Читаем Проста истина полностью

Чандлър посочи група мъже, които енергично се задаваха по коридора.

— С тях.

Когато хората наближиха, стъпките им отекнаха като оръдейна канонада под високите сводове. Единият беше облечен в костюм; другите двама носеха униформи и кобури с револвери.

— Детектив Чандлър? — Човекът в костюма протегна ръка. — Аз съм Ричард Пъркинс, разпоредител на Върховния съд.

Пъркинс беше висок малко под метър и осемдесет, костелив, с щръкнали хлапашки уши и побеляла коса, сресана право напред като замръзнал водопад над челото. Той представи спътниците си.

— Началникът на охраната Лио Деласандро; неговият заместник Рон Клаус.

— Приятно ми е — каза Чандлър и забеляза, че Пъркинс гледа въпросително към Фиск. — Това е Джон Фиск. Брат на Майкъл Фиск.

Всички побързаха да изразят съболезнования.

— Трагедия. Безсмислена трагедия — каза Пъркинс. — Тук ценяхме Майкъл толкова много. Ще ни липсва.

Фиск се помъчи да изглежда трогнат от цялото това демонстративно съчувствие.

— Заключихте ли кабинета на Майкъл Фиск, както помолих? — попита Чандлър.

Деласандро кимна.

— Беше малко трудно, защото там работи още един сътрудник. Двама на кабинет, такава е нормата.

— Да се надяваме, че няма да я нарушим за дълго.

— Ако желаете, можем да отидем в моя кабинет и да обсъдим задачите ви, детектив Чандлър — предложи Пъркинс. — Отсреща, в края на коридора.

— Да вървим.

Когато Фиск закрачи заедно с тях, Пъркинс спря и се озърна към Чандлър.

— Извинявайте. Предполагах, че мистър Фиск идва по друга причина и няма нищо общо с разследването.

— Той ми помага със сведения за брат си — отсече Чандлър.

Пъркинс изгледа Фиск втренчено и в очите му проблесна враждебност.

— Дори не знаех, че Майкъл има брат — каза Пъркинс. — Никога не е споменавал за вас.

— Нищо де, аз пък не бях чувал за вас — отвърна Фиск.

Кабинетът на Фиск се намираше малко встрани от коридора към съдебната зала. Беше обзаведен в старомоден колониален стил, архитектурата и мебелите навяваха спомени за оная далечна епоха, когато правителството не е било обременено от многомилиарден национален дълг и бюджет на червено.

Зад една масичка до стената седеше мъж на около петдесет години. Русата му коса бе подстригана съвсем късо, а дългото тясно лице изразяваше непоколебима властност. Самоувереното му поведение подсказваше, че упражнява тази власт с удоволствие. Когато човекът стана, Фиск забеляза, че е доста над метър и осемдесет, а фигурата му подсказва редовни занимания в гимнастическия салон.

— Детектив Чандлър? — Непознатият протегна ръка, вадейки с другата от джоба си служебна карта. — Специален агент на ФБР Уорън Маккена.

Чандлър се озърна към Пъркинс.

— Не знаех, че и Бюрото се интересува от случая.

Пъркинс понечи да каже нещо, но Маккена го изпревари.

— Както без съмнение знаете, министърът на правосъдието и ФБР имат законно право да разследват убийството на всеки държавен служител в Съединените щати. Бюрото обаче не възнамерява да изземе разследването или да ви се меси в работата.

Чандлър се усмихна.

— Добре, защото в момента съм толкова претоварен, че започнат ли да ме притискат, сигурно ще се побъркам.

Лицето на Маккена остана все тъй безизразно.

— Ще го имам предвид.

Фиск вдигна ръка.

— Аз съм Джон Фиск, агент Маккена. Брат на Майкъл Фиск.

— Моите съболезнования, мистър Фиск. Знам, че сигурно ви е адски тежко — каза Маккена, докато се ръкуваха. После пак се обърна към Чандлър. — Ако ситуацията наложи по-активна намеса на Бюрото, ще очакваме от вас пълно съдействие. Не забравяйте, че убитият е бил федерален служител. — Той огледа стаята. — Служител на една от най-уважаваните институции в света. А може би и най-страшната за някои хора.

— Страх, породен от невежеството — вметна Пъркинс.

— Но все пак страшна. Атентатите в Уейко, Световния търговски център и Оклахома ни научиха да си отваряме очите на четири.

— Жалко, че не се учите малко по-бързо — сухо подхвърли Чандлър. — Но споровете за територия са чиста загуба на време. Аз лично съм привърженик на взаимноизгодното сътрудничество, а вие?

— Разбира се — каза Маккена.

През следващия половин час Чандлър се захвана да разпитва дали е възможно причината за убийството да се крие в някое от делата, по което бе работил Майкъл Фиск. Но и от тримата служители на съда получи един и същ отговор: „Изключено.“

Маккена почти не се намеси, но слушаше много внимателно въпросите на Чандлър.

— Подробностите около делата, които разглежда Върховният съд, се пазят в такава тайна, че няма начин някой да знае върху какво точно работи даден сътрудник. — Пъркинс удари с длан по масата, за да подчертае думите си.

— Освен ако този сътрудник е споделил с някого.

Пъркинс поклати глава.

— Още когато постъпват тук, лично аз ги инструктирам най-подробно за необходимостта от пълна служебна тайна. Нашите сътрудници се подчиняват на много строги етични правила. За целта дори издадохме специална брошура. Не допускаме никакво изтичане на информация.

Чандлър не изглеждаше убеден.

— Каква е средната възраст на сътрудниците? Двайсет и пет години? Двайсет и шест?

— Някъде там.