Читаем Робинята полностью

звуци. Миришеше на прах и едва се събрахме вътре.

Но в този момент не ми пукаше. Нямах време да се тревожа за атмосферата.

Единствената любовна игра, която си позволихме, бяха няколко груби, но сладки целувки.

Когато Джо ме завъртя, за да мога да се облегна на стената, студеният сив шкаф за

бушоните, до който се допрях, ме накара да настръхна. Тръпка, която само увеличи

възбудата ми.

Докато Джо се мъчеше да реши какво да прави с огромната ми пола, за миг се зачудих

дали да не отвия няколко бушона, за да предизвикам суматоха и да прикрия оттеглянето на

Джордж. Но после членът му докосна нагорещените ми интимни части и след дългото

въздържание влагалището ми просто погълна великолепния член на Джо. Не си спомням

прехода от лекото докосване до здравото страстно чукане. Пенисът на Джо блъскаше силно в

мен, галейки отдавна недокосваните места, които дори най-добрият вибратор не може да

задоволи като истински член. Една от ръцете му стискаше зърната ми, а другата се пъхна

под полата и замасажира клитора ми.

Тласках назад с пълна сила. Нямаше време за нежност и финес. И точно това исках.

Копнеех да усетя пламенния екстаз на оргазма и да взема Джо със себе си.

А и трябваше да бързаме. Джордж сигурно вече бе приключил, а Джо бе изоставил

поста си. Не знаех за него, но опасността само ме възбуждаше още повече.

Ако не бях пристрастена към адреналина, все още щях да създавам охранителни

системи, вместо да ги обезвреждам. Падах си по рисковете, а тази задача бе най-рискованата

досега.

Пръстите на Джо намериха най-точния ритъм върху клитора ми. Членът му чукаше

енергично, а бедрата ми се люлееха като на танцьорка.

Стори ми се, че нещо се бе повредило в електрическата система, защото внезапно

всичко притъмня, после експлодира около нас.

Не видях звезди, когато се изпразних. Не точно. Видях „Звездата на Лукезе“, клонирана

петдесет пъти и танцуваща зад клепачите ми.

Обвиха ме силни ръце.

— Моята добра и лоша Франческа. По-щастлива ли се чувстваш сега?

— О, Господи, да.

Талантливият охранител се ухили весело.

— Понякога най-доброто отмъщение е да получиш нещо и за себе си.

А, да, трябваше да си играя ролята.

Прошепнах с леко объркан глас:

— Да, предполагам, че е така. Беше чудесно.

Дълбок дъх. Доволна, но притеснена усмивка. Внезапна тревога. Оправяне на полата и

грима с треперещи ръце.

Излязохме от килера точно навреме.

— Ето те! — извика Джордж и забърза към нас с леко разрошена коса и поизкривена

маска. — Търсих те навсякъде. Горкото момиче се почувства лошо и му помогнах да намери

хотелския лекар. А когато се върнах, ти беше изчезнала.

Добре изиграно, с тревога и вина в гласа. После той присви очи към Джордж.

— Кой е този?

— Тръгнах да те търся и се загубих, скъпи — казах бързо. — Той ми обясняваше как да

се върна в балната зала.

Джо плясна Джордж по гърба. Жестът бе достатъчно силен, за да го накара да залитне,

но Джо го хвана.

— Трябва да държиш прекрасната си дама под око — каза Джо приятелски. — Нали не

искаш да се изплъзне от теб.

— Да — отвърна Джордж, като го изгледа подозрително.

Затаих дъх. Уплаших се, че ще усети какво бяхме направили.

Но той каза само:

— Да, ще го направя.

Пътувахме в пустинята към Ел Ей, когато мобифонът ми дрънна, за да ме уведоми, че

имах съобщение.

„Предполагам, партньорът ти не е забелязал, че му гепих телефона. А това

означава, че не е забелязал и липсата на още нещо.“

Вторачих се в екранчето. Блясъкът му бе единствената светлина по равната права

отсечка на пътя. Люкът на покрива ни бе отворен, за да се наслаждаваме на ярките звезди.

Хладният въздух в пустинята нахлуваше през него и ме накара да потръпна.

— Какво има? — най-после попита Джордж.

— Дай да видя Звездата.

— Фран, в пустинята сме. Не мога просто да отбия и…

— Довери ми се. Дай да видя Звездата.

Джордж раздразнено намали и отби на банкета. Ако се появеше ченге, щяхме да

обясним, че имаме проблеми с колата.

След като напуснахме „Венецианеца“, се отбихме на паркинг, където сменихме

костюмите си с джинси и фланелки. Джордж зарови из бъркотията на задната седалка и

намери сакото си.

— Тук е — каза той, като изпъна плата, за да ми покаже издутината в скрития вътрешен

джоб.

— Трябва да я видя — отвърнах.

— Добре — изсумтя той.

Извади кесията, развърза я и изсипа камъка в ръката си. Поднесе ми го.

Беше много красив.

Много красиво синьо стъкло. Същият размер и тегло като Звездата, но стъкло.

Пребледнях и се разтреперих.

— Мамка му! — изрева Джордж, като грабна камъка от ръката ми и го метна през люка.

Той изчезна в пясъка. Джордж не ме погледна, но си личеше, че е наясно с вината ми.

Ама че съм идиотка. Шибана похотлива идиотка.

Дикцията на Джо се бе променила, докато говорехме. Все още се долавяше тексаският

акцент, можеше дори да е истински, но с увеличаване на възбудата, селското момче се бе

превърнало в потискан и образован мъж.

А този факт трябваше да ми покаже, че истинският му глас бе онзи, с който говореше,

когато мозъкът му не действаше на пълни обороти. Но аз бях прекалено заета с желанието си

за секс, за да забележа.

Месец по-късно отново бях на път. Сега пътувах на юг.