— Сигурен съм, че брат ти е имал лични вещи в кабинета си, а при подобни обстоятелства би изглеждало съвсем нормално някой роднина да посети работното място. Вероятно си ходил и друг път.

— Само веднъж, малко след като Майк постъпи на работа. Бяхме двамата с татко.

— А майка ти?

— Алцхаймер.

— Съжалявам.

— Да си открил още нещо?

Вместо отговор Чандлър стана, взе сакото си от закачалката на вратата и го облече.

— Бих искал да слезем до колата на брат ти.

— А после?

Чандлър погледна часовника си, вдигна глава и се усмихна.

— После ще ни остане време колкото да отскочим до съда, драги адвокате.

22.

Руфъс видя как вратата се отваря съвсем бавно. Напрегна мускули, очаквайки да зърне насреща си група хора в зелени униформи, но след миг тревогата се разсея.

— Пак ли е време да провериш как съм?

Касандра пристъпи до леглото.

— Нали такава ни е пустата женска участ, все да наглеждаме мъжете.

Думите бяха шеговити, но тонът не. Тя провери мониторите и записа нещо в картона, хвърляйки от време на време поглед към Руфъс.

— Добре ми е. — Той се понадигна, като внимаваше веригите да не издрънчат. — Не съм свикнал с такова чувство.

— Обадих се на брат ти.

Лицето на Руфъс стана сериозно.

— Така ли? Какво рече той?

— Обеща да те посети.

— Каза ли кога?

— Много скоро. Още днес.

— А ти какво му каза?

— Че си болен, но бързо се възстановяваш.

— Той каза ли още нещо?

— Не е от приказливите — отвърна Касандра.

— Да, такъв си е Джош.

— И той ли е толкова едър?

— А, не. Дребосък е. Под метър и деветдесет, към сто кила с мокри дрехи. — Руфъс видя, че Касандра се готви да излезе, и бързо запита: — Имаш ли време да си побъбрим?

— Сега съм в почивка. Просто дойдох да ти кажа за разговора. А сега трябва да си вървя.

Последните й думи прозвучаха малко недружелюбно.

— Добре ли си?

— И да не съм, с нищо не можеш да ми помогнеш — отвърна тя вече с нескрито раздразнение.

Руфъс се вгледа в нея.

— Намира ли ти се Библия?

— Защо? — изненада се тя.

— Четях Библията всеки ден. Откакто се помня.

Тя се озърна към нощното шкафче, пристъпи натам и измъкна от чекмеджето евтина Библия.

— Няма как да ти я дам. Не бива да се приближавам. Хората от затвора ме предупредиха категорично.

— Не е необходимо. Ще съм ти много благодарен, ако ми почетеш. Стига да нямаш нещо против, разбира се.

— Да ти почета ли?

— Само ако искаш — бързо добави той. — Откъде да знам, може изобщо да не си падаш по Библията и църквата.

Тя го погледна с ръка на кръста, стиснала в другата Библията.

— Пея в църковния хор. Съпругът ми, Бог да го прости, беше от настоятелството.

— Много се радвам, Касандра. А децата ти?

— Откъде ти хрумна, че имам деца? Защото не съм кльощава ли?

— Не.

— Тогава?

— Някак ти личи, че си свикнала да се грижиш за дечурлига.

Тия думи я изненадаха и на мрачното й лице веднага грейна усмивка.

— Май наистина ще трябва да внимавам с теб. — Касандра видя погледа му, впит в Библията. Сякаш умираше от жажда, а тя държеше най-свежата, най-прохладната чаша вода, откак свят светува. — Какво да ти прочета?

— Псалм сто и трети.

За момент Касандра се поколеба, после придърпа стола и седна. Руфъс се отпусна назад.

— Благодаря, Касандра.

Касандра зачете, после хвърли поглед към Руфъс. Очите му бяха затворени. Тя прочете още няколко думи, вдигна глава и видя, че устните му се движат, сетне спират. Погледна следващото изречение, запомни го наизуст и продължи, без да откъсва очи от затворника. Руфъс безмълвно изричаше всяка дума едновременно с нея. Тя млъкна, но той продължи до края на изречението. Когато мълчанието се проточи, Руфъс отвори очи.

— Знаеш го наизуст, нали? — попита тя.

— Почти цялата Библия знам наизуст. Всички псалми и притчите.

— Впечатлена съм.

— Е, имах предостатъчно време на разположение.

— Тогава защо поиска да ти чета, след като знаеш псалма наизуст?

— Изглеждаш разтревожена. И си рекох, че Светото писание може да ти помогне.

— Да ми помогне?

Касандра сведе очи към страницата и зачете наум: „Той е, Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести; Който изкупва от рова живота ти, венчава те с милосърдие и благи милости.“ Работата я потискаше. Децата бяха навлезли в пубертета и от ден на ден ставаха все по-неуправляеми. Вече отдавна бе надхвърлила четирийсет, тежеше с двайсетина кила над нормата и едва ли някога щеше да срещне подходящ мъж. И при все това, като гледаше този затворник, този окован убиец, който щеше да си умре зад решетките, бе готова да се разплаче от добрината му, от искрената загриженост за нейните тревоги.

Един ред от псалм сто и трети криеше особено обаяние за Руфъс. Той раздвижи устни и тихичко си го повтори: „Господ извършва правда и правосъдие за всичките угнетявани.“

— Познаваш ли я? — попита Чандлър, когато се приближиха към старата сребриста хонда на полицейския паркинг.

Фиск кимна.

— Купихме му я, когато завърши университета. Всички участвахме — аз и родителите ни.

— Аз имам петима братя. Никога не са ми правили подобен подарък.

Чандлър отключи лявата врата и кимна на Фиск да надникне вътре.

— Къде намерихте ключовете?

— На предната седалка.

— Някакви лични вещи?