Погледът на Сара Еванс плъзна по мрачните лица на съдиите и се спря върху Томас Мърфи. Мърфи беше нисък и възпълен, с побеляла коса и рошави вежди. Имаше високи, бадемовидни скули. Все още носеше старомодни костюми с жилетка и големи, лъскави копчета за ръкавели. Но не облеклото му бе привлякло вниманието на Сара, а изражението на дълбока скръб. Тя бързо огледа всички останали в залата — Майкъл Фиск отсъстваше. Усети кръвта да нахлува в главата й. Когато Харолд Рамзи стана от председателското място, гласът му прозвуча удивително глухо; Сара почти не го чуваше, но знаеше точно какво казва, сякаш четеше по устните му.

— Имам една ужасна, наистина ужасна новина. Не помня някога да се е случвало нещо подобно. — Докато оглеждаше залата, Рамзи стисна тревожно юмруци и цялото му високо тяло се разтресе. Той въздъхна дълбоко. — Майкъл Фиск е мъртъв.

Очевидно съдиите вече знаеха. Ала всички сътрудници ахнаха едновременно.

Рамзи понечи да добави още нещо, но замълча. Махна с ръка на Лио Деласандро, който кимна и пристъпи напред, докато председателят се отпускаше безсилно на стола.

Деласандро беше среден на ръст, с широко лице, провиснали бузи, чип нос и фигура на напълнял борец. Имаше мургава кожа и прошарена жилава коса. От порите му лъхаше мирис на пура. Носеше униформата с гордост, обикновено пъхнал дебелите си палци под служебния колан. Другият униформен мъж, застанал точно зад него, бе заместникът му Рон Клаус. Клаус беше спретнат и деловит, а вечно неспокойните му очи подсказваха енергичен ум. Двамата с Деласандро бяха церберите на тази сграда и сякаш вечно работеха в тандем. Повечето служители на съда не можеха да си представят единия без другия.

— Засега не разполагаме с подробности, но очевидно Майкъл е станал жертва на обир. Намерили са го в колата му на една уличка в югоизточните предградия, близо до река Анакостия. Близките му са уведомени и един от тях ще пристигне да разпознае тялото. Няма съмнение обаче, че става дума за Майкъл. — За момент Деласандро наведе глава. — Когато разбраха къде работи, полицаите дойдоха със снимка.

Един изнервен сътрудник вдигна ръка.

— Сигурни ли са, че е било обир? Дали не е свързано с работата му тук?

Сара го погледна сърдито. Не е много приятно да чуеш подобен въпрос само секунди след като си узнал за смъртта на човек, когото си познавал и обичал. Но навярно мнозина реагираха точно така пред вестта за насилствена смърт — почваха да се боят за живота си.

Деласандро повдигна едрите си ръце в успокояващ жест.

— Засега не сме чули нищо, което да подсказва каквато и да било връзка между смъртта му и работата в съда. За всеки случай обаче подсилваме предпазните мерки и моля ако някой забележи нещо необичайно, веднага да съобщи на мен или на мистър Клаус. Ще се погрижим своевременно да бъдете осведомени за всичко съществено, което научим.

Той се озърна към Рамзи, но председателят бе навел глава между ръцете си и явно нямаше намерение отново да взима думата. Смутеният Деласандро остана да стои така, докато Елизабет Найт се изправи на свой ред.

— Знам, че това е ужасно потресение за всички ни. Майкъл беше един от най-обичаните служители в този съд. Гибелта му е тежка загуба, най-вече за хората, които се бяха сближили с него. — Тя помълча за момент и хвърли поглед към Сара. — Ако някой от вас желае да поговори за каквото и да било, нека се обърне без колебание към своя съдия. Или да намине при мен. Не знам как ще продължаваме отсега нататък, но работата на съда не бива да спира въпреки тази страшна… страшна…

Найт млъкна отново и вкопчи пръсти в ръба на масата, за да не падне. Деласандро бързо я хвана за лакътя, но тя му направи знак да се отдръпне.

След минута Найт събра сили да обяви край на събранието и залата бързо опустя. Единствено Сара Еванс остана да седи, гледайки замаяно мястото, където преди малко стоеше Найт. Сълзите се стичаха по лицето й. Майкъл бе мъртъв. Беше взел документи от деловодството, сетне цяла седмица се държа странно, а сега вече го нямаше. Убит при грабеж. Поне така казваха, макар че не й се вярваше да е толкова просто. Но сега това нямаше значение. Само едно я вълнуваше — че е загубила много близък човек. Човек, с когото при други обстоятелства на драго сърце би живяла до края на дните си. Тя отпусна глава върху масата и избухна в ридания.

Елизабет Найт я гледаше от прага.

20.

Около три часа след като узна от Джон Хоукинс за смъртта на брат си, Джон Фиск крачеше след служител в бяла престилка по коридорите на вашингтонската морга. Наложи се да представи документи, за да докаже, че наистина е брат на Майкъл Фиск. Беше предвидил това и носеше няколко общи снимки.

Преди да потегли, бе опитал да се свърже с баща си, но телефонът не отговаряше. Мина с колата край къщата и я завари празна. Остави бележка без излишни подробности. Трябваше да се увери, че става дума за брат му, а единственият начин бе да отиде там, накъдето крачеше сега.