Читаем Предани полностью

– Ние вярваме, че трябва да следваме и да бъдем предани на повелите на хората,

формирали този град. А те са две: да се създадат касти и когато имаме достатъчно

голям брой Дивергенти сред нас, те да се изпратят отвъд стената, за да помогнат на

хората там. Това беше и посланието на Едит Прайър. Считаме, че макар и броят на

Дивергентите да не е достатъчно голям, ситуацията в града е непоносима и моментът да

изпратим хора отвъд стената е назрял.

Ако следваме повелите на нашите предци, можем да набележим две цели: да свалим

Евелин и безкастовите от власт, за да можем да възстановим кастите, и да изпратим

някои от нашите членове отвъд оградата, за да видят какво има там. Йохана ще се

занимава с първата задача, а аз – с втората. Именно върху нея ще се фокусираме тази

вечер. – Кара млъква и прибира един изпаднал кичур в плитката си. – Няма да можем да

изпратим много хора, защото ако групата е голяма, ще бъде забелязана лесно. Евелин

няма да ни остави да напуснем без битка. Затова мисля, че е добре да се формира група

от хора, които имат опит и знаят как да оцеляват при всякакви опасности.

Поглеждам Тобиас. Ние сме опитните и знаещите.

– Кристина, Трис, Тобиас, Тори, Зийк и Питър – това е моят избор – заявява Кара. –

Всеки един от вас е доказал уменията и качествата си и това е причината да ви помоля

да дойдете с мен отвъд стената на града. Разбира се, изборът е ваш.

– Питър? – питам, без да се замисля. Не мога да си представя какви качества е

доказвал, нито пък при какви обстоятелства, за да бъде избран.

– Той не позволи на Ерудитите да те убият – казва меко тя. – Кой, мислиш, му помогна

да инсценира смъртта ти?

Поглеждам въпросително. Никога не съм се замисляла за това. Прекалено много неща

се бяха случили след провалената екзекуция, за да обърна внимание на подробностите

около спасяването ми. Но, да, сега разбирам. Кара е единственият всеизвестен

дезертьор от Ерудитите по това време и е била единственият човек, към когото Питър е

можел да се обърне за помощ. Кой друг би му помогнал? Кой друг би знаел как?

Замълчавам. Не възразявам. Добре, не ми се ще да напусна този град с Питър, но

толкова отчаяно искам да избягам, че решавам да не правя голям проблем за такава

дреболия.

– Много Безстрашни има в тази група – обажда се скептично едно момиче. Има дебели

сключени вежди и бледа кожа. Когато обръща главата си, виждам татуировката зад

ухото

. Била е Безстрашна и е станала трансфер при Ерудитите. Няма никакво

съмнение.

– Така е – отвръща Кара. – Но това, от което се нуждаем, е група от хора, чиито

умения ще им помогнат да излязат от този град живи. Обучението, през което преминават

Безстрашните, гарантира, че ще успеят. Имат качествата за тази задача.

– Съжалявам, но мисля, че няма да мога да тръгна – обажда се Зийк. – Не мога да

оставя Шона сама тук. Не и след като сестра ѝ. .. знаете...

– Аз ще тръгна – казва Юрая. Вдигнал е високо ръка. – Аз съм Безстрашен, стрелям

много добре и съм приятна гледка за всяко око.

Засмивам се. На Кара не ѝ е никак смешно, но кимва в съгласие.

– Благодаря – отвръща тя.

– Кара, трябва да се измъкнете от града много бързо – казва момичето, сменило

кастата на Безстрашните с тази на Ерудитите. – Ще имаш нужда от човек, който разбира

от влакове.

– О, да. Правилно. Някой тук знае ли да кара влак?

– Ох, аз – обажда се пак момичето. – Мислех, че се подразбра.

Планът се подрежда, парчетата от пъзела се напасват. Йохана предлага в края на

железопътната линия извън града да вземем камионите на Миротворците. Самата тя ще

ги осигури. Стефани и Роуз предлагат да наблюдават всяко движение на Евелин в

часовете преди бягството и да докладват в централата на Миротворците за всичко,

което им се стори подозрително. Ще използват двупосочна радиовръзка. Безстрашните,

които са дошли с Тори, предлагат да ни намерят оръжия. Кара и момичето от Ерудитите

търсят слабости в плана, обсъждаме варианти и в крайна сметка успяваме да съберем

всичко в една почти перфектна схема.

Остава само един въпрос и Кара се осмелява да го зададе.

– Кога ще тръгнем?

– Утре вечер – позволявам си да отговоря.

ÃËÀÂÀ

ÄÅÂÅÒÀ

Òîáèàñ

Нощният въздух се влива в дробовете ми. Имам чувството, че това е една от

последните ми отредени глътки въздух. Утре ще напусна това място и ще търся ново.

Юрая, Зийк и Кристина тръгват към централата на Ерудитите. Хващам ръката на Трис

и я задържам до мен.

– Чакай – казвам. – Нека отидем някъде.

– Да отидем, но...

– Само за мъничко. – Скривам я зад ъгъла на сградата. Въпреки че е нощ, мога да

видя черната вода, която пълни празния канал. Лунната светлина разлива светли петна

по вълничките. – Ти си с мен, нали не си забравила? Няма да те арестуват.