Читаем Проста истина полностью

— Имате ли среща?

Фиск се приведе напред и заговори тихо:

— Не съвсем, но…

— В такъв случай съжалявам, но не е тук — отсече тя.

— Мисля, че ако го потърсите по… — Той не довърши, защото жената му обърна гръб и се зае да трака на компютъра. — Вижте, наистина трябва да поговоря с детектив Чандлър.

— Нали не възразявате да ви изясня как стоят нещата при нас? — отвърна жената, продължавайки да пише. — Затрупани сме със случаи, а детективите не достигат. Налага се да степенуваме по важност. Вярвам, че ме разбирате.

Тя провлачи последните думи и се загледа в екрана. Фиск приведе лице само на сантиметри от нейното. Когато жената извърна глава, очите им се срещнаха от упор.

— Позволете и аз да ви поясня нещо. Пристигнах от Ричмънд, за да разпозная тленните останки на брат си по молба на детектив Чандлър. Изпълних молбата му. Брат ми е мъртъв. И в момента съдебният лекар разрязва гърдите му, за да извади вътрешностите орган по орган. После ще вземе триона и ще направи в черепа интермастоиден разрез точно тук. — Фиск направи с пръст въображаем клиновиден разрез върху главата на мис Бакстър, като едва се удържа да не сграбчи шепа изрусена коса. — Така ще може да извади мозъка и да проследи пътя на куршума, с който са го убили, а може би и да открие ситни парченца от гилзата. Мислех си, че ако дойда да поговоря с детектив Чандлър, не е изключено да стигнем до някои полезни идеи относно убиеца.

— Е, това всъщност е наша работа, нали? — хладно отвърна жената. — Имаме си предостатъчно проблеми и без да замесваме разни роднини в разследването. Уверена съм, че ако му потрябвате, детектив Чандлър ще ви потърси.

И тя пак му обърна гръб. Фиск сграбчи ръба на бюрото и дълбоко пое дъх в отчаяно усилие да не избухне.

— Вижте, разбирам колко сте претоварени и фактът, че ме виждате за пръв път…

— В момента наистина съм много заета, сър. Ако имате някакъв проблем, препоръчвам ви да го изложите в писмена форма.

— Искам само да поговоря с човека!

— Ще ме накарате да повикам охраната.

Фиск стовари длан върху бюрото.

— Брат ми е мъртъв! Ще ви бъда безкрайно благодарен, ако смъкнете тая скапана презрителна маска и поне веднъж я замените с мъничко състрадание. А ако и за това не ви стигат силите, преструвайте се.

— Аз съм Буфърд Чандлър.

Фиск и Бакстър се завъртяха едновременно. Чандлър беше чернокож, малко над петдесет, с побеляла къдрава коса, също тъй побелял мустак и висока, масивна фигура, съхранила все още следи от спортуването на младини. Под мишницата му висеше празен кобур и петно от смазка по ризата очертаваше къде е била дръжката на револвера. Той намести трифокалните си очила и огледа Фиск от глава до пети.

— Аз съм Джон Фиск.

— Чух. Всъщност изслушах целия разговор.

— Тогава знаете какво ми наговори той, детектив Чандлър — каза Бакстър.

— До последната дума.

— И няма ли да кажете нещо?

— Да, ще кажа.

Бакстър хвърли на Фиск злорад поглед.

— И какво е то?

— Мисля, че този младеж ви даде много добър съвет. — Чандлър кимна на Фиск. — Елате да поговорим.

Двамата тръгнаха по оживените коридори и се озоваха в тесен, разхвърлян кабинет.

— Заповядайте — посочи Чандлър единствения стол в помещението, освен онзи зад бюрото. Върху него имаше купчина папки. — Сложете ги на пода. Само внимавайте да не закачите някое веществено доказателство. Напоследък не смея и да се оригна, докато ги разглеждам. Веднага изскача някой и се развиква: „Недопустимо! Освободете този мил главорез, моя клиент.“

Докато Чандлър се настаняваше зад бюрото, Фиск много внимателно премести папките.

— Не искам да се извинявате за онова, което наговорихте на Джуди Бакстър — каза детективът.

— Нямах подобно намерение.

Чандлър едва удържа усмивката си.

— Добре, да започнем по ред. Съжалявам за брат ви.

— Благодаря — глухо отвърна Фиск.

— Вероятно го чувате за пръв път, откакто влязохте тук, нали?

— Откровено казано, да.

— Значи сте работили в полицията? — небрежно подхвърли Чандлър и се усмихна на изненадата му. — Средният гражданин няма представа що е аутопсия и как се прави интермастоиден разрез. Ако съдя по държанието пред мис Бакстър, стойката и телосложението ви, бих казал, че си имам работа с бивш полицай.

— Защо бивш?

— Ако още бяхте на служба, колегите от Ричмънд щяха да ми кажат, когато им позвъних. А освен това почти не съм виждал действащ полицай да носи костюм в свободното си време.

— Познахте. Радвам се, че точно вие водите следствието, детектив Чандлър.

— Заедно с още четирийсет и два неразкрити случая. — Фиск смаяно тръсна глава, а Чандлър продължи: — Бюджетни съкращения и тъй нататък. Вече дори нямам партньор.

— Казано с други думи: не се надявайте на чудо.

— Ще направя всичко възможно, за да заловя убиеца на брат ви. Но не мога да гарантирам успех.

— Тогава какво ще кажете за малко неофициална помощ?

— Тоест?

— В Ричмънд съм работил по доста убийства заедно с детективите. Много неща научих и не съм ги забравил. Дали пък да не ме вземете за партньор?

— Официално погледнато, това е абсолютно недопустимо.

— Официално погледнато, напълно ви разбирам.

— Какво работите сега?