Читаем Проста истина полностью

— Бременна съм, скъпа — съобщи Гладис.

— Моите поздравления — смотолеви слисаната Сара.

Фиск яростно крачеше към изхода, следван от Сара. Отвори вратата тъй силно, че тя се блъсна в стената.

— Джон, чакай да поговорим — умолително подвикна Сара.

Той рязко се завъртя.

— Как смееш да ме шпионираш?

— Не те шпионирах.

— Пъхаш си носа, където не трябва, дявол да те вземе.

Той извади ключовете и седна в колата. Сара се вмъкна до него.

— Вън от колата ми.

— Няма да мръдна, докато не поговорим.

— Глупости!

— Ако искаш, изхвърли ме насила.

— Върви по дяволите! — изрева Фиск и излезе навън.

Сара го последва.

— Ти върви по дяволите, Джон Фиск. Ще бъдеш ли тъй добър да спреш и да поговорим?

— Няма за какво да говорим.

— Напротив, има.

Той вдигна треперещ пръст срещу нея.

— Защо ми причиняваш това, Сара?

— Защото се тревожа за теб.

— Не ми трябва твоята помощ.

— Само така си мислиш. Знам, че ти трябва.

Двамата стояха един срещу друг с пламнали погледи.

— Не може ли да отидем някъде и да поговорим? Моля те. — Тя бавно заобиколи колата и застана до него. Хвана го за ръката. — Ако миналата нощ си изпитал макар и част от онова, което изпитах аз, трябва поне да поговорим.

Очакваше Фиск да седне в колата и веднъж завинаги да напусне живота й. Но той само я погледна и уморено наведе глава. Сара се пресегна и хвана ръката му. Той надникна през рамото й към спрялата наблизо кола с двама мъже в нея.

— Ще си имаме държавна охрана.

Говореше глухо и примирено. Добре поне, че Маккена не беше между преследвачите.

— Чудесно, така ще съм по-спокойна — каза Сара, без да откъсва очи от него, докато най-сетне се увери, че поне засега не го е загубила.

Влязоха в колите си и Сара последва Фиск до един малък търговски център, където седнаха в откритото кафене и си поръчаха лимонада.

— Разбирам какви чувства си изпитвал към Майкъл, макар че вината не е негова — каза Сара.

— Майк никога за нищо не е бил виновен — горчиво промълви Фиск.

— А майка ти не осъзнава какво върши. Със същия успех би могла да нарече брат ти Джон.

— Хайде де. Просто е решила да ме забрави.

— Може би те нарича така, защото я посещаваш много по-често и това е нейният начин да те похвали.

— Не се хващам на тая въдица.

Сара се навъси гневно.

— Е, щом така си решил, имаш пълното право да завиждаш на мъртвия си брат.

Фиск я изгледа и очите му бяха студени като лед. Сара очакваше да избухне, но той само каза:

— Завиждах, завиждам и ще завиждам на мъртвия си брат. На мое място всеки би му завиждал.

— Но това не означава, че си прав.

— Може би — уморено призна Фиск. Озърна се настрани. — Когато за пръв път посетих мама и тя ме нарече Майк, помислих си, че е временно, нали разбираш, просто лош ден. Но след като минаха два месеца… — Той помълча. — Е, тогава отрязах Майк. Завинаги. Всичко, което ме беше дразнило в него, дори и най-нелепата дреболия, изведнъж избухна и се превърна в огромен образ на гадно, безсърдечно, некадърно копеле. Беше откраднал майка ми.

— Джон, когато бяхме дошли да те видим в съда, аз придружих Майкъл в болницата.

Фиск трепна.

— Какво?

— Майка ти изобщо не му проговори. Беше й донесъл подарък, но тя не го взе. Той ми каза, че винаги е такава. Защото обичала само теб, а от него изобщо не се интересувала.

— Лъжеш — прошепна Фиск.

— Не, не лъжа. Истина е.

— Лъжеш — повтори той по-високо.

— Питай хората в болницата. Те ще знаят.

Няколко минути мълчаха. Фиск бе навел глава. Най-сетне отново я погледна.

— Не съм си и мислил, че той също може да я загуби.

— Сигурен ли си? — тихо попита Сара.

Фиск стисна юмруци.

— Какво намекваш? — изрече той с треперещ глас.

— Какво ти е пречило да поговориш с брат си? Майкъл ми каза, че не общуваш с него. Ти призна същото. И все пак не вярвам, че не си знаел за нейното отношение.

Фиск мълча цяла минута. Гледаше Сара, но едва ли я виждаше; очите му не издаваха какво мисли. Накрая затвори очи и промълви съвсем тихо:

— Знаех.

Продължаваше да я гледа. Сара изтръпна от страшната болка, изписана по лицето му.

— Просто си затварях очите — каза Фиск. Сара впи пръсти в рамото му. — Сигурно ми е трябвал повод, за да нямам нищо общо с брат си. — Той въздъхна отново. — Има и още нещо. Преди да отиде в затвора, Майк ме потърси по телефона. Аз не му се обадих. А сетне вече бе късно… аз го убих.

— Не можеш да се упрекваш за това. — Сара видя, че думите й нямат ефект, и смени тактиката. — Ако искаш да се обвиняваш, поне избери истинската причина. Било е несправедливо да прогониш своя брат от живота си. Постъпил си зле. Много зле. А сега вече го няма. Ще трябва завинаги да приемеш тази истина, Джон.

Лицето му бе станало малко по-спокойно.

— Мисля, че вече съм я приел.

След неговата искреност Сара реши, че не бива да крие нищо.

— Днес бях при баща ти — каза тя и побърза да продължи: — Обещах ти го. Разказах му какво се случи в действителност.

— И той ти повярва веднага — скептично подхвърли Фиск.

— Да, защото говорех истината. Той ще ти се обади.

— Благодаря, но не биваше да се месиш.

— Той ми разказа някои неща.

— Какво например? — рязко попита Фиск.

— Например защо си напуснал полицията.