Читаем Проста истина полностью

— Мога да ви дам номерата за всеки щат. Ще трябва да им звъните поотделно. Знаете ли кои щати ви интересуват?

Фиск погледна картата и ги изреди. Бяха повече от дузина. Записа телефонните номера и остави слушалката.

Замисли се, после реши да провери телефонните обаждания до домашния и служебния си телефон. Едното беше от някаква столична застрахователна агенция. Фиск се свърза с представителката.

— Много съжалявам за смъртта на брат ви, мистър Фиск — каза жената.

— Не знаех, че брат ми има застраховка.

— Случва се понякога. Всъщност компанията не е длъжна да уведомява близките, дори и да знае за смъртта на застрахования. Грубо казано, застрахователите не изгарят от желание да плащат премии.

— Тогава защо ме потърсихте?

— Защото бях ужасена от смъртта на Майкъл.

— Кога е сключил договора?

— Преди около шест месеца.

— Той нямаше жена и деца. За какво му е трябвала застраховка?

— Точно затова ви се обаждам. Той каза, че иска вие да получите парите, ако нещо се случи с него.

Фиск усети как гърлото му се стяга и впи пръсти в слушалката. Най-сетне намери сили да проговори:

— Родителите ни се нуждаят от тези пари много повече, отколкото аз.

— Той каза, че навярно ще им ги дадете, но искаше да използвате една част за себе си. И смяташе, че ще ги употребите много по-разумно, отколкото родителите ви.

— Разбирам. Е, за каква сума говорим?

— Половин милион долара. — Тя прочете адреса му, за да провери дали не е променен. — Знаете ли, подписвам договори с много хора по най-различни причини, и то невинаги за добро, но ако случайно не знаете, ще ви кажа, че Майкъл много ви обичаше. Бих искала и с моя брат да сме толкова близки.

Когато остави слушалката, Фиск откри, че не му се плаче. Просто искаше да разбие стената с юмрук.

Стана, прибра списъка в джоба си, излезе навън и слезе по стълбището, оградено с папрат от едната страна и декоративни храсти от другата. Краката сами го поведоха към малкия кей. Небето бе тъмносиньо, осеяно с редки облачета, лек ветрец прогонваше задухата. Той погледна на север, към стъпаловидно подредените богаташки къщи в стария град, после към източените очертания на моста Удроу Уилсън. Отсреща едва се различаваше брегът на Мериленд, обрасъл с дървета. Реактивен самолет със спуснат колесник мина над него и продължи към летище Нешънъл. Носеше се толкова ниско, че Фиск би могъл да го улучи с камък.

Когато ревът на мотори заглъхна и отново настана тишина, той прескочи върху носа на платноходката. Палубата лекичко се люлееше; слънцето галеше лицето му. Седна, подпря глава на мачтата, вдъхна мириса на сгънатото платно и затвори очи. Чувстваше се адски уморен.

— Май ти е много удобно.

Фиск се озърна стреснато и видя отсреща Сара, облечена с черно костюмче и бяла копринена блуза. На врата й висеше малка перлена огърлица, косата й бе вдигната зад тила. Беше си сложила малко грим и бледо червило.

— Извинявай, че те събудих — усмихна се тя. — Спеше толкова спокойно.

— Отдавна ли ме гледаш? — попита Фиск и сам се зачуди защо задава този въпрос.

— Не много. Можеш да се изкъпеш.

Той стана и скочи на кея.

— Хубава лодка.

— Имам късмет, че тук е дълбоко. Не се налага да я държа на някое пристанище. Ако искаш, тия дни мога да те повозя. Има още време, преди да я зазимя.

— Ще видим.

Той мина край нея и тръгна към къщата.

— Джон.

Фиск се обърна. Сара се държеше с една ръка за парапета на стълбището и гледаше лодката, сякаш искаше да откъсне от нея мъничко спокойствие.

— Каквото и да ми струва, ще оправя нещата с баща ти.

— Не си длъжна. Това е моя работа.

— Длъжна съм, Джон — твърдо каза тя.

Трийсет минути по-късно Фиск подкара колата към булеварда. Ненадейно два черни автомобила преградиха алеята и той рязко натисна спирачките. Сара изпищя. Фиск изскочи навън. И веднага застина — насреща му бяха насочени пистолети.

— Горе ръцете — кресна единият от непознатите.

Фиск незабавно вдигна ръце.

Сара изскочи на свой ред — тъкмо навреме, за да види как от едната кола излиза Пъркинс, а от другата агент Маккена. Пъркинс я забеляза.

— Приберете оръжието — каза той на двамата цивилни мъже.

— Тия хора са под мое командване — повиши глас Маккена. — Ще приберат оръжието само когато аз заповядам.

Той пристъпи пред Фиск.

— Добре ли си, Сара? — попита Пъркинс.

— Разбира се, че съм добре. Какво става, по дяволите?

— Оставих ти важно съобщение.

— Не съм прослушвала телефонния секретар. Какво има?

Маккена зърна пушката на задната седалка. Бързо извади пистолета си и го насочи към Фиск. После се вгледа в синините по лицето му.

— Насила ли ви задържа този човек? — обърна се той към Сара.

— Няма ли да прекратите тая евтина комедия? — попита Фиск.

Той свали ръце и Маккена незабавно заби юмрук в корема му. Фиск рухна задъхан на колене. Сара се хвърли към него и му помогна да се облегне на колата.

— Дръж си ръцете високо, докато дамата отговори на въпроса. — Маккена хвана ръцете на Фиск и ги дръпна нагоре. — Чу ли, дявол да те вземе?

— Не, за бога, не ме е задържал — изкрещя Сара и блъсна настрани ръката на Маккена. — Престанете. Оставете го на мира!

Пъркинс прекрачи напред.