Законодателният орган прекрати заседанията в края на март и възобнови работата си през първата седмица на май. След дълга и уморителна битка всички приеха очевидното. Беше дошло време да забравят конфликтите и да се разотидат. Законопроектът за мораториум се провали в Сената с дванайсет гласа „за“ и деветнайсет „против“. Два часа по-късно Камарата на представителите отхвърли с убедително мнозинство предложението за създаване на комисия за невинност.

На първи юли Адам Флорс бе ескортиран до Хънтсвил, където бе посрещнат от директора Бен Джийтър. Затворникът влезе във временната килия и разговаря със свещеника. След това изяде последния си обяд — пържена риба — и изрече предсмъртната си молитва. Точно в шест вечерта той измина краткото разстояние до стаята за екзекуции. Двайсет минути по-късно директорът обяви часа на смъртта му. На екзекуцията не присъстваха свидетели. Тъй като никой не потърси тялото му, Адам Флорс беше погребан в Хънтсвил, до десетки други самотни затворници.

Бележка на автора

Сърдечни благодарности на Дейвид Дау от Тексаската фондация за правна защита за отделеното време, съветите, разясненията и готовността да прегледа ръкописа ми и да направи предложения. Дейвид е виден адвокат, защитаващ осъдени на смърт, но също и професор по право и автор на книги. Без неговата помощ щях да съм принуден сам да правя проучвания — възможност, която още ме плаши.

Директор на „Стената“ — затвора в Хънтсвил — е Томас О’Райли, колоритен тексасец, който ми показа своята институция и отговори на всичките ми въпроси. Благодаря на него и асистентката му Мишел Лайънс за гостоприемството и откровеността.

Благодаря и на Нийл Касъл, Том Лиланд, Рене, Тай и Гейл.

Някои прекалено наблюдателни читатели може да се натъкнат на факти, които им се струват неверни. Може би ще решат да ми пишат, за да ми изтъкнат недостатъците. Не си хабете хартията. Да, в тази книга има грешки както винаги. Боя се, че ще ги има, докато продължавам да мразя проучванията и докато съзнателно преиначавам фактите тук-там. Надявам се, че грешките ми не са съществени.