кимна доволно.

— Давай тогава — каза. — Може да се срещнем по-късно, ако искаш.

— Да — отговори Корнелия.

От дансинга тя имаше идеална гледка към новопристигащите, които се отправяха към

по-интимните части на клуба. Корнелия се задвижи замечтано сред прегърнатите двойки.

Винаги бе обичала да танцува. Това правеше стриптийзите поносими. Тя затвори очи,

понесена от меката музика. От време на време, по рамото нежно я потупваше ръка и

получаваше покана да се присъедини към мъж, жена или двойка в някоя от частните стаи.

Но всеки път тя отхвърляше поканата с мила усмивка. Никой не настояваше, тъй като всички

се подчиняваха на правилата в клуба.

Сред френските песни, които не бе чувала преди, тя разпозна парчета на Луна и Ник

Кейв. След малко забеляза новата двойка, която се настани до бара.

Момичето не можеше да е на повече от двайсет и пет, с гъсти тъмни къдрици, спускащи

се по рамената, и несръчна, не много женствена походка. Гърбът на младата жена бе гол и

тънката плетена блузка разкриваше бледа плът. Тя носеше бяла пола до глезените, през

която се виждаха дълги крака и закръглен задник, малко по-голям отколкото би искала, но

това несъвършенство я правеше великолепна. С дълбоки кафяви очи и диво циганско

изражение, тя напомни на Корнелия за хлапе, което още не бе узряло напълно. Носеше черни

обувки с високи токчета, от които не се нуждаеше, тъй като бе почти толкова висока,

колкото Корнелия. От нея се излъчваше тъжна чувственост, докато изпълняваше

нарежданията на придружителя си и се настаняваше на високо столче до бара. Мъжът

поръча, без да я попита какво иска. Очите й се застрелкаха из помещението, оглеждаше

останалите посетители и ги преценяваше. Очевидно идваше тук за първи път.

Корнелия се вгледа внимателно.

Мъжът с екзотичната млада жена бе нейната мишена. Лошият човек. Информацията й

се оказа точна. Докато наблюдаваше двойката, Корнелия пропъди музиката от главата си.

След по-малко от половин час тя вече се бе запознала с тях и предложи на новите си

приятели да се преместят на по-уединено място. По време на разговора им италианката

почти не проговори, оставяйки по-възрастния си приятел да задава въпроси и да флиртува