— Не мога да лъжа, Елайас, чувствам се ужасно.

— Разбирам те. И аз бих се чувствал по същия начин.

Кофи се загледа в пода и отпусна рамене. Накрая каза:

— Оттеглям се, Елайас. Щом трябва. Предполагам, че ще бъдат насрочени извънредни избори.

— Да, но имам предложение. Когато напуснеш, предай поста на Гримшоу. Той е най-добрият ти заместник. Свикайте голямото жури и повдигнете обвинения срещу Бойет. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Постъпката е символична. Ние, представителите на съдебната система, признаваме грешката си и се опитваме да я поправим, като преследваме истинския убиец. Това ще успокои напрежението в Слоун.

Кофи кимна и подаде ръка на съдията.

През целия ден в кабинета на Кийт постъпваха безброй обаждания. Шарлот Джънгър отхвърляше всички с обяснението, че пасторът е зает. Кийт пристигна в късния следобед. Беше прекарал доста време с пациентите в болницата, далеч от телефоните и нахалните репортери.

По негова молба Шарлот бе записала имената на всички, позвънили до този момент. След като заключи вратата на кабинета, Кийт разгледа списъка. Търсеха го репортери от всички краища на страната — от Сан Диего до Бостън, от Маями до Портланд. Шест се обаждаха от Европа, единайсет от Тексас. Бяха постъпили оплаквания от трима членове на енорията. Те не одобряваха факта, че пасторът е обвинен в нарушаване на закона. Други засвидетелстваха подкрепата си. Историята още не бе стигнала до сутрешния вестник в Топика. Кийт очакваше да я публикуват на следващия ден. Тогава неговата снимка щеше да се появи из целия град.

По-късно шестгодишният му син Люк щеше да има футболен мач. Тъй като беше вторник, семейство Шрьодер вечеря в любимата си пицария. Децата си легнаха в девет и половина, а Кийт и Дейна към десет. Двамата обсъдиха дали да не изключат телефоните, но се отказаха с надеждата, че никой няма да ги безпокои. Щяха да го направят, ако някой репортер се обадеше. В 23:12 ч. телефонът звънна. Все още буден, Кийт вдигна слушалката.

— Ало.

— Как си, пасторе?

Беше Травис Бойет. Тъй като очакваше подобно развитие на нещата, Кийт бе свързал апарата с малко записващо устройство. Той натисна копчето и отвърна:

— Здравей, Травис.

Дейна се сепна. Скочи от леглото, светна лампите и грабна мобилния си телефон. Започна да избира номера на инспектор Ланг, с когото се бяха срещнали два пъти.

— Какво правиш? — попита Кийт.

Говореха си като двама стари приятели. Ланг бе инструктирал Кийт да държи Бойет възможно най-дълго на линията.

— Пътувам напред-назад. Не трябва да оставам на едно място.

Бойет заваляше думите.

— Още ли си в Мисури?

— Не, напуснах го преди теб. Оттогава обикалям напосоки.

— Забравил си си бастуна, Травис. Защо?

— Никога не съм се нуждаел от него. Малко преувеличих. Прости ми. Наистина съм болен, но туморът се появи отдавна. Не е глиобластом, а менингиом. Първа степен. Доброкачествено образувание, което се обажда от време на време, но няма да ме убие. Бастунът беше моето оръжие, пасторе. Използвах го за самозащита. Когато живееш с банда престъпници, трябва да си подготвен.

Около Бойет се чуваше кънтри музика. Вероятно се обаждаше от някоя кръчма.

— Но ти накуцваше.

— Стига, пасторе. Не е трудно да се престориш.

— Няма как да знам, Травис. Доста хора те търсят.

— Цял живот бягам от някого. Не могат да ме открият. Както не намериха и Никол. Погребаха ли я вече, пасторе?

— Не, във вторник. Утре погребват Донте.

— Смятам да се промъкна тайно на церемонията в памет на Никол. Какво ще кажеш, пасторе?

Страхотно. Не само щяха да го заловят, но и да го пребият.

— Защо не, Травис? Все пак ти си причината за смъртта й. Струва ми се логично.

— Как е сладката ти женичка, пасторе? Предполагам, че двамата доста се забавлявате. Много е красива.

— Престани, Травис. — Кийт не искаше да го изпуска. — Мислиш ли за Донте Дръм?

— Рядко. Трябваше да се досетим, че хората в Тексас няма да ни повярват.

— Щяха да го направят, ако се беше появил по-рано, Травис. Ако бяхме намерили тялото, можехме да спрем екзекуцията.

— Значи пак обвиняваш мен.

— А кого друг? Още ли се възприемаш като жертва?

— Не знам какво съм. Но ще ти споделя нещо, пасторе. Нуждая се от жена. Нали се сещаш?

— Слушай, Травис. Кажи ми къде се намираш. Ще дойда веднага и ще те докарам в Топика. Няма значение в кой щат си. Тук ще бъдеш арестуван и изпратен в Мисури. Вземи правилното решение, Травис. За пръв път в живота си. Така никой няма да пострада. Хайде, приятелю.

— Не харесвам затвора, пасторе. Достатъчно съм лежал зад решетките.

— Но ти е омръзнало да нараняваш хората, Травис. Нали веднъж ми го каза?

— Да. Ще тръгвам, пасторе.

— Звънни ми пак, Травис. Полицията не проследява нищо. Искам да говоря с теб.

Линията прекъсна.

Час по-късно инспектор Ланг седеше вкъщи и слушаше записа. Колегите му бяха установили, че Бойет се е обадил от откраднат мобилен телефон в Линкълн, щата Небраска.

40